IME

Ран: Уроци от чужбина*

Автор: Ричард Ран** / 10.10.2008

 

Можете ли да посочите страна, която има 10% плосък данък както върху доходите на физическите лица, така и върху корпоративната печалба, а също така има и бюджетен излишък, равен на 8% от брутния вътрешен продукт (равносилно на бюджетен излишък на Съединените щати от над 1 трилион долара)? Изненадващият отговор е България, някога една от най-изостаналите страни в Европа.

Повечето от бившите комунистически страни от Източна и Централна Европа въведоха плосък данък. Естония бе първата, а България е една от най-скорошните, като премина към 10% плоска ставка едва в началото на тази година. Плоският данък за България за първи път бе предложен от изключително талантливи млади икономисти, свързани с Института за пазарна икономика (ИПИ), водещият мозъчен тръст за пазарна икономика в страната.

Експертите в Министерство на финансите заявиха, че такова драстично намаляване на данъчните ставки върху доходите би причинило данъчни загуби, водещи до голям бюджетен дефицит. Въпреки това, се случи обратното, точно както икономистите от ИПИ бяха предсказали.

Проблемът е, че икономистите, които тогава са били в Министерството на финансите, все още са използвали статични модели за приходите, които не са улавяли динамичните ефекти от подобна данъчна промяна. За съжаление, данъчните модели за приходите, все още използвани в Съединените щати от Конгреса и дори от много частни организации, са в голяма степен статични и в резултат на това неправилно проектират данъчни промени.

Ако икономистите на сенатор Барак Обама изчислят ефекта от предложените от тях данъчни увеличения върху малкия бизнес и лицата с по-високи доходи и върху капиталовите печалби чрез подходящ и пълен динамичен модел, те ще открият, че планираните приходи от тези увеличения на данъчната ставка в голяма степен ще бъдат несъществуващи. Ако икономистите на сенатор Джон Mаккейн приложат симулация на намаление на данъчната ставка отново чрез пълен динамичен модел, те ще открият, че трябва да орежат данъчните ставки дори още повече, така че икономиката на САЩ да достигне пълния си потенциал.

Намалението на данъка върху доходите в България стимулира икономиката на страната да расте по-бързо, а оттук имаше и голям скок на приходите от ДДС (данък добавена стойност) и други потребителски данъци, както и намаляване на сивата икономика. Тази година българската икономика ще нараства около 4 пъти по-бързо от средното нарастване на икономиките в Европейския съюз (в който България е член). Имайки предвид успеха на плоския данък, много, които първоначално се противопоставяха, сега претендират, че са го подкрепяли от самото начало.

България приватизира банките, не създаде полу-социалистически ипотечни банки като Фани Мей и Фреди Мак, задължи банките да поддържат адекватни резерви (които сега са средно 13%, около два пъти повече от средните за САЩ) и сега е в много по-добра позиция да устои на международната финансова криза.

България, подобно на всички европейски страни, има държавна система за здравеопазване и, както всички такива системи, предлага ниско качетво на здравните услуги. Но България е позволила (за разлика от Канада и много други страни) частни лекари и болници да работят на принципа „заплащане за услуга". В резултат от това частният медицински сектор бързо се разраства, тъй като все повече и повече българи стават достатъчно заможни, за да платят за високо качество на медицинските грижи, а не да се наредят на опашката за посредствените правителствени услуги. Днес България също разработва значителна частна медицинска туристическа индустрия, тъй като американците и европейците търсят висококачествени, но по-евтини медицински грижи за кратковременни или планови процедури.

Може би най-важното е, че България премина през основна промяна в културното си възприятие, определено от комунистическия период. След бавен старт, започнал с икономическа реформа, страната започна да наваксва бързо. Икономиката се разраства стабилно и голямото масово изселване на българи към други държави изглежда утихва, тъй като много българи сега се връщат заради новите икономически възможности.

Чуждестранните инвестиции се увеличават, а неотдавна Хюлет Пакард (Hewlett Packard, съкратено HP) прехвърли 100 работни места от Индия в България. Успял американски бизнесмен, който е роден в България и избягал преди много години по време на комунистическата диктатура, просто ми каза, че след почти две десетилетия на икономически преход той вече е готов да инвестира в България за първи път. Бивш, много високопоставен български служител, който не е бил винаги приятелски настроен към идеите за свободен пазар, коментира на конференцията на ИПИ миналата седмица, че има само пазарни икономики, защото непазарните винаги се провалят. Сега, това разбиране е дълбоко вкоренено в много българи, отчасти поради изключително добрата работата на ИПИ.

България не е без своите проблеми, а именно корупцията. ЕС наскоро спря средствата по фондовете за развитие към България поради бавния напредък в прочистването на корупцията, особено в съдебната система. България също страда от много ниската раждаемост и застаряващо население, което означава, че има само около 1 работник за всяко лице, което получава пенсия или други държавни помощи (контрастирайки на съотношението 3-към-1 в Съединените щати).

За две столетия, икономическата система на САЩ служи като модел за много от останалата част на света. Но, както много институции и лица, които имат голям успех,  Съединените щати си позволиха да станат дебели и мързеливи и да пият от отровната чашка на твърденията, че правителството е решението, а не проблемът. Мнозина българи и други народи, които са преминали през пълен социализъм и комунизъм, разбират опасностите от прекалено голямо правителство - повече, отколкото твърде много американци.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 8 октомври 2008. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Игнат Ангелов, стажант в ИПИ. Оригиналната статия е достъпна тук.

** Ричард Ран е старши изследовател в Института Катон и председател на Института за световен икономически растеж.