IME

Хосе Пинера v.s. Емилия Масларова

Автор: Адриана Младенова / 10.10.2008
 

На 6 и 7 октомври по покана на ИПИ в България беше д-р Хосе Пинера, министър на труда и социалното осигуряване в Чили от 1978 до 1980 г., архитектът на световната пенсионна революция, основаваща се на лични пенсионни сметки. Той обясни подробно защо капиталовата пенсионна система с лични сметки е по-добра в сравнение с държавната осигурителна система, която разчита на принудена „солидарност" между поколенията - държавата взима от сегашните работещи и ги дава на пенсионерите. Но сам по себе си разходопокривният модел е крайно изкривен и погрешен, защото се нарушава връзката между личния принос и резултата. А хората са рационални и се опитват винаги да извлекат най-голяма полза за себе си - т.е. да внасят по-малко, а да получават по-висока пенсия. Капиталовата пенсионна система с лични пенсионни сметки не изкривява стимулите на работещите - те имат стимули да правят вноски по личните си партиди, защото парите, които са изкарали с труда си и предприемчивостта си, не се губят, не стават заложник на политическите обещания на управляващите, а си остават тяхна собственост. През годините тези пари се увеличават, за да могат да осигурят достойни старини на хората.

Пенсионната система в Чили е доказателство за успеха на модела, основан изцяло на лични пенсионни сметки. Вече 27 години системата работи успешно и това се доказва в редица академични изследвания. Според едно от последните изследвания[1], което обхваща четири страни в Латинска Америка - Чили, Аржентина, Перу и Колумбия - възвръщаемостта в частните пенсионни системи е многократно по-висока (от 2 до 3.5 пъти) от възвръщаемостта, която би се получила в държавните разходопокривни системи. 

В началото на месеца, малко преди пристигането на д-р Пинера в София, българска делегация, ръководена от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова, беше на посещение в Чили. Така, представителите на социалното министрество имаха възможност да се запознаят отблизо с успеха на Чили в пенсионната система и да се убедят, че системата работи, че носи по-голяма пенсия и сигурност на работещите. Но вместо да се поучат от добрия опит, да осмислят проблемите, които са надвиснали над родната държавна система на социално осигуряване, след завръщането си в България на интернет страницата на Министерсвто на труда и социалната политика  се появи следното съобщение от пресцентъра:

"В България твърде много се спекулира с чилийският пенсионен модел и добрите му страни, заяви министърът и добави, че България е направила по-добър избор, като успоредно с капиталовия принцип са заложени определени гаранции със социалния стълб на пенсионната система. Това, което се видя тук е намален осигурителен данък от 10 на сто, с чиста капиталова система, без задължителност в резултат на което над 60 на сто от чилийските граждани нямат пенсионно осигуряване. Това задължава държавата отново да се включи, заяви Масларова. Според нея този модел е рисков и ситуацията в Чили го доказва."

Начинът, по който управляващите представят пенсионната система в Чили, за съжаление прилича на похвата, с който преди 20-30 години тогавашните властимащи са описвали „упадъка на капиталистическото общество". Информацията е не само поднесена тенденциозно, но и съдържанието й не отговаря на истината. През 1980 г. осигуряващите се представляват 47,8% от работната ръка в Чили, а през през 2000 г. вече 58,4% от работната сила в Чили се осигурява.[2] Капиталовата пенсионна система е довела до излизане на светло на голяма част от пазара на труда в Чили и дефакто са се увеличили осигурените лица, а не обратното. Но, както посочи и д-р Пинера, броят на осигуряващите се не зависи от модела на пенсионната система, а от наложените правила и от състоянието на пазара на труда. За разлика от България, в Чили само наетите са задължени да се осигуряват, докато самонаетите и практикуващите свободни професии сами решават дали да се правят вноски в пенсионната система.

Не само че е жалко, но и непростимо, че представителите на властта в България не искат да се поучат от успешния опит на чилийците и всички останали, които са последвали техния пример в областта на пенсионното осигуряване. Защото липсата на реформа ще се отрази на всички нас, които сега работим и очакваме да получаваме прилични доходи на старини. А при капиталовата пенсионна система при два пъти по-ниски вноски пенсиите са над 50% по-високи (това може да установи всеки чрез пенсионния калкулатор на ИПИ).

Според д-р Пинера България е тръгнала в правилния път към въвеждане на лични пенсионни сметки на осигуряващите се, но в момента все още държавната система е твърде голяма и изяжда 17% от доходите на работещите (родени след 1959 г.), а едва 5% отиват в лични сметки. Д-р Пинера предложи да се увеличи вноската в пенсионните фондове до 10%, а в държавната пенсионна система да остане 10%, като постепенно се премахне изцяло разходопокривният елемент. По повод предложенията, които се дават сега за промяна на пенсионния модел чрез въвеждане на държавата като трета страна в осигурителния процес и увеличаване на годините за пенсиониране, д-р Пинера коментира следното: "по-този начин само се удължава агонията на фалиращата държавна пенсионна система". Необходимо е да се атакува същината на проблема, да се "хване бика за рогата", а не да се правят частични промени, които водят до временни и краткотрайни резултати, но не и до дългосрочно решение на проблемите. 

Можете сами да се убедите в силата на аргументите на д-р Пинера, като прочете неговото есе "Власт за работещите - приватизация на осигурителната система в Чили", достъпно на интернет страницата Икономически знания по интернет



[1] Изследването е достъпно тук

[2] За повече информация виж тук