IME

Ръстът на БВП и проблемите през 2008 г.

Автор: Петър Ганев / 13.03.2009
 

Националният статистически институт оповести данните за брутния вътрешен продукт през изминалата година. За 2008 г. БВП на страната достига 66 728 млн. лева, което означава че в реално изражение нараства спрямо 2007 г. с 6 процента. Данните сочат, че на човек от населението се падат по 8 712 лева.

Интересно е да се види до каква степен тези данни са очаквани за България и то гледайки официалните допускания на властта. За целта не е нужно да видим какви са били изказванията по медиите през последните месеци, а просто да проверим какво е записано в докладите за бюджета през последните години. Когато в края на 2006 г. се е приемал Бюджет 2007, прогнозата за БВП през 2008 г. е била едва 55 671 млн. лв. Очевидно, спрямо тогава, сме преизпълнили всякакви очаквания. В края на 2007 г., при обсъждането на Бюджет 2008, прогнозата за БВП е била 61 711 млн. лв., тоест отново доста по-ниско от реалната стойност. Така достигаме и до прогнозата при обсъждането на Бюджет 2009, а именно 66 400 млн. лв., която вече е доста по-близко до реалността (по-ниско отново), но по-скоро отразява точни оценки на вече достъпни данни за отминалата година, отколкото някаква правилна прогноза.

Тази кратка ретроспекция ни дава ясна представа за възможностите да бъде точно прогнозирано каквото и да е било в света на икономика, пък било то и основен показател като БВП. Разбира се, могат да бъдат откроени разни тенденции и съответно да се налагат положителни или отрицателни очаквания, но ангажирането с конкретни числа, колкото и да е необходимо за сметките по бюджета примерно, си остава крайно неблагодарно начинание. Това е още по-вярно в условията на криза, когато нещата не следват своя „естествен" ред и често могат да бъдат брилянтно обяснени и описани само и единствено когато са отминали, тоест отново говорим по-скоро за точни оценки, отколкото за правилни прогнози.

Оповестените данни за 2008 г. звучат обнадеждаващо на фона на негативните ефекти от световната финансова криза, но все пак следва да се взима под внимание и фактът, че всички тези процеси неминуемо ще дадат своето отражение на един по-късен етап. Проблемите, пред които се изправи икономиката ни в края на 2008 г. и които продължават и към момента най-вероятно ще се отразят още на данните за първото тримесечие на 2009 г. Високите нива на растеж на БВП, които наблюдавахме през последните години, най-вероятно няма да се случат и през настоящата 2009 година, но това до голяма степен ще зависи от развитието на кризата, което поне към момента е крайно неясно - било то поради външни фактори (дали ще проработят анти-кризистните планове в САЩ и Европа) или вътрешни такива (какво ще се случи на изборите и дали няма да прекалим с правителствените харчове). Ключов период може да се окаже втората половина на 2009 г., когато в зависимост от развитието на тези фактори, икономиката ни може да се изправи пред нови проблеми или да възвърне добрата си форма.

Всъщност, развитието на основните икономически индикатори в България през последните месеци има строго назидателен характер към всички, които поставят макроикономическите проблеми пред тези на отделния човек. Само преди година, когато бизнесите растяха в пъти, хората бяха в позиция да си избират работата, доходите им се вдигаха и на никой не му е и хрумвало за замразяване на заплати, говореше се усилено за „макроикономическите" проблеми като висока инфлация и дефицит по текущата сметка. Ето ви сега ниска инфлация и свиване на дефицитът. Нима сме в по-добра позиция?!

Инфлацията (месец спрямо същия месец на предходната година) спадна от над 15% в средата на 2008 г., до едва 6% през февруари 2009 г. Заговори се дори за покриване на инфлационния критерий по Маастрихт в края на годината. Външната търговия също се свива, което намалява и търговския дефицит. Външното търговското салдо за месец декември 2008 г. е отрицателно в размер на 1 262 млн. лв., докато за декември 2007 г. е било минус 1 580 млн. лв. Тоест, свиването на вноса е по-голямо от свиването на износа.

Тези два показателя изглеждат по-добре сега, но това е породено от негативни фактори. Свитото потребление и по-малкото чуждестранни инвестиции неизбежно водят до спад в инфлацията и свиване на дефицитът по текущата сметка. Това иде да рече, че процесите в икономиката са взаимосвързани и не могат да бъдат коментирани самостоятелно и да бъдат сочени като проблеми сами по себе си, извън контекста на всичко останало. Инфлацията и дефицитът по текущата сметка бяха до голяма степен набедени за проблеми, а всъщност бяха породени от положителни фактори, като рекордни чуждестранни инвестиции и бурно развитие на икономиката (включително сериозен ръст на доходите). Всичко това, се вижда доста по-ясно сега, когато нещата се променят и сме поставени пред съвсем други условия.