IME

Лява икономика, дясна икономика

Автор: Антон Герунов* / 19.06.2009

Публикуването на предизборните програми дава уникалната възможност веднъж на четири-пет години те да се позиционират на вече конкурентния изборен пазар.

Някои програми очевидно предпочитат стратегии за завладяване на целия пазар, докато други търсят по-малки пазарни ниши в лявата или дясната част на политическото пространство.

А говорейки за икономика и финанси, ето каква е маркетинговата стратегия:

Осигурителна политика и ДДС:

До голяма степен съществува политически консенсус за намаляване на осигурителното бреме, като БСП не се задължава с числа, ГЕРБ и НДСВ предлагат 5 процентни пункта намаление на осигуровките, Синята коалиция иска и необлагаем минимум, а ДПС настоява за запазване на данъчната тежест до края на рецесията и намаляването й след това.Намаление на ДДС и ускорено връщане обещават всички партии (ГЕРБ и НДСВ: ефективно за месец), но само НДСВ и Атака се задължават с конкретни числа – 18% (при бюджетна възможност) и 15% съответно.

Бизнес среда:

Партиите единодушно предлагат намаление на лицензионните режими, като БСП обещава допълнителни 900 млн. лв. кредит за бизнеса чрез Българската банка за развитие + 588 млн. лв. по ОП Конкурентноспособност; ГЕРБ ще „намали” минималния капитал за откриване на ООД на 1 евро и административните разходи на бизнеса; Синята коалиция иска да намали таксите за административни услуги и да дерегулира трудовия пазар; НДСВ ще работи за подобряване на бизнес климата и намаляване на административните такси със средно 20%, а Атака възнамерява да заложи на намеса и определяне на пазарните цени за постигане на политически цени, докато ДПС предлага увеличени публични разходи за борба с безработицата.

Административни структури:

БСП възнамерява да въведе принципът на мълчаливото съгласие; ДПС са готови да оптимизират администрацията, а ГЕРБ иска децентрализация и увеличаване на капацитета; Синята коалиция планира съкращаване и децентрализация, а НДСВ обещава намаляване на текущи административни разходи с 30% до 2013 и 15-20% намаляване размера на заетите в бюджетната сфера.

Бюджетна и финансова политика:

Основните партии (БСП, ГЕРБ, НДСВ, Сините и ДПС) се обявяват за запазване на режима на валутен борд и опит за влизане в еврозоната и валутния механизъм ERM2; освен това БСП обещава държавни разходи до 40% от БВП, Сините – до 38%, НДСВ – 35-36% до 2013; ГЕРБ обещава само балансирани бюджети, а Атака – повече прозрачност и регулиране на инвестициите, докато ДПС се обявява за консервативна бюджетна политика.

Инфраструктура и енергетика:

БСП настоява за ускорено изграждане на АМ Люлин, Тракия, Марица, Струма, Хемус, магистрални ЖП линии и енергийните проекти: АЕЦ Белене – до 2013-2014, ГЕРБ се присъединява към идеята за развитие на транспорта и АЕЦ Белене като частен проект, докато Сините искат преразглеждане и евентуално спиране на инфраструктурните и енергийни мегапроекти; НДСВ обещава концесиониране на автомагистрали, летища, пристанища, ЖП линии, а Атака предлага анулиране на концесии и приватизационни сделки, т.е. национализация.

Еврофондове:

ГЕРБ, НДСВ, БСП, Сините и ДПС единодушно се обявяват за по-висока прозрачност и усвояемост на еврофондовете, като Сините искат да включат и представители на бизнеса в изготвяне на проектите, а НДСВ искат външни изпълнители и аутсорсинг на проектния цикъл, като само Атака се отличава с желания за намалена зависимост от международни институции. 

Разбира се, към тези маркетингови предложения има и редица повече или по-малко странни идеи за социални придобивки и помощи, но като че ли най-точното описание на ситуацията е перифразата на известната реплика на Фрийдман[1]: „Сега всички сме десни!” и неговото последващо уточнение: „В известен смисъл всички сме десни, но в друг – никой вече не е.”

 


 

* Антон Герунов е стажант в ИПИ.

[1] В оригинал Милтън Фрийдман казва пред Тайм (31 декември 1965): „Сега всички сме кейнсианци.” отнасяйки се към доминиращата икономическа идеология на времето. В последствие в писмо от 04 април 1966 той уточнява твърдението си: „В известен смисъл всички сме кейнсианци, но в друг – никой вече не е.”