IME

План Б - ефекти от евентуално отлагане на членството на България в ЕС

10.01.2008

 

План Б - ефекти от евентуално отлагане на членството на България в ЕС[1]

Георги Ангелов, Светла Костадинова, Димитър Чобанов

Чл. 39 от Договора за присъединяване:

Ако въз основа на непрекъснатия мониторинг на Комисията върху ангажиментите, поети от България и Румъния в контекста на преговорите по присъединяване и по-специално въз основа на мониторинговите доклади на Комисията, съществува ясно доказателство, че състоянието на подготовката за приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС, в България или Румъния е такова, че съществува сериозен риск от това, една от тези държави да е очевидно неподготвена да отговори на условията за членство до датата на присъединяване на 1 януари 2007 г. в редица важни области, Съветът може да реши с единодушие, по препоръка на Комисията, датата на присъединяване на тази държава да бъде отложена с една година до 1 януари 2008 г.

Европейският съюз като стимул за реформа

Повечето икономически реформи, извършени в България, са направени не поради вътрешна убеденост на хората, които са ги направили, а поради външен натиск, главно от страна на международните финансови институции като Международния валутен фонд и Световната банка. Основното средство, чрез което те принуждаваха правителствата да извършват реформи, беше финансирането, което отпускаха на страната и което беше жизненоважно, защото поддържаше финансовата и макроикономическата стабилност. С течение на времето, обаче, финансирането от международните финансови институции започва да губи своята важност и техните възможности да предизвикват реформи в България намаляват.

Постепенно част от реформите започват да се извършват под натиск от Европейския съюз, който постепенно поема ролята, която МВФ и Световната банка играеха по отношение на насърчаването на реформите. Средството, чрез което ЕС може да стимулира промени е желанието на българските граждани и политици за пълноправно членство в съюза. Проблемът е, че колкото по-сигурно става членството, толкова по-трудно е на ЕС да влияе върху реформите в страната.  В момента, в който една страна стане член на ЕС, вътрешният консенсус за извършване на необходимите промени изчезва, защото изчезва и главната причина за тези промени, изчезва "морковът", както и "тоягата" в отношенията между ЕС и България.

Чрез предпазната клауза Европейският съюз се опитва да преодолее този недостатък и да стимулира България и Румъния да извършват реформи, а не да се успокояват, че вече са дефакто в ЕС и по тази причина да се смята, че нуждата от реформи е изчезнала. Оказва се, че липсата на вътрешна убеденост в българското общество за нуждата от реформи трябва да се запълва от външен натиск за тези реформи. В този смисъл предпазната клауза, особено ако успее да стимулира реформи без да се налага да се реализира, може да има значителни положителни ефекти върху страната. Реализирането на предпазната клауза би имало по-смесени ефекти - както положителни от гледна точка на стимулиране на реформи, така и отрицателни заради невъзможността за възползване от предимствата на членството в ЕС и риска за следващо забавяне на членството.

Свободно движение на хора

Свободното движение на хора в рамките на ЕС е едно от най-големите предимства, които може да донесе членството на една страна в съюза. За съжаление, вътрешните икономически проблеми в повечето страни членки доведоха до суспендиране на това право за новоприетите бивши социалистически страни. Въпреки това, три от старите страни членки /Ирландия, Великобритания и Швеция/ и две от новите /Малта и Кипър/ прилагат правото на свободно движение на хора към всички страни членки и ще го прилагат и по отношение на България след приемането й в ЕС.

Свободното движение на хора осигурява конкуренция на пазарите на труд с всички предимства, които следват от това. Докато на един ограничен национален пазар е възможно твърде лесно да се стигне до относителен дефицит или излишък на един или друг вид труд със съответните проблеми за икономиката, на един по-голям пазар включващ множество страни това по-трудно може да се случи. Освен това възможността за работа в други по-развити страни дава неимоверни възможности на гражданите на една страна да получат достъп до ноу-хау и опит, който могат на по-късен етап да приложат в родината си /ако са налице съответните условия като подходяща бизнес среда/. Не е маловажно и, че емиграцията на хора от България води до приток на средства от работещите в чужбина към техните роднини, които средства са много значителен и стабилно растящ национален доход, по-голям от целия бюджет за образование или здравеопазване на страната.

