IME

Социално осигуряване в България - перспективи

Автор: Адриана Младенова / 20.12.2007

През 2007 г. социалните и здравни осигуровки бяха намалени с 3 процентни пункта от 36,5% на 33,5% (за трета категория труд), въпреки че към средата на годината правителството отказваше да изпълни ангажимента, че ще намали осигуровките при наличието на фискална възможност. В крайна сметка, в резултат на реализирания бюджетен излишък, това се случи от 1 октомври 2007 г. (за което несъмнено помогна ИПИ с активната си кампания).

През 2008 г. обаче не се очаква ново намаление на осигурителната тежест. Нито увеличение на втори стълб на пенсионната система. Основните промени през следващата година са по отношение на промяна на съотношението работник/работодател от 35:65 на 40:60, увеличаване на максималния осигурителен праг от 1400 лв. на 2000 лв. и на минималните прагове.

Защо да се намаляват осигуровките?

Искането за намаление на осигуровките се аргументира с желанието да се намали тежестта върху труда, което, освен че води до по-висока събираемост на задълженията, намалява и изкривяванията на трудовия пазар и на цената на труда, а от там и на конкурентноспособността на икономиката. Дефицитът на НОИ в условията на милиарди бюджетен излишък единствено говори за нерелевантност на модела.

Според проучване на Евробарометър, проведено през 2007 г., България е на първо място в ЕС по показателя оценка на дела от БВП, който се произвежда от работа "на черно" - 35%. Явно е, че въпреки намалението с 9 процентни пункта на осигурителната тежест в страната през 2006 и 2007 г., бремето на социалното осигуряване и данъчното облагане на труда е все още твърде високо за работещите и представлява сериозен стимул да не декларират трудовите си доходи в пълен размер. Причината за това може да се търси не само в твърде високото облагане на труда, но и в липсата на стимули и отсъствието на достатъчно ясна връзка между личния принос, който прави всеки осигуряващ се, и размера на пенсията, която ще получи, т.е. хората не вярват, че ще получат справедливо възнаграждение срещу вноските, които правят в системата.

Въпреки рекордно ниската безработица, икономическо активното население в страна е все още под средното ниво за ЕС. Затова солидарността между поколенията, което означава, че днешните работещи трябва да осигуряват пенсионерите, е до голяма степен непосилно и в бъдеще ще стане невъзможно предвид застаряване на населението. И в момента под 50% от пенсиите се плащат от работещите в частния сектор, което означава, че няма да се промени статуквото, ако се задълбочи тази тенденция Още повече, че социално осигурителната тежест е регресивна и хората с по-големи доходи понасят в по-малка бремето на осигуровките.

Защо да се увеличи капиталонатрупващият елемент в осигурителната система?

Не по-малко съществен момент е въпросът за увеличаване на втори стълб на пенсионната система и продължаване с реформите в социалното осигуряване. Защото намаляване на осигурителната тежест сама по себе си не води до решение на надвисналата опасност - безпрецедентно застаряване на населението и увеличаване на коефициента на зависимост в икономиката.

Състоянието на пенсионната система в страната има отражение и върху водената фискална политика. През последните години все повече автори обръщат внимание на така наречения имплицитен (скрит) пенсионен дълг, който трупат държавите, като обещават пенсии на сегашното поколение работещи. Въпреки че има голяма част от характеристиките на официален държавен дълг, размерът на тези задължения остава скрит и не се посочва във фискалните позиции и баланси на държавите, а много често не се и пресмята.

В България няма официални данни за този имплицитен пенсионен дълг. Прогнозите на официалните източници за състоянието на държавното обществено осигуряване в средносрочен и дългосрочен план се разминават. Например, според конвергентната пограма на България за периода 2007-2010 г. дефицитът на държавното обществено осигуряване ще достигне стойност от 3.49% от БВП през 2050 г. В проектодоклада за бюджета на Република България за 2008 г. е отделено специално внимание на пенсионната система като източник на фискална нестабилност. При сценарий на непроменена политика се очаква дефицит на първо стълб на пенсионната система в размер между 2.1%-3.5% от БВП. А според доклад на Европейската комисия относно социалното включване в ЕС дефицитът в България ще достигне до 9% от БВП през 2050 г[1]

Многократно сме изтъквали предимствата на капиталонатрупващата пенсионна система с лични сметки. Тези предимства са доказани в научната литература и могат да се наблюдават от опита на страните с частни пенсионни системи (Чили, Австралия, Хонконг, Сингапур и др.).

Мартин Фелдащайн (президент на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ) е изчислил, че социалното осигуряване в САЩ намалява частните спестявания с почти 60%[2]. Тъй като хората се чувстват по-сигурни за бъдещето си с наличието на държавни програми и схеми за осигуряване, те имат по-малка нужда да спестяват. Ако ги няма тези схеми, хората ще увеличат спестяванията си поради променените стимули. Което лишава икономиката от натрупване на капитал и икономически растеж.

Има достатъчно научни разработки, които доказват, че частната капиталова пенсионна система води до по-високо икономическото благосъстояние от разходопокривната система. Това е така, защото възвръщаемостта в капиталонатрупващата система е по-висока от тази в разходопокривната, което означава, че същият резултат може да се постигне на по-ниска цена. От друга страна капиталовата пенсионна система е по-справедлива от гледна точка на работещите, защото пенсиите са непосредствено обвързани с личния принос, а не зависят от политическата воля и макроикономическата конюнктура. Капиталовият модел води и до по-ефективно разпределение на оскъдните ресурси. Социалните осигуровки при разходопокривните системи са вид данък и водят до изкривявания и свръхданъчно бреме, докато вноските в частните пенсионни фондове са по същество спестявания[3]. По този начин при частната капиталова система се спазват и правата на собственост.

Предвид тези аргументи и през 2008 г. от ИПИ ще продължим да настояваме за намаление на социалните осигуровки върху труда и същевременно увеличаване на втори стълб на пенсионно осигуряване с тенденция към цялостно приватизиране на държавното обществено осигуряване.  


 


[1] Виж Joint Report on Social Protection and Social Inclusion 2006 Social inclusion, pensions, healthcare and long term care, European Commission.

[2] Виж Feldstein, Social security, induced retirement and aggregare capital accumulation: a correction and update, NBER working paper 579.

[3] Виж Laurence J. Kotlikoff, Privatization of Social Security: How It Works and Why It Matters, NBER working paper 5330 и Martin Feldstein, Transition to a Fully Funded Pension System: Five Eonomic Issues, NBER working paper 6149