IME

Бележки върху индустриална програма на кабинета

14.12.2006
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Събитие: Тази седмица правителството представи Програма "Индустрия 2002" с подзаглавие "Програма за възраждане на българската индустрия". Програма "Индустрия 2002" е разработена на базата на основните идеи в Предизборната програма на НДСВ, Коалиционното споразумение между НДСВ и ДПС и Програмата на правителството на Република България, без да ги копира. Декларираната идея на програмата е да се систематизират приоритетите на икономическата политика на правителството за 2002 г., за да се подобри бизнес средата и да се стимулира устойчив растеж на българската индустрия. Програмата включва 14 раздела, сред които управление на държавните активи, приватизация и данъчна политика. Някои от предложените мерки, например данъчните закони, са вече приети от Народното събрание. Други са приети от Министерски съвет и предстои да се разгледат от Народното събрание. Трети ще бъдат разработени през първата половина на 2002 г. Самата индустриална програма може да се намери на страницата на Министерството на икономиката. Тук ви представяме коментари по някои от идеите, включени в програмата, като към тях прибавяме и принципни препоръки по провежданата стопанска политика.

Коментар:

Общи бележки по програмата: Програмата за възраждане на българската индустрия е опит да се запълнят пропуски на програмата за управление на правителството. В определена степен тя е конкретизирана, съдържа срокове, частично оценява ефекти от политиката и се предполага, че е налице известно финансово осигуряване. Като цяло обаче този документ не преодолява недостатъците на предишни изяви на правителството, а те са преди всичко в обстоятелството, че липсваха: а) срокове; б) източници и процедури на финансиране; в) трезва преценка на възможностите, на очакваните реакции на стопанските деятели; г) подреден инструментариум на въздействие - когато е възможно и необходимо; д) разграничаване на желано и действително.

Приватизация: Сред принципите, които правителството заявява, че ще следва в приватизационната си политиката, са тези за прозрачност, бързина, икономическа ефективност на процеса и постигане на конкурентноспособност на приватизираните дружества. Тези принципи бяха декларирани и при приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Практиката обаче показва, че ако няма законово ограничение на включването на неценови ангажименти (работни места, инвестиции и др.), вероятно те ще продължат да доминират в практиката на администрацията. Изследвания на следприватизационното развитие досега показват, че подобни ангажименти по-скоро биха попречили на макро-целите на правителството, вкл. дългосрочни шансове за заетост и по-бърз ръст на средната производителност. Преразглеждането на неценови ангажименти трудно може да бъде избегнато, ако продължи включването на такива ангажименти. Възможно е да възникнат казуси, в които ако няма анексиране на договорите, както се предвижда в приетия вече закон, вероятно ще се наложи обратна национализация.

Управление на държавните активи: Оценката, която правителството с индустриалната си програма дава е, че през последните години липсва ефективно управление на държавните активи, заради което нарастват загубите на дружествата в публичния сектор и закъснява приватизацията. Сред мерките, които се включват в програмата с оглед подобряване на тяхното управление, са обвързването на заплащането с постигната печалба. В общия случай това е добра практика. Необходимите условия обаче са: а/ наличие на дълъг срок за оценка - поне 3-4 години и б/ липса на държавна протекция в сектора, например законово установен монопол. В противен случай се създава възможност чрез счетоводни техники да се манипулират резултатите, а в случая на привилегировано положение - бързи печалби за сметка на потребителите (данъкоплатците). Основният проблем е в създаването на нов механизъм (с Постановление на МС № 7/1994) за управление на държавното участие в икономиката.

