IME

Инфраструктура, регионално развитие и благоустройство

14.12.2006
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

1/ Какви трябва да бъдат "стратегическите" направления за развитие може да открием в т.нар. национална устройствена схема, която правителството смята да разработи. В нея ще се определя как да се разполагат производствените зони, как да се използват "прилежащите територии на транспортните коридори", къде да са "зоните за туризъм" и т.н. Макар и да се опитва да се разграничи от политиката на предишния кабинет, НДСВ продължава с планов подход при "развитието на територията". Този подход наподобява опитите на предишното правителство да се използват "ефективно" териториите и да се поддържа "природното равновесие" с общи правила за устройство на територията, наскоро приети от Министерството на регионалното развитие и благоустройство. Там в квадратни метри по зададени и приети от държавните служителите норми се организира градската среда. Възприетият в стратегията подход предполага, че държавните институции единствени могат да оценят "реалните" нужди на всеки от нас, като съпоставят тези нужди с "ефективното" използване на ограничените природни ресурси. Така според държавните "инженери" може да се пресметне къде да се инвестира, за да не се "разпиляват" ресурси и да се подобри средата за водене на бизнес. И макар да не се наричат директно публични, тези дейности се разбират като "услуги в обществен интерес". Общественият интерес, съчетан с инженерния подход, "задължава" управляващите да търсят "работещи пазарни механизми за изграждане на достъпни жилища", да настояват за ограничаване на използването на "жилищни" сгради за "нежилищни нужди". В този темп вероятно следваща мярка може да бъде установяване на контрол върху размера на наеми, за да се осигурят "достъпни жилища" за всеки. Резултатите от опитите на кабинета да се намеси на пазара на недвижима собственост може да надхвърли очаквания ни. Предвидими ефекти от това са намаляване на темпа на възвръщаемост на инвестициите в жилищното строителство, като така инвестициите в жилищно строителство ще се съкратят и предлагането под наем ще намалее. Или както шведския икономист Асар Линдбек "С изключение на бомбардировките, контролът върху наемите често се оказва най-успешният известен днес начин за разрушаването на един град."(повече)

2/ Сред публичните услуги са и инфраструктурните проекти, които включват конкретни мерки за изграждане на пътища, включително на общинско ниво. От стратегията не става ясно как ще се финансират отделните намерения, както и как може да се оцени доколко ефективни са те. Не е ясно и дали това ще стане чрез европейски финансови институции, след като кабинетът предвижда ратифициране на финансов договор с Европейската инвестиционна банка за проект на стойност 30 млн.евро, или увеличение на набираните такси, тъй като се предвиждат промени в действащата тарифа. И в двата случая обаче трудно може да се разбере по какви критерии са определени като по-значими едни проекти от други. За "подобряване на инвестиционен климат" чрез предоставяне на права върху инфраструктура, като отдаване под концесия, дори и не се говори. За целта се предвижда единствено да се "повиши сигурността на правото на собственост", но не и да се открие възможност за упражняване на такова. Развитата инфраструктура се приема за нужно условие за развитие на търговията. Тези ефекти обаче не могат да се наблюдават, когато може да се наложи административно усмотрение при навлизането и оперирането на пазара на автомобилни превози. За последните няколко месеца стана ясно, че пазарът на автомобилните превози е силно доминиран от държавата, от входа на пазара до избора на партньори и пазари, за където са нужни специални разрешителни по квоти. Така също в наскоро обсъжданите промени при издаването на разрешение за тази дейност отново се дискутира как да се избегне допускане на "неблагонадеждни" превозвачи на пазара. С други думи, не може да се разграничат инвестициите в инфраструктурата с изтеглянето на държавата от пазара, за да се наблюдават ефектите от подобрената среда за създаване на благосъстояние. Това изтегляне изключва и поставяне на акцент върху местни производители чрез създаване на по-благоприятни условия спрямо чуждите компании, както предвижда програмата за строителните услуги.

3/ В стратегията има добри предложения, като всички те са свързани с изтеглянето на държавата от пазара. Тук могат да се отнесат всички мерки, които могат да намалят разходите на бизнеса за работа с администрацията като по-добри "процедури по съгласуване" и "облекчена процедура по разрешаване на ползването на строежи", както и тези за поддържане на договорите, като да се поддържат единни "регистри на недвижимите имоти". При всички случаи обаче очакваните ползи от тези благоприятни мерки са по-малки от възможните "злини" от държавната намеса на пазара. Още повече, че държавна администрация, която трябва да приложи тези идеи, вероятно по-скоро би се противопоставила, отколкото приела безрезервно. Дори при готовност за следване на тези цели, те вероятно биха били изтъргувани за други, с доста по-висока цена.

4/ Сред поместените условия за развитие на икономиката е подпомагане на регионалното развитие. Както и досега, така и в програмата, то се разбира като "преодоляване на различията" между отделните региони. Трудно може да се каже защо трябва всички региони да си приличат, особено ако за мярка се приеме някои слабо развит регион. Освен това как може да се засили взимането на решения в самите общини, а не от централните власти, както се предвижда в стратегията, след като целите се задават по региони. Самата идея за развиване на принципите на децентрализирано планиране и управление предполага, че различията между отделните общини определят и предимствата за инвестиране чрез създаване на по-добри условия за правене на бизнес, идея, която противоречи на конкурентните принципи (повече за децентрализацията).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!