IME

Опълчението от будни граждани*

Автор: Красен Станчев / 31.08.2007

Обратно на онова, което си мисли неинформираното мнозинство, това опълчение има дълга история и по света, и в България, и по-специално след 1989 г. Отрядите от граждани, които са нащрек за решаването на важни обществени задачи, са по-първичен и фундаментален обществен феномен от органите на реда и държавните армия и полиция.

Исторически става дума за самоорганизация за осъществяването на права и съблюдаването на правила на обществен живот. Тя е описана добре за различни култури – от китайската община до към началото на ХХ век, през руското селячество в Сибир до края на ХVIII век и цивилизационните общностни обединения на Исландия до завоюването й от Дания, до усвояването на вътрешността и западните части на Североамериканския континент.

Поради обстоятелството, че американската история е най-скорошна, тя е и най-добре описаната. Но дори на някой съвременни езици, например сръбския, думата за „общество” произлиза на нарицателното за такава организация. Що се отнася до България от последните години, ролята на групите от будни граждани за формирането на правилата на обществен живот след 1989 г. е повече или по-малко добре резюмирана в една моя статия, публикувана на английски. Онова, което се отнася до мястото на циганите в този процес, бе изведено в две отделни статии от началото на 2006 г. за този вестник.

 

История и стопански функции на опълчението

Опълчението е самоорганизация на групи от будни членове на някаква общност (граждани или селяни), които по своя воля формират правилата на живот в общността и следят за тяхното спазване. Опълчението за освобождаване на родината е частен случай на такава организация (при която просто става дума за собственост върху суверенитета и властта). В общия случай будните граждани учредяват:

  • собственост,
  • свързани с нея права и защитата им,
  • защитата на живота и самостоятелността на индивида и семейството.

Естествено в този контекст възникват и функциите на тези групи граждани за съдене и санкциониране на онези, които нарушават собствеността, живота и другите институти на обществения живот.

Десетте божи заповеди са залегнали с основата на повечето исторически известни култури, най-вероятно защото първо са формулирани от такива групи или техните водачи.

Учредяването на посочените институти е свързано с усилие. То може да предхожда учредяването на институти „отгоре”, както това се случва с исландците преди завоюването на острова от датчаните или руските общности преди подчиняването им от Петър I и неговите наследници. Но то може протича и в условията на установена държавна формалност на правилата, при която – за по-лесно – се смята, че те са или вечни или божествени (което е почти едно и също), паралелно или разрез или опозиция на тази формалност. Такъв е случаят с усвояването на американския Запад и с възстановяването на целостта на частната собственост в България след 1991 г.

Сравнението между двата опита и много показателно.

Правилата на живот в т.нар. див Запад – противоположно на впечатлението, наложено от каубойските филми – са създадени от слаби и беззащитни хора, които са пристигнали там от недоимък, безработица и стремеж към щастие. Те се сблъскват с отсъствието на местна власт, която на прилага законите. Общите правила са относително добре известни, но няма кой да ги определи и наблюдава спазването им. Бандитски набези поставят под въпрос съществуването на хората от малки ново-заселени общности от фермери и миньори. Тъй като става дума на усвояване на нови и нови пространства, разбойниците нямат житейската мъдрост на уседналите грабители (които рано или късно осъзнават, че колкото повече грабят, толкова по-малко остава за грабене). В тази ситуация опълчението от будни граждани създава правата на собственост върху земя, водни ресурси и подземни богатства.

Обикновено става дума за доста по-сложни отношения на собственост отколкото са изключителните права на държавата върху водите, горите и земните недра по чл. 18 от конституцията на България. Например в Тексас, Монтана и някои части на Калифорния и досега, според правото на първо придобиване, е възможно един да е собственик на земната повърхност, друг – на недрата до 100 метра дълбочина на сондата (изкопа), а трети – на богатствата под тази отметка, без особени трудности по установяването на границите между различни интереси. Или – понеже повечето престъпления са следствие на нарушаването на права на собственост и живот – става дума на функционирането на обществени съдилища, които превръщат усвояването на новите територии в стопански и житейски успех.

