IME

Да застраховаш банкрут*

Автор: Ричард Ран** / 12.06.2009
 

Ако знаете, че имате дългове, по-малко или повече вероятно е да увеличите задълженията си, ако знаехте, че някой друг ще ги плати? Много деца могат да се досетят за отговора на този въпрос, но той изглежда затруднява членовете на Комитета за финансови услуги към Камарата на представителите, председателствана от Барни Франк, демократ от Масачусетс. Обмисля се дали федералното правителство на САЩ да презастрахова общинските облигации. Такова фискално безумие вероятно би накарало дори граждани на бананова република да се изчервят.

Много щатски и местни власти се затрудняват заради спада на данъчни приходи, предизвикан от рецесията. Отговорно управляваните щатски и местни власти са направили фондове за черни дни по време на бума в последните години, за всеки случай, а също и за да намалят разходите. Други щатски и регионални власти безразсъдно не са запазили резерви и са принудени да правят дълбоки бюджетни орязвания. Някои увеличават данъците (истинско разрушително действие, особено по време на рецесия).

Калифорния е плакатът на неразумното управление и в резултат е на път да й свършат парите. Кредитният й рейтинг е толкова лош, че щатът е почти на лимита за взимане на заеми. Както може да се очаква, членове на делегацията на Калифорния в Конгреса опитват да вземат по-големи дарения от всички нас, включително гаранции от техните местни щатски облигации.

Ако Калифорния бъде спасена, други губернатори и кметове ще си помислят „Защо да съм предпазлив, ако Федералният резерв ще ме спаси, ако съм безотговорен и харча прекалено много?" Ако това се случи, задълженията няма да имат край и в крайна сметка ще бъдат изсипани на американския данъкоплатец. Тези от нас, които живеят в сравнително добре управлявани щати като Вирджиния, ще бъдат отговорни за всички тези, които са били по-безотговорни - безкрайно.

Освен това на Федералния резерв му „свършиха парите", както президентът Обама казва (въпреки че продължава да предлага повече харчене). Федералното правителство вече гарантира (застрахова) банкови депозити, фондове за парични пазари, 401 хиляди сметки и т.н. и т.н. Фед проявява абсолютно същото поведение, което въвлече American International Group Inc в неприятности: да застрахова финансови активи без да има адекватните ресурси да плати всички потенциални застрахователни обезщетения. Подобно поведение може да бъде разгледано като криминална безотговорност.

Общият щатски и местен дълг е около $2,5 трилиона към момента, но това число ще експлоадира, ако федералното правителство реши да застрахова - директно или не - частично или целия. American Legislative Exchange Council (ALEC), организация съставена от щатски и местни официални лица, наскоро публикуваха изследване за конкурентноспособността на отделните щати, озаглавено "Богати щати, бедни щати", чиито автори са Артър Лефер, Стивън Мур и Джонатан Уилямс. Изследването ясно показва, че повечето щати с ниски данъци имат много по-силни икономики и се представят по-добре от повечето щати с високи данъци.

Емпиричните данни опровергават твърденията на много политици от щати с високи данъци, като Калифорния, Ню Джърси и Ню Йорк, че техните проблеми произлизат от липсата на данъчни приходи. Тексас бие Калифорния по почти всички показатели за успех, включително училищни резултати от изпити и състояния на пътищата, въпреки че Калифорния има много по-голяма данъчна тежест, включително максимално индивидуално данъчно ниво над 10%, докато Тексас се справя перфектно без какъвто и да било щатски данък на дохода.

Щатите с ниски данъци обикновено имат по-висок ръст на доходите и по-ниски нива на безработица отколкото щатите с високи данъци. И както може да се очаква, хората се местят, най-вече най-продуктивните и тези, които печелят най-много, в щати с ниски данъци от щати, където данъците се увеличават.

Стари финансови разкрития на членове на Конгреса показаха, че много от тях притежават щатски и общински необлагаеми с данъци облигации. Ако някои членове на Конгреса гласуват да се застрахова, презастрахова или да се направи някаква друга форма на спасяване на такива облигации, те ще имат много директен конфликт на интереси, защото те ще гласуват да бъдат спасени техните собствени портфейли (и/или тези на приятели и семейство), всичко за сметка на данъкоплатеца. Да се надяваме, че групи, които съблюдават интересите на данъкоплатците и отговорни медийни организации ще поискат пълно разкритие на подобни притежания на облигации - директни или индиректни - на всеки член на Конгреса и техните преки роднини.

Трудно е да се предвиди по-безотговорно фискално действие от това федералното правителство да застрахова (под някаква форма) притежатели на щатски и местни облигации, защото това единствено би довело до по-високи и по-високи нива на инфлацията и в крайна сметка - фискална разруха.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 10 юни 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.