IME

Власт без контрол

Автор: Светла Костадинова / 13.07.2007

През седмицата стана ясно, че настоящото народно събрание от създаването си

- е имало 293 пленарни заседания

- приело е 391 закона

- приело е 2 поправки в Конституцията

- приело е 5 кодекса

- и са зададени 1 360 въпроса и 579 питания към Министерски съвет.

Статистиката е много внушителна. Всеки здравомислещ човек би се замислил дали е усетил ефекта от това законодателно усилие. Оценките ще са разнопосочни.

От една страна, ще има определени групи, които ще твърдят, че законодателната работа на парламента е била ефективна и ползотворна. В общия случай това ще са бизнеси и съсловия, които по определен начин успяха да наложат волята и интересите си, в което нямаше да има нищо лошо ако всички граждани печелят. Не винаги обаче това е така. Има редица пример за закони, които явно противоречат на обществения интерес, създават преференции, ограничават конкуренцията, като закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, закона за концесиите, закон за изменение на закона за търговския регистър и т.н.

От друга страна, Европейската комисия също би била доволна в определена степен от дейността на парламента. Според отчета, 243 приети нови закона са свързани с хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз. Това представлява 62% от всички законови актове, тоест или има несвършена от преди работа, или българските депутати са хармонизатори, или с оправдание ЕС възниква безсмислен труд, защото никой не може да твърди, че има човек, който бързо да може да се ориентира в този брой закони.

Друг въпрос е, че българските нормотворци почти задължително се престарават в пренасянето на европейските директиви и най-често приемат такива закони, които ЕК би отрекла категорично, че са нейно дело.

Най-важното обаче е какво е влиянието общо върху обществото от законодаването на настоящото събрание. На този въпрос е трудно да се отговори, защото май никой не знае и не може да каже. В САЩ всяка година Офисът за мениджмънт и бюджет към Президента прави преглед на ефектите от регулациите, които имат значително въздействие върху обществото. Според проект на Доклад 2007[1] ползите от федералните регулации са между 99 млрд. и 484 млрд. долара; разходите са между 44 млрд. и 46 млрд.; средните годишни разходи за съобразяване със законите са намалели с 47% за последните 20 години, а средните годишни ползи са се удвоили за последните 8 години.

За разлика от САЩ, в България не можем да очакваме подобен анализ и причината е много проста - никой в силно работещото ни народно събрание не знае какъв ще е ефектът върху гражданите и икономиката по време на изготвяне на проект за закон, по време на обсъждане в комисиите и извършването на поправки в последния момент, нито пък при гласуване в пленарната зала. С други думи, депутатите гласуват закони без въобще да знаят, а може би и без да искат да знаят, има ли смисъл от определен нормативен акт.

Не по-маловажен е въпросът като са приети толкова много закони ще бъдат ли те прилагани на практика. Може да се спори, че това не е в градината на парламента, но именно той трябва да упражнява контрол, иначе работата му по създаването на правилата просто се обезсмисля.

Важен аспект от работата на българското народно събрание е липсата на какъвто и да е преглед на ефектите от приетите закони определено време след приемането им. Съвсем нормално е да има разминаване между очакваните ползи и реалността. Така сме в ситуация, в която първо се приемат калпави закони, и отгоре на това те действат с години в оригиналния си формат или просто без да се прилагат. Наскоро беше оповестена информация, че редица органи на изпълнителната власт, натоварени да извършват определени дейности поради липса на пари в бюджета бездействат - оценката беше за повече от 2 млрд. лева непокрити дейности, залегнали в действащи закони.

И на последно място, самото народно събрание, което е задължено да приема отчетите на редица изпълнителни органи тотално е абдикирало от тази си функция или го прави средно с две години закъснение.

Ефектите от всички посочени факти са най-общо следните:

  • 1) Въпреки липсата на обща сметка за ефектите от законодателната работа на народното събрание, най-вероятно има превес на вредите над ползите от нормативните актове. Докато няма обратната сметка, то това е по-скоро реалността.
  • 2) „Лошите" закони просто не се спазват, което поражда допълнителни разходи - за тези, които искат да ги избегнат и за администрацията, която се създава за да ги прилага
  • 3) Властта, която е дадена на народните представители е трудно да бъде контролирана - ако нямаш ясен отчет за ефектите, не може да търсиш отговорност
  • 4) В тази обстановка определени групи от обществото имат ясната привилегия и достъп, който използват в свой интерес.

Основният извод е, че тъй като е невъзможно да се прецени какво всъщност прави парламента затова и хората гласуват на избори както дойде. Това от своя страна се харесва на големите партии, защото се надяват, че винаги ще вкарат свои хора в следващото законодателно събрание и затова не приемат правила за по-голяма прозрачност на законодателната дейност.



[1] Докладът е достъпен тук.