IME

Стимулиране на заетост по време на криза - как не трябва да се прави

Автор: Адриана Младенова / 13.02.2009
 

Една от заложените мерки в антикризисния план на управляващите („плана-Станишев") предвижда правителството да дава допълнително 120 лв. към заплатите на служителите в предприятия, които въвеждат намалено работно време за период от 3 месеца, но запазват заетостта на персонала си. Тази седмица излезе информация, че класирането на фирмите, които ще получат тези „бонуси", ще зависи от спада в продажбите и печалбите им. Колкото по-голям е спадът и не се дължи на сезонна цикличност, толкова по-голям шанс имат компаниите да бъдат включени в схемата.

Всеки разумно мислещ човек няма как да не си зададе логичния въпрос - защо ще се подпомагат компании, които са в най-неизгодно икономическо състояние и следователно, имат най-малки шансове да оцелеят? По този начин не се ли поощрява липсата на мениджърски усет и взимането на неправилни управленски решения? Защото пазарната логика е точно обратната - на пазара печелят тези предприемачи, които са предвидили успешно пазарните тенденции и задоволяват нуждите на потребителите по най-ефективен начин.

Нещо повече, така наречената анти-кризисна мярка, поставена в графата „грижа за хората" представлява дефакто откровено пилеене на пари на данъкоплатците. Реториката в представянето на идеята обаче е крайно популистка: При временни затруднения пред българските работодатели сме готови да реагираме, като инвестираме 27 млн. лева, за да ги стимулираме да задържат на работа своите работници и служители. Според представените изчисления ще бъде запазена заетостта на 16 хил. работници. Първо, това представляват едва 0,5% от заетите в България и няма да окажат реален ефект върху пазара на труда в страната. Второ, тези 27 млн. лв. няма как да се разглеждат като дългосрочна инвестиция, ако се раздават на компаниите в тежко финансово състояние. Именно тези фирми са най-застрашени да фалират, а от там и ефектът върху заетостта от временните бонуси - да се окаже нулев, а ползата от изразходваните средства - отрицателна.

В скорошно изследване „Всички свещени крави ли са мъртви? Последици от финансовата криза върху макроикономическата и финансова политика" анализатори от Световната банка достигат до извода, че в условията на криза помощите от страна на правителството за частни компании трябва максимално да се ограничат и да се прибягва до „спасяване" само на най-стабилните  институции, след като бъдат идентифицирани (и то на пазарен принцип). В противен случай се изкривяват стимулите дори повече, създава се морален риск в икономиката, а парите на данъкоплатците се харчат неефективно. Което е на път да се случи в България...

Най-добре е управляващите да се вслушат в гласа на бизнеса

Много по-полезно би било, ако правителството временно отмени увеличението на минималния осигурителен праг за бранша" - това коментира Стефко Колев, председател на браншовия съюз на трикотажната промишленост в България[1].

Вместо да раздават пари за намалено работно време, без ясни полза от тази политика за икономиката в дългосрочен план, нека управляващите да помислят за намаляване на регулациите и увеличаване на гъвкавостта на трудовия пазар. А това може да стане и без да се костват парите на данъкоплатците, нещо повече дори - като се намалят (квази)данъците за всички и по този начин се предостави директен стимул за работещите и бизнеса, но на базата на пазарната логика - от тази мярка ще спечелят само най-предприемчивите и успешни фирми.



[1]В-к Дневник, 9.02.2009 г.