Забавянето на членството с една година води до забавяне на възможностите за легална работа в няколкото страни от ЕС, които нямат ограничение на свободното движение на хора. От това следва, че много хора ще продължат да работят нелегално там и също така немалко хора ще се опитат да емигрират нелегално, което представлява голям разход.

От гледна точка на свободното движение на хора, отлагането на членството на България в ЕС води до негативни последици. Те се смекчават единствено от факта, че не всички страни в ЕС допускат свободно работници от бившите социалистически страни до своя пазар на труда. Единственият отговор, който вътрешната политика може да даде на такава ситуация, е създаване на благоприятна вътрешна среда за бизнес, която да стимулира откриването на достатъчно добре платени работни места в България. Това няма да покрие щетите от евентуално отлагане на членството, но ще ги намали в известна степен.

Европейските фондове

Очакваните средства за България след присъединяването към ЕС са:

Финансов пакет 2007 - 2009

Млн. евро (цени от 2004)

2007

2008

2009

Структурни реформи

539

759

1 002

Развитие на селското стопанство

183

244

306

Временен Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение

121.8

59.1

58.6

Безопасност в областта на ядрената безопасност[2]

70

70

70

Общо

804.8

1 132.1

1 436.6

Източник: Доклад за резултатите от преговорите за присъединяване на България и Румъния към ЕС, февруари 2005 г.; Договор за присъединяване на България и Румъния

Плащания на България

1) От датата на присъединяването, България и Румъния плащат следните суми, съответстващи на техния дял от капитала, внесен за записания капитал, определен в член 4 на Устава на Европейската инвестиционна банка. [3].

България

EUR        14 800 000

Румъния

EUR        42 300 000

Тези суми се заплащат на осем равни вноски с падеж на 31 май 2007 г., 31 май 2008 г., 31 май 2009 г., 30 ноември 2009 г., 31 май 2010 г., 30 ноември 2010 г., 31 май 2011 г. и 30 ноември 2011 г.

2) Вноска в бюджета на ЕС - 1.24% от БВП

 

Използване на европейските фондове

Недостатъци:

-          липса на опит и подготовка за използване на фондовете - най-вероятно в първите години парите за земеделие например ще бъдат по-скоро неефективно изхарчени (например за създаване на административни структури за управление и контрол на средствата, а не толкова за подпомагане на земеделските производители);

-          промяна на стимулите за развиване на бизнес в сферите, които ще получат европейско финансиране - привличат се хора, които не се стремят да развиват бизнес, а единствено да се възползват от средствата;

-          нарастване на държавната администрация, която ще администрира фондовете, и съответно разходите за нея. Както знаем администрацията фактически не произвежда добавена стойност, а само преразпределя средства. Възможностите за корупция са по-големи;

-          основно изискване за получаване на средства от ЕС е съфинансиране от страна на държавния бюджет (минимум 25%). Това от една страна означава, че част от парите на всички данъкоплатци ще се използват за финансирането на определени групи в обществото. От друга, по данни на министерство на финансите се вижда, че въпреки нарастване на процента на усвояване на средствата те не се използват пълноценно.

Финансово изпълнение на предприсъединителните програми

 

ИСПА

САПАРД

ФАР 2003

Май 2004

16.41%

16.29%

18.51%

Декември 2004

29.13%

40.95%

56.29%

Май 2005

41.12%

n.a

62.58%

Източник: Министерство на финансите, Финансово изпълнение на програмите, избрани периоди

Предимства:

-          Евентуалното въвеждане и прилагане на нови технологии ще доведе до нарастване на производителността на труда, която е ниска в сравнение със средната за Европа, особено в селското стопанство.

