IME

Какво (не) се случва на регионално ниво?

Автор: Методи В. Методиев / 18.03.2009
 

Преди няколко дни имах възможността да посетя няколко големи областни центъра и да се срещна с представители на бизнеса, на гражданското общество и на местната власт. Срещите бяха твърде интересни, показвайки проблемите и предизвикателствата, които стоят, както пред бизнеса, така и пред местната администрация. Освен това, изключително любопитна се оказа схемата на водене на политика и ежедневната работа между администрация - бизнес - граждани.

Основните изводи до коит стигнах са, че:

  • властта е съсредоточена единствено и само в кмета и обкръжението му
  • никой не вярва, че нещо може да се случи, дори ако е смислено и логично, и затова
  • повечето хора не се и опитват да предлагат и променят статуквото, а по-скоро все повече хора се опитват да станат част от системата
  • европейските проекти се възприемат най-вече като средства за роднини без да се разчита, че ще подобрят условията на живот в общината
  • самите граждани, които са част от общинските съвети са далеч от каквито и да е идеи за промяна на живота в общината. Това от своя страна води до отчайваща пасивност и липса на участие на общинските съветници най-вече в ролята им на коректив на властта

Анатомия на фактите

Описаната по-горе ситуация наподобява на първите наченки на феодален строй, но малко по-рафинирани, където демокрацията вече е измислена, но на редица места (където функционира) е по-скоро бутафорна. По това време вече съществува ясно разграничима титулативност (зачита се мнението на по-висш индивид!) и взаимообвързаност между отделните индивиди в една изградена общност с ясни териториални граници и политически отношения. В не малка част от регионите в България „хранителната верига" е подчинена на „висш индивид/и", като всички останали се нареждат зад тях по ред на заслуги и приближеност. Тоест в една такава ситуация регистрираме парадокса, че всички са доволни и никой не иска да се променя статуквото. Интересното на този факт е не толкова аналогията с исторически стадии на развитие на обществото, а възможността да се изкристализират порядките и взаимодействието между хората в едно малко общество (по своята характеристика и с известни усложнения те се мултиплицират и на ниво държава).

И преди, и сега интересите на политиците са насочени към властта, като се стремят да я превземат колкото се може по-бързо и колкото се може за по-голям период от време. Контактът им с хората е предимно и основно преди избори - естествено с основната цел да се домогнат до ценния глас на всеки един потенциален избирател. След изборите ежедневната работа между администрация и бизнес не се случва на базата на ясни и точни правила, целящи достигане на максимална удволетвоерност на бизнеса и хората от предоставяните им услуги, а по-скоро на строго йерархически дефиниран квази-институционален корпоративизъм от вида: поръчки за всекиму според нуждите, услуга или две за верен избирател понякога, писаното право е за тези които го спазват и др.

Към днешна дата, промяната на този модел изглежда доста трудна, като се има предвид, че на първо време трябва да се промени разбирането на хората за някои конкретни аспекти на публичната власт. За съжаление в политическото мислене на местната власт липсват идеи, като формиране на рационални политики, насочени към увеличаването на благосъстоянието на хората посредством повече конкуренция, по-малко регулации, по-малко бариери пред бизнеса, ефективност на работа, предоставяне на по-добри и надеждни услуги, използване на нови технологии и иновации, и др. По същество, местната администрация и хората имат същите проблеми и предизвикателства в ежедневието си, с каквито се сблъсква и голямата държава, но с няколко особености - 1) в своите решения те зависят в голяма степен от позицията на централната власт и 2) те са прекалено малки, за да имат влияние върху политиките на централно ниво.

За съжаление, инструментите за минимизирането на горните два проблема все още не работят. Тоест местната власт няма финансовата свобода да влияние върху собствените си политики. Решаването на първия проблем би могло да се случи с едно „ускорено" (както е записано в Стратегията за децентрализация) предаване на отговорност от държавата към местната власт. Финансовата независимост на общините би позволила както предоставянето на по-качествени публични услуги, така и възможност за водене на по-ефективни политики, съобразени с предпочитанията на населението. Конкуренцията между общините по отношение на данъчната политика неимоверно би довела до по-добри условия за правене на бизнес, което е основен фактор в развитието на всяка една община.

Що се отнася до втория проблем, по-конкурентните общини биха могли да го превърнат по-скоро в конкурентно предимство, от колкото в пасив, с който трябва да живеят.

Все пак трябва да се каже, че дори и при наличието на тези пречки мастната администрация би могла да бъде по-активна в сферите, в които може да действа без ограниченията на централната власт. Такива политики са: намаляване на администрираните регулационни режими, които в повечето случай са противозаконни (спрямо действащите норми на ЗОАРАКСД), развитие на концепцията на е-правителство,  едно гише и административните услуги, като цяло и др.