IME

Защо е необходима по-голяма прозрачност при възлагането на обществени поръчки

Автор: Велико Димитров / 04.04.2008

През последните седмици, ако не и месеци, основната тема в медиите е установеното или вероятното наличие на корупция на различни нива от държавното управление - министри, заместник-министри, ръководители на звена и т.н. Доколкото корупцията може да има, както различни форми, така и сфери, в които се заражда и съществува, далечна и невярна би била мисълта, че отразеното от медиите покрива всички или повечето от случаите и областите, в които се осъществяват нерегламентирани плащания, укриват се доходи или по някакъв начин се нарушава законова разпоредба, водеща до или предхождана от генерирането на паричен поток или просто на блага. Според редица изследвания, между които, както собствени на Института за пазарна икономика, така и на Световната банка и Европейската комисия (частично отразени в последните два мониторингови доклада), системата на обществени поръчки днес е сферата на управление от публичния сектор с най-висок корупционен риск. Основната причина за това е наличието на нормативна рамка, създаваща условия за нарушаване принципите на конкурентното начало в състезанието между участниците, фаворизирането на определени от тях и възлагането на поръчки на предварително избрани изпълнители. За разлика от други типове корупция, при обществените поръчки ако не узаконена, то тя е в толкова голяма степен улеснена, че присъствието й се разглежда като нещо по-скоро нормално, съответно се толерира. Два са основните канали за изтичане на ресурс и загуба на благосъстояние - нерегламентираните плащания и разширяването на сивата икономика в макроикономически аспект, както и чистата загуба на време и ресурси за много конкурентни компании на микро ниво в случаите, когато те би трябвало да спечелят, но по линия на наличието на дискреция и произтичаща от нея дискриминация това не се е случило.

В стойностно изражение, публичните средства, които минават през системата на ОП представляват немалка част от националния продукт като тенденцията през последните години е те да нарастват с изпреварващ темп - за 2006 година това са 8,5%[1] от БВП, а за 2007 стойността надминава дори и предварителните прогнози от максимум 10% от БВП, съответно приблизително 10,3% с левова равностойност от над 5,8 млрд. лв. Чистата загуба за икономиката по линия на нерегламентираните плащания, което представлява и долната граница на тази загуба се изчислява между 7% и 10% от общата стойност на сключените контракти или за 2007 година между 400 и 580 милиона лева. Минимум това може да се приеме, че са и негативите, които се поемат от  данъкоплатците като в сметката не са включени пропуснатите ползи от конкурентните, но неизбрани компании, както и преките им разходи, свързани с участието в процедури за възлагане на ОП.

Защо се случва това? Както вече беше посочено, основната причина е дизайнът на правилата, които регулират системата, без тук да се взимат под внимание индивидуални психологически и икономически подбуди за преразпределение чрез власт, а по-скоро слабостите и несъвършенствата на конкретните правила. Предлагам на вниманието няколко примера под формата на препоръки, които да посочат и изяснят част от несъвършенствата на системата към момента:

  • 1. Ревизия на предвидените към момента процедури за възлагане на ОП с цел премахването на онези, които предполагат непрозрачно договаряне, предрешен избор на изпълнител и лично облагодетелстване под формата на административна или политическа корупция. Поетапно преминаване към прилагането единствено на най-добрата практика в лицето на откритата процедура;
  • 2. Разширяване обхвата на ОП и включване на допълнителни дейности, финансирани с публичен ресурс, които по своята същност следва да се извършват чрез провеждане на процедура за ОП, но в момента са извън системата;
  • 3. Ревизиране на списъка с обстоятелства и частни случаи, които към момента предполагат заобикаляне на системата на ОП;
  • 4. Намаляване на праговете, под които процедура за ОП може да се възлага по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, предвид възможността за непрозрачно и дискреционно договаряне и избор на изпълнител;
  • 5. Премахване на критерия за класираща оценка "икономически най-изгодна оферта", като единствен такъв трябва да остане критерия "най-ниска цена". По отношение на осъществяваните покупки с публичен ресурс трябва да се следва принципът на минималната необходимост;
  • 6. Стесняване на обхвата на търговската тайна и публикуване в регистъра на обществените поръчки (РОП) на сключените договори в оригиналния им вариант и всички прилежащи към тях документи, имащи отношение към процеса и вземането на решение за избор на изпълнител;
  • 7. Публикуване в РОП на всички документи и анализи (формули, тегла, обосновки), изготвени от възложителя въз основа, на които в взето решението за избор на изпълнител;
  • 8. Поетапно преминаване към автоматична обработка и класиране на оферти в случаите, когато обектът на обществената поръчка го позволява (повтарящи се доставки с точно определими качествени параметри).


[1] Договорът за изграждане и въвеждане в експлоатация на АЕЦ "Белене" е изключен, тъй като според отчетните правила на Агенцията по обществени поръчки цялата сума се зачислява за съответната година (2006), докато изпълнението ще обхване 5-6 и повече години. Ако договорът бъде включен в калкулацията, то стойността нараства до 24,4% от БВП.