Като заключение за еврофондовете можем да обобщим - очакваните средства от ЕС за 2007 г. в размер на 804.8 млн евро (1 573.6 млн. лв.) ще се изразходват за определени сфери и групи от обществото. Ако вземем данните за преизпълнението на приходите в държавния бюджет за 2004 г. - 1500 млн. лв., то можем да очакваме, че през 2005 година то ще бъде поне 1000 - 1500 млн. лв. В такъв случай е напълно възможно страната да продължи с реформите и без европейско финансиране. За поддържане на растежа на икономиката обаче е необходимо (и възможно) да се намали общата данъчна тежест. Така ефектът ще е най-голям и всеобхватен, няма да се правят излишни разходи и  увеличаване на администрацията, ще се насърчи предприемачеството и заетостта.

Търговия

Свободното движение на стоки, доколкото не е възпрепятствано както това се случва със свободното движение на хора, е изключително важно предимство от членството в ЕС. То премахва възможни вътрешни монополи, които съществуват в момента в България, породени от ограничения във вноса на определени стоки и в същото време увеличава възможностите за износ на местна продукция, най-вече по отношение на земеделските стоки, които в момента не се търгуват свободно. От тази гледна точка евентуално забавяне на членството на България в ЕС ще е последвано от по-бавно интегриране на икономиката към световната икономика и съответно невъзможност за пълно използване на предимствата на разделението на труда.

Инвестиции

 

Отлагането на фактическото членство на България в Европейския съюз е темата, която се приема за основна преди и след изборите за народно събрание. Тази възможност се представя като единствено вредна за икономиката, като се отчитат само ползите от присъединяването, но се пропускат някои негативни ефекти, които също трябва да бъдат взети под внимание.

Присъединяването на България към ЕС означава, че е завършена хармонизацията на законодателството с европейското и следователно са приети някои регулации, които не са непременно полезни за бизнеса. При процеса на интеграция голяма част от законодателството беше прието без да се оцени какъв ще бъде ефектът от прилагането му върху бъгларските фирми. Основен принцип при въвеждането на нови регулации или при промяната на съществувашите такива, който е приет и в ЕС, е че се прави оценка на въздействието във вид на възможните ползи и разходи от тях. Така съответната регулация се приема само ако ползите от нея превишават разходите. Това изискване обаче, не беше спазено, тъй като управляващите бързаха да отчетат затварянето на преговорните глави като успех без да си дават сметка, че постигането на краткосрочната им цел - приключването на преговорите - може да противоречи на интересите на голям брой български фирми и граждани.

По този начин за голяма част от фирмите се създават съществени пречки пред функционирането им, тъй като те са длъжни да изпълнят определени стандарти преди приемането на България в ЕС. Това ще породи особено големи разходи за малките и средните фирми, които може да доведат и до техните фалити. Евентуалното отлагане с една година на фактическото членство на страната в ЕС би могло да да даде допълнително време за част от тези фирми да се подготвят и по този начин да ги предпази от фалит. Друга част от тях обаче, няма да могат да продължат да съществуват дори при тези обстоятелства, тъй като са им необходими твърде големи инвестиции, които не могат да бъдат финансирани. Следователно отлагането ще ги задържи изкуствено на пазара още една година и ще попречи на пренасочването на ресурсите, използвани в тях към по-продуктивни цели - тоест можем да очакваме негативни ефекти по отношение на ефективността на икономиката в следствие от отлагането.

Нетният ефект от двете разнопосочни въздействия трудно може да бъде измерен, но като цяло можем да очакваме фалити на фирми, временно намаляване на заетостта и на доходите на хората, работещи в тях. От друга страна фирмите, които продължат да съществуват ще получат по-добър достъп до европейските, а и до останалите чуждестранни пазари тъй като ще следват наложените им от ЕС производствени практики. Те ще имат възможност да реализират по-голяма част от своята продукция чрез износ и съответно да увеличат печалбите си.

Друг аспект на влизането  в сила на отлагателната клауза е отражението и върху инвестициите в страната. До голяма степен тези инвестиции се влияят и от избора на правителство и политиката, която ще се води през мандата му. Приемането на страната като член на ЕС е мощен стимул за чуждестранните инвеститори и същественият факт е, че това приемане ще се случи, независимо дали през 2007 или 2008 г. все пак отлагането ще се разглежда като неблагоприятен знак за инвеститорите. Особено важно е да се предприемат небходимите реформи в съдебната система и в администрацията, за да се ограничат и възможните източници на корупция, която се разглежда като основна пречка пред инвестициите. Тук особено важна е и по-добрата защита на правото на собственост, която да гарантира сигурността на поемащите риск, че усилиата им могат да бъдат възнаградени.