Преструктуриране, ликвидация и несъстоятелност: Анализите на съдебната практика показват (така както те са обобщени в индустриалната програма), че средната продължителност на производствата по несъстоятелност и ликвидация е средно 2 години, заради което се смятат за нужни промени в действащите норми и съдебна практика. Сред предвижданите промени са тези в Търговския закон, според които ще се съкратят сроковете. Това обаче не трябва да става за сметка на замяна на съдебното производство с административно или при намалена защита на частната собственост - както за кредиторите така и за собствениците. Освен това сред предвижданите промени са замяна на дълг срещу собственост при държавни предприятия (като случая БДЖ), което всъщност е пряка субсидия от бюджета. Правителството притежава мажоритарен дял и няма никаква икономическа логика да иска увеличение на капитала. От гледна точка на отделното предприятие това може да е наистина финансово оздравяване, но в действителност е преразпределение на парите на данъкоплатците в полза на губещо предприятие.

Финансиране, капиталов пазар, реституция, масова приватизация, корпоративно управление, счетоводство, пазар на недвижими имоти: В програмата се съдържат мерки, които да "повишат възможностите за финансиране на българската индустрия", като се "развие финансовата индустрия по начин, осигуряващ повече възможности за финансиране". Не е функция на изпълнителната власт "да развива финансовата индустрия", където преобладаваща е частната собственост. Твърдението, че капиталов пазар "на практика досега нямаше поради липса на всякакво разбиране и инициатива на най-високо държавно нива" е нелепо. Функциониращ пазар не се създава с "разбиране". Усилията на държавата по отношение на развитието на капиталовия пазар би трябвало да се насочат към: намаляване на разходите за навлизане на пазара; създаване на предпоставки за активно участие на институционалните инвеститори (като напр. застрахователни дружества, пенсионни фондове и други) на капиталовия пазар; по-добра защита на интересите на миноритарните акционери; трайност на правила на търговията на борсовия пазар; предлагане на борсата на пакети от атрактивни държавни предприятия.

Данъчна политика и развитие на дребния и среден бизнес: Данъчните закони вече са приети и принципите на данъчното облагане сме коментирали в редица броеве на прегледа. Забележките ни към бариерите за навлизане на пазара под формата на лицензионни, разрешителни и регистрационни режими също са публични. Все пак искаме отново да подчертаем, че защитаваме свободната конкуренция на пазара и всякакви ограничения, които се налагат по законов (или административен) ред трябва да бъдат конкретизирани и максимално избегнати.

Туризъм, стимулиране на износа и реклама на България: Програмата в тази си част има доста пожелаващ характер. Без съмнение, либерализирането на външната търговия ще се отрази положително. Не се посочва обаче един от основните проблеми на износители и вносители, а именно липсата на систематизирана система за класифициране и подреждане на стоките по тарифни и нетарифни регулатори, подобна на тази ТАРИК на ЕС. Като се отчете, че около половината от търговията на България е на европейските пазари, изграждането и възприемането на ТАРИК значително ще улесни стокообмена и ще намали транзакционните разходи по търговските сделки.

Български и чуждестранни инвестиции: В тази част на програмата за допълнително стимулиране на вътрешните инвестиции се предвиждат редица мерки от общ характер, като продължаване на "икономическата стабилност, върховенство на закона, по-малка намеса на държавата и други". Между тези мерки особено важни обаче са спешното реформиране на съдебната система и подобряване на цялостната бизнес среда. Пак тук се предвижда и привличане на сериозни чуждестранни инвестиции, като се залага като цифра на 1-1,2 милиарда долара годишно с желание да бъде надхвърлена още през 2002 г. Като се отчете намалялата инвестиционна активност в глобален план, може да очакваме, че реализирането на планираните големи приватизационни сделки от правителството ще бъде важно условие за поддържането на притока на инвестиции на досегашното ниво.

Защита на родния бизнес: В индустриалната програма се включват и редица мерки, които имат за цел да "защитят" родния бизнес. Сред коментираните действия са "борба с нелоялната конкуренция предимно чрез издигане на бариери пред нискокачествените и опасни за потребителите вносни стоки". Тук се поставят и предложените от кабинета промени в процедурите за възлагане на обществени поръчки, които да създадат привилегии за български изпълнители, промени, които не бяха одобрени в икономическа комисия.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!