В България, в началото на 1990 г. амнистия пуска на свобода закоравели криминалисти, а централната и местната власт абдикират от задължения по опазването на собствеността и живота на гражданите. Замисълът е хем да се граби от нарочно определени хора, хем да се възпроизвежда желанието за силна централна власт. След туй и успоредно на този процес започва възстановяване на конфискувана от комунистите собственост, най-вече дребна и едра градска собственост и земя. Но в условията на политически контрол върху паричната политика и спестяванията (банките).

По места всичко, което е лошо пазено, подлежи на завземане. Икономическата криза от времето на Виденов допълнително затруднява и индивидуалното, и общото (държавното) опазване на възстановената (подлежащата на възстановяване) собственост. Каква е реакцията на гражданите и селяните? Много просто, те правят онова, което са в състояние да правят:

  • започват на измислят системи на защита на къщите и земите си, опасват ги с електрически жици, взривни устройства и/или застават на вахта да пазят лозя и нивя; една от функциите на запазените ТКЗС-та (поне в очите на поземлените собственици) е именно опазването на собствеността и земеделската продукция; това е рационално проявление на будна гражданска и собственическа съвест, друг въпрос е, че ТКЗС-тата и някои уж техни банки грабят по-успешно от всички цигани и бандити взети заедно;
  • частният сектор започва да предлага услуги по защита на собствеността, към 2006 г. фирмите за охрана наброяват – според различни оценки – от три до четири и половина пъти повече персонал от униформената полиция;
  • развиват се различни частни форми на правосъдие и гарантиране на договорите, до които често прибягват и формално достолепни граждани и институции (например банки, особено до 1998 г.);
  • с гражданско неподчинение започват да се решават различни важни проблеми – от поставянето на светофари пред Американския колеж и кв. Дружба в София, до проблеми на фиска и паричното предлагане (ако си спомним протестите от началото на 1997 г.).

Това стечение на обстоятелствата създава впечатлението, че икономиката на България и бандитска, а държавата - никаква или поне провинциална. И това впечатление е много близко до реалността.

 

Политически израждания на гражданската бдителност

Ако се върнем към примера на Америка, създадено е погрешното впечатление, че саморазправата и линчът са повсеместно явление поне в западните и южните щати. В действителност, за цялата стогодишна история на съществуването на Ку-клус-клан линчът е използван от 600 до 1000 пъти, при население от около (средно) 150 милиона.

Друг случай на политически опълчение дават Германия от 20-те и 30-те години на ХХ век и бивша Югославия от 90-те години на същия век. И двата случая е налице обвързване на опълчението с политически партии, властови структури и етническа и религиозна неприязън.

В България същата неприязън е в основата на няколко конституционни разпоредби – провъзгласяването на унитарна държавност, обявяването на „традиционността” на православното християнство като религия, забраната на политически партии на религиозна и етническа основа, споменатото закрепване на изключителни права на държавата върху минерални права (подземни богатства, води и пр.) и на забраната на чужденци да купуват земеделска земя. Във всички случая те създават определени привилегии за онези, които имат достъп до властта.

Сегашните идеи за доброволни отряди на будни граждани са мотивирани предимно с невъздържаност спрямо кражбите от страна на цигани и други малоимотни.

Но проблемът всъщност вече е решен от предлаганите от частния сектор услуги за охрана на собственост и живот. Второ, доколкото не е решен, циганите – както и представителите на всички останали общности в България – крадат най-вече тогава, когато собствеността не е добре опазвана. Трето, най-често причина за липсата на такова опазване е бездействието на съда и следствието и безнаказаността за бандитизма. Четвърто, както в Германия и бивша Югославия, причина за тези феномени е най-вече политиката на партиите на власт.

 

 -----

* За първи път статията е публикувана във вестник Дневник в рубриката на ИПИ „Видимото и невидимото” на 28 август 2007 г.