България може да компенсира евентуалния негативен ефект върху инвестициите чрез подобряването на част от останалите фактори, определящи в най-голяма степен привлекателността на страната като дестинация за успешни инвестиции. един от тези фактори е размерът на данъчното облагане, където има възможност за значително подобрение чрез намаляване на данъчно-осигурителната тежест. В противен случай възниква риск от по-нататъшно изоставане на България от конкурентите и, които вече са членове на ЕС като Естония, Литва, Словакия.

Друг възможен неблагоприятен фактор влияещ върху притока на капитали в страната през 2007 г. е повишаването на лихвените проценти на Европейската централна банка. В момента тези проценти са на много ниско равнище, което предопределя и по-ниската доходност от вложенията в страните от ЕС и насочването на част от капиталите към страни, подобни на България. При повишаването на лихвите обаче, е възможно инвестициите в българската икономика да не могат да осигурят достатъчна рискова премия и да възникне отлив на капитали. Това, съчетано с възможното задействане на предпазната клауза и със затихването на процеса на приватизация би могло да доведе до намаляване на преките чуждестранни инвестиции, което ще се отрази неблагоприятно на икономическия растеж и създаването на нови работни места.

Приемане на еврото

Отлагането на членството в ЕС ще окаже непосредствено влияние и върху приемането на еврото като законно платежно средство (евроизацията) в българската икономика. Евроизацията има няколко много важни положителни ефекта. Това е премахването на премията за валутен риск при вложенията в левове и евро. В момента тази премия се изразява в по-ниски лихви по кредитите, отпускани от кредитните институции, деноминирани в евро спрямо тези в левове, което води и до по-скъпо финансиране в българска валута. Освен това приемането на еврото означава премахване на възможността за възникване на валутна криза и намаляване на вероятността за банкова криза. Еврото е мощен стимул за търговията и туризма в рамките на ЕС, тъй като значително ограничава размера на транзакционните разходи и позволява директно сравнение на цените на стоките и услугите в Еврозоната.

Необходимото условие за приемането на еврото е членството на България в ЕС и преминаването на страната в продължение на поне две години през Валутно-курсовия механизъм 2, където трябва да се изпълнят набор от критерии. Част от тях (за бюджетния дефицит, външния дълг, валутния курс, доходността по държавните ценни книжа) са изпълнени и в момента, като основното предизвикателство остава критерия за инфлацията. Инфлацията трябва да се запази на развнище под 3.5% в рамките на две последователни години (2007 и 2008), което е трудно постижимо ако имаме предвид досегашното и развитие след въвеждането на валутния борд. Следователно отлагането на членството не може да окаже съществено влияние върху евроизацията на страната и да допринесе за загуби в тази насока.

Вместо заключение

Като цяло забавянето на членството на България в ЕС би имало смесени ефекти върху икономиката. От друга страна, икономическото развитие на страната зависи главно от вътрешната икономическа политика, това е най-мощният фактор, който влияе върху развитието. В този смисъл, независимо от датата на започването на членството в ЕС, икономическите резултати, постигнати от българската икономика са главна отговорност и резултат от действията на българското правителство. Ако то е достатъчно реформаторско, вероятно няма да има отлагане на членството, а дори и да има, то няма да е причина за икономически проблеми в България. Ако правителството няма воля за реформи, можем да очакваме значителни икономически проблеми, независимо от годината, в която България ще се присъедини към ЕС.


 

[1] Статията е публикувана за първи път в списание "Политики" на Институт "Отворено общество" -София (http://politiki.osf.bg/),  бр. 24 от 18.07.2005 г.

[2] През периода 2007-2009 г., Общността предоставя на България финансова помощ за подкрепа на нейните усилия по извеждане от експлоатация и предприемане на мерки по преодоляване на последствията от спирането и извеждането от експлоатация на блокове от 1 до 4 от АЕЦ "Козлодуй".

[3] Цитираните цифри са индикативни и се основават на данни от 2003 г., публикувани от Евростат.