IME

Добрите идеи за развитие на стопанството и благосъстоянието

14.12.2006
Преглед на стопанската политика - (Word Format)

В началото на седмицата Европейската Кръгла маса на индустриалците (ЕКМИ) обядва с премиера и се срещна с двама негови заместници и министъра на финансите.Препоръките на ЕКМИ към българското правителство са толкова общи, че винаги приемливи. Въпросът е какво съдържание ще се влага в общите формулировки.

ЕКМИ смята, че правителството трябва да извърши следното: а) да провежда по-ефективна борба с корупцията; б) да подобрява качеството на корпоративното управление; в) да приватизира съществуващите монополи в името на по-добрия инвестиционен климат; г) да подобри инфраструктурата; д) да създаде по-добра среда за развитие на високи технологии е) да създаде работещ капиталов пазар; ж) да подпомогне развитието на малки и средни предприятия.

Правителството наистина може да свърши добра работа, но при положение, че вложи правилното съдържание в изброените изисквания.

На първо място е посочена борбата с корупцията. В комюникетата за срещите са споменати митническия контрол, нелегалния внос и необходимостта от арбитраж, а не класически съдебен процес при борба с корупцията.

Доколкото корупцията обикновено е симптом на нещо друго - на превръщането на държавната служба или частното служебното положение в рента, и на лошо поставена система стимули за бизнес - борбата с корупцията може да се изрази в продължаване на кампанията за борба с нея. Важна е не толкова самата борба, колкото премахването на системните източници, изразяващи се все още в липса на: прозрачност на финансиране на партиите; намаляване, аргументиране и регламентиране на функциите на администрацията, прозрачност на срещите, намеренията и резултатите от дейността на правителството, прозрачни и конкурентни назначения в самата администрация и съществуващите все още държавни предприятия, явни и конкурентни процедури на държавните поръчки и стопанска свобода.

Същите мерки ще съдействат и за по-доброто обществено управление, докато корпоративното управление си е работа на самите корпорации. Работа на самите корпорации, а не на правителството, е и арбитрирането на спорове между тях. Арбитрирането (при отклоняване на съдебните процедури) при подозрения за корупция е предложение от друг калибър.

За приватизацията на монополите засега се чува малко. Тя трябва да осъществи още в първата година на управлението, защото иначе те ще корумпират самото правителство. Важно е още не просто приватизацията им да става чрез търгове, но търговете да включват и оценка на възможностите за трансфер на технологии и диверсификация на доставките при достъп на трети страни. Ако това не стане или монополите ще станат частни, или най-добри условия ще бъдат предложени от досегашните доставчици на енергийни ресурси от Русия и Украйна.Подобряването на инфраструктурата за сметка на данъкоплатците (правителството), а не за сметка на онези които най-много я ползват, ще означава прехвърляне на средства за поевтиняване на разходите на онези, които най-много я разрушават. Ако например си представите, че има три компании които изнасят метални изделия, кабели, горива, суровини и строителни материали за Македония, построяването на железен път до Скопие само с бюджетни средства ще бъде предимно в интерес на тези компании, но платено от цялото гражданство.

Създаването на по-добър климат за високи технологии вероятно ще се разбера като повод за връщане към идеята за законодателно уреждани на високотехнологични паркове. Изглежда обаче ЕКМИ има предвид, че основният проблем е извън областта на действие на това законодателство. Университетите и държавните научноизследователски институти се чувстват ограничени в свободата да подписват договори с фирми за изпълнение на поръчки, тъй като смятат че не биха разполагали с дохода. Възможни са промени в законите за БАН и автономията на висшите училища. Но не е сигурно дали самите университети и институти не преувеличават липсата на въпросната свобода (по логиката: каквото не е изрично разрешено, е забранено), за да преразпределят вътрешно дохода от сътрудници, които имат външни договори, към сътрудници, които нямат такива.

"Създаването" на капиталов пазар не е съвсем работа на правителството. Онова, което то може да направи е просто да се махне от пътя на движението на капитали.

"Подпомагането" на развитието на малки и средни предприятия не е работа на правителството. Развитието на тези предприятия може да се разбира най-вече в смисъл, че те стават големи, искат да печелят повече и никой не им пречи по непозволен и/или неприемлив начин - включително правителството, включително големите предприятия. Иначе казано, въпросното подпомагане не следва да се състои в нещо специално извън увеличаването на свободата за създаване на богатство.