IME

Отново нещо не се получава с “общественото” управление

Автор: Велико Димитров / 26.09.2008

На първо място, вероятно заглавието е по-правилно да се казва например "Искахме да стане "като при хората", а се получи "както винаги"[1], тъй като почти всичко, което е направено или започнато от управляващите (с няколко много малко на брой изключения, между които са двата плоски данъка), и то не само от този мандат, или не се върши никак добре или се прави точно по обратния начин. На второ място, необходимо е да се уточни, че термин като "обществено управление" няма, тъй като не обществото управлява, а централната, областната или общинската управа (в конкретния случай на България). Много по-голяма значимост за несъстоятелността на това понятие има обаче факта, че въпреки изборния характер на някои от длъжностите в съответните управи, отново не може да се говори за обществено управление или опосредствано такова, тъй като политическото представителство много точно се вписва в концепцията за "морален хазарт". Между впрочем, също така и в другото основно следствие от асиметричността на информацията - "обратната селекция", но това се отнася за политическия процес и политиката по принцип. Друг пример за подобна подмяна на понятия са разбира се и т.н. обществени поръчки, които обаче освен, че се заплащат от обществото или данъкоплатците като цяло, нямат нищо друго общо с термина, тъй като се осъществяват по волята и предпочитанията на държавни и общински служители или ръководни кадри в предприятия, в които съответните управи имат определящ решенията дял или цялата собственост.

Имайки предвид конкретното йерархично-териториално деление на властта в България и определените правомощия за всяко от нивата (централизмът продължава да преобладава), логично е почти винаги да е ставало въпрос за неясни и необосновани решения, икономически гафове, прокарване на нечии корпоративни, а дори и лични интереси и т.н. от Народното събрание и Министерски съвет. Тук обаче искам да обърна внимание на едно откровено безсмислие, създадено от местната власт и по-конкретно от Столичния общински съвет, което за нещастие въобще не е единственото:

Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община[2], Чл. 35:

.........

(2) При констатиран от контролните органи по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен превозен документ, пътникът заплаща билет за таксуване на нередовен пътник на стойност десет пъти по-висока от цената на билета за еднократно пътуване. Билетът се перфорира от контролния орган и дава право на пътника да продължи пътуването със същото превозно средство.

(3) При констатиран от контролните органи по редовността на пътниците случай на пътуване с нетаксувана валидна Електронна карта в трамваите и тролейбусите, пътникът заплаща билет за нетаксуван пътник с Електронна карта на стойност съответстваща на цената на билета за еднократно пътуване.

Или с други думи, ако някой ползва билет за превозен документ, не го продупчи/валидира и бъде "хванат", трябва да заплати глоба в размер 10 пъти билета (или 10 лв.). Ако някои обаче ползва електронна карта, не я таксува и бъде "хванат", според това, което е записано в наредбата, глобата е 1 лев или точно толкова, колкото е цената и на съответното пътуване. Изводите и това, което вероятно ще започне да се случва (всеки си купува електронна карта, но никой не я таксува) са твърде очевидни, за да бъдат коментирани, като може би единствено трябва да се каже, че за онези, които фрий-райдват, ще заплащат всички редовни пътници с неизбежно последващо увеличение цената на билетите и картите, както и всички редовни данъкоплатци при необходимост от субсидии за дружеството (което и в момента ги получава). И така с времето, приходната база дружеството ще се стопява (вероятно много по-бързо от очакваното), всички ще станат нередовни пътници и всички разходи ще трябва да се покриват със субсидия от общинския, а защо не и от държавния бюджет, та объркването кой, за какво и за кого плаща да стане пълно. Разбира се, това е краен сценарий, който едва ли ще се сбъдне напълно (местното законодателно тяло рано или късно ще промени наредбата), това обаче не е от значение по отношение на факта, че очевидно има хора, които не знаят какво пишат и други, които не знаят за какво са гласували.

Това все пак е само част от проблема или следствие от него, когато става въпрос за градския транспорт в столицата по принцип. Накратко няколко от аспектите на проблема с последващо предложение за тяхното решаване.

Проблемни области

  • Активите на дружеството се управляват неефективно, отделят се средства от бюджета и не се създава възможност за истинска конкуренция;
  • Ползването на транспортната услуга от пътниците не е неизбежно свързано с нейното заплащане, доколкото няма автоматично ограничение за достъп до превозните средства на (потенциално) нередовни пътници;
  • Заплащането на услугата зависи преди всичко от добронамереността на пътниците, както и тяхната лична оценка за цената на едно пътуване спрямо риска от заплащане на билет за нередовен пътник, съответно неговата стойност;
  • Осъществяваните проверки от контролните органи са с инцидентен характер, а заплащането на глоба от установените като нередовни пътници поради различни причини е значително под 100%;
  • Приходите на частните превозвачи не са обвързани със заплащането на транспортната услуга от пътниците, а се формират на основата на изминатия брой километри и се заплащат от общинския бюджет, поради което превозвачите нямат стимули (също така не съществува и съответен механизъм) за контрол и санкциониране или недопускане на нередовни пътници.

Решение

  • Приватизация на всички (или почти всички) активи на трите общински дружества;
  • Отдаване на концесия на всички спирки и прилежаща инфраструктура с цел тяхната поддръжка, вкл. и продажбата на билети срещу правото за извършване на търговска и рекламна дейност;
  • Провеждане на публични конкурси за отдаване на съществуващите маршрути за обслужване от частни оператори[3];
  • Преминаване към електронно таксуване по всички маршрути и във всички превозни средства, което е обвързано с допускане в превозното средство;
  • Превозните документи са единствено магнитни или чип карти и билети за еднократни пътувания, които са съвместими за отчитане при качване в превозното средство; правилата и преференциите, свързани с електронните карти се утвърждават от общината, но тяхното изработване и разпространение се извършва от частния сектор на основата на комисионни договори;
  • Заплащането на услугата на частните оператори се извършва от СО от приходите от продажба на електронни карти и билети според броя превозени пътници от всеки оператор. Броят превозени пътници се регистрира на основата на данните от електронните валидатори във всяко превозно средство.


 


[1] Фразата е заимствана от статия на бившия изпълнителен директор на ИПИ, а сега председател на Управителния съвет г-н Красен Станчев; статията е достъпна на адрес - http://www.ime.bg/pr_bg/267-6.htm

[2] Приета  с Решение № 458 по Протокол № 17 от 24.07,2008 г., влиза в сила от 01.09.2008 г.; достъпна е на адрес: http://www.sofiacouncil.bg/index.php?page=ordinance&id=96

[3] Единственият риск тук е, че някои непривлекателните линии могат да останат без оператор и поддръжка. В този случай, общината следва да реши дали да ги закрие или да продължи да ги субсидира със средства от общинския бюджет.