IME

Реформата на търговската регистрация*

Автор: Велико Димитров / 21.12.2007

Вече 14 месеца търговският регистър не може да заработи - първият планиран старт беше през октомври 2006 г., след което последователно датите се изместиха за януари и след което юли 2007. В крайна сметка, след поредната промяна на датата за влизане в сила на Закона за търговския регистър (ЗТР), това би трябвало да се случи след около две седмици. От втори януари, от реформираната процедура ще могат да се ползват обаче единствено новите фирми, а останалите ще трябва да изчакат до 20-и, тъй като за да се пререгистрират им е необходимо удостоверение от съдилища, които обаче ще започнат да ги издават едва след тази дата. Без съмнение реформата в търговската регистрация и превръщането и от съдебна и "на хартия" в административна и електронна услуга като цяло е голяма крачка напред по пътя към опростяване бизнес средата. Въпреки това, може би трябва да се отбележат няколко недостатъка, които ще отдалечат българската от най-добрата европейска и световна практика.

  • Дори и след първи януари, всяка фирма, която възнамерява да оперира в България ще трябва да се регистрира, както в електронния търговски регистър, така и в общината, т.е. на две места

От двойната регистрация няма никаква полза, тя създава единствено допълнителни разходи за бизнеса под формата на такси и време. Въпреки че това е мнението, както на международни и национални организации, така и на част от самата администрация, към момента преобладаващите идеи са не за отмяна на изискването за регистрация към общината, а за трансформирането на регистрационната процедура в уведомителна. Това обаче по никакъв начин няма да реши проблема - отново ще се заплаща втора такса, ще се подават документи и ще се губи време.

  • В ЗТР е записано, че търговският регистър е публичен и всеки има право на свободен достъп до него и до документите, въз основа, на които са писани фирмените обстоятелства

Това на практика обаче не е напълно вярно. Свободен (безплатен) достъп до информацията в регистъра ще има единствено администрацията по служебен път, както и лицата, на които е възложено упражняване на публична функция. За всички останали - физически и юридически лица - предоставянето на информация ще се заплаща, т.е., няма да е свободно, тъй като е свързано с преодоляването на бариера. Друг аргумент против наличието на такси за получаване на информация е факта, че това може и би трябвало да се извършва без, каквито и да било разходи от страна на Агенцията по вписванията (АП), а именно регистърът да е достъпен свободно през Интернет и всеки заинтересован да може да търси и намира необходимата информация. АП също така не следва да предоставя допълнителни услуги като селектиране, групиране и изпращане на информация по поръчка, тъй като тя не е търговско дружество и задълженията са и единствено да администрира регистъра.

  • Функционалността на регистъра и възможностите за подбор на необходимата информация ще са ограничени

Наистина всеки заинтересован ще може да извършва справки за наличието или липсата на вписано обстоятелство, но това ще става единствено по име, фирма или ЕИК на търговеца. Оптималният вариант е параметрите за търсене да бъдат разширени до всички публични по закон и вписани в регистъра обстоятелства (от софтуерна точка това е лесно решим въпрос). По този начин ще се гарантира, както по-голямата публичност на регистъра, така и по-бързата работа с него.

  • Кадрови проблеми

Основните аргументите за продължаващите вече втора година неуредици около регистъра винаги са били основно два: отделените средства са недостатъчни и бъдещите служители нямат мотивация, тъй като заплащането е относително ниско. Обяснението поне за втория аргумент е много просто - лицата, които ще извършват регистрацията трябва да отговарят минимум на следните критерии: завършено висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност и юридически стаж не по-малко от три години. Разбираемо е защо Агенцията има проблеми с намирането на персонал, но не е ясно защо изискванията са толкова високи. Очевидно поне изискването за 3-годишен стаж не е особено добре обмислено, доколкото лица с подобна трудова характеристика и на възраст средно около 27-30г. биха могли да получат по-добра работа от начална позиция в Агенцията. Така записани изискванията могат да продължат да създават неудобство и в бъдеще.

  • Удостоверяване на обстоятелства пред други учреждения

По общ проблем, но тясно свързан и с проведената реформа е задължението за удостоверяване на вписани в регистъра обстоятелства пред много други учреждения. Към момента не е ясно дали тази практика ще се запази и в бъдеще, въпреки осигуреният безплатен служебен достъп до регистъра, но при всички положения отсъствието на подходящ текст в закона е голям пропуск. Този текст би могъл примерно да гласи: "Посочените в заявлението за регистрация обстоятелства не следва да се изискват или доказват повторно от търговеца пред който и да е орган на централната или местната власт. При промяна на някое от обстоятелствата, търговецът е длъжен да уведоми в законовия срок единствено търговския регистър".

Без да омаловажавам положените усилия и постигнатите резултати, наистина немалки предвид трудността, с която се провеждат реформи в България, все пак не сме последвали най-добрата практика. Към посочените вече промени може би трябва да се добави и възможността за прехвърляне администрирането на регистъра от публичния в частния сектор (в няколко страни на ЕС това е точно така). Той може да се управлява и от търговски дружества или други юридически лица със или без държавно участие, които се самоиздържат от събираните такси. Този вариант щеше да спести на данъкоплатците, както милиони левове, така и да подпомогне откриването на няколко нови работни места, но не заплащани от бюджета.

* Статията е публикувана за пръв път във вестник Класа на 20 декември 2007