IME

Кратък коментар за повишението на цените на природния газ

Автор: Методи Лазаров / 26.09.2008

Булгаргаз поиска повишение на цената на природния газ с 36,51%, ДКЕВР предложи по-ниско увеличение от 29%, а държавата вероятно ще се съгласи на 25%. Създава се прецедент за толкова шоково увеличение на цената на природния газ от 25% само за едно тримесечие и то преди зимния сезон. Увеличението на цялата 2008г. е цели 49%.

Фигура 1: Нарастване на цената на природния газ на годишна база

Източник: Булгаргаз

 

Цените на петрола, мазута и газьола падат по световните пазари, а доларът леко поскъпва и въпреки това административнита цена на газта се увеличава. Тази проста съпоставка показва, че Булгаргаз не използва прозрачно ценообразуване, което да отразява международните цени в дадения момент.

Какво следва от това?

  • Фирмите и потребителите не могат да прогнозират и предвидят енергийните си разходи - факт, който се отнася и до цените на електроенергия, което затруднява собственото им планиране на годишни бюджети и достъп до финансови средства. Шоковите увеличения на цената на газта предполагат повишение на цената на множество стоки и услуги в икономиката. Оценяваме, че това ще се отрази на инфлацията с между 0.5 и 1 процентни пункта.
  • Вероятно е фирми, които имат изразена енергийна интензивност в производството си, да фалират в следствие на неочаквания скок на цената на газта. При очаквания за по-ниски цени на газта, фирмите задържат изпълнението на стратегии за енергийна ефективност и оптимизация на производството.
  • Потребителите не могат да се преориентират към алтернативни източници на енергия при неясно ценообразуване и оценка на разходите и ползите от смяна на енергоизточника и доставчика. Необходимото условие е ясна либерализация на енергийния пазар, който да може да предлага алтернативи на всички видове енергоизточници.
  • Административното определяне на цената задържа оперативните разходи на фирмите, но в средносрочен план така или иначе трябва да се изравнят с пазарните. При подписване на договора с Газпром Румен Овчаров обеща, че цените на газта за индустриалните потребители ще се увеличава плавно и до 2012 г. ще се промени с едва 40%. Равносметката от последните 21 месеца е увеличение от 65%. Щом държавата не прогнозира правилно и/или крие ценна информация, поради политически цели, трябва да се остави пазарът да реши кой е най-евтиният и ефективен енергоизточник.
  • Явно държавният монопол криворазбира идеята за прозрачно и свободно ценообразуване, залегнала като основна в Европейската харта и либерализацията на енергийния пазар според правителството се изразява в засилване правата на регулаторния орган да определя ценообразуването. На практика се получава противоречие с основния принцип на Европейската харта за прозрачни и конкурентни енергийни цени. Всъщност по този начин се обезмисля и проактивното участие на крайните потребители на енергийния пазар при неналичието на конкуренция между доставчиците и преносители на газ поради фиксираните цени.

Вярваме, че икономиката само би спечелила, ако държавата обяви клаузите и механизма на ценообразуване, възприети в договора с Газпром. Колкото по-дългосрочно икономическите агенти имат възможност да прогнозират, толкова са по-добри резултатите в постигането на по-висок икономически растеж. В момента това е възможно само за период от 3 месеца. От огромна важност е различни публични фигури да спрат да си прехвърлят топката и да излязат пред обществото с ясна позиция как ще администрират цената на газта (а и на електроенергията) в средносрочен план. Нека поне ако обвиняват пазара и "международното положение" за скока в цените, да поемат политическия ангажимент да задвижат либерализацията на енергийния пазар, за да оставят силите на търсене и предлагане да определят тези така или иначе изкуствени цени на енергоизточниците.