IME

Телекомуникационният сектор: не само че няма да се либерализира, а и ще стане още по-регулиран ?

Автор: Велико Димитров / 02.03.2007

Много скоро, новата нормативна уредба в областта на телекомуникациите ще бъде приета - сега действащият Закон за далекосъобщенията (ЗД) ще бъде заменен от Закона за електронните съобщения (ЗЕС)[1]. Дали това обаче ще има положителна роля за развитието на пазара?

Освен промяната на името, въвеждането на някои излъскани и/или неясни термини, като например "ефективна конкуренция"[2] и промяна в структурата, новият закон предвижда и някои качествени изменения. Най-накратко те биха били следните: премахване на лицензионните режими, засилване функциите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), нова уредба на процедурата за определяне пазарите на електронни съобщителни услуги с цел тяхното последващо анализиране, както и регулиране ex-ante. Наред с това се засилва ролята на Комисията за защита на конкуренцията[3] като консултативен орган (и в известен смисъл втори регулатор), като се предвижда и взаимодействие с националните регулаторни органи на държавите членки и с Европейската комисия.

Както обикновено, така и тук, мотивите към законопроекта не разглеждат ефекта, който предвидените изменения биха предизвикали, нито дават някаква престава защо се предприемат едни или други промени. Освен наличието на стандартното параван-обяснение "Проектът ... е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България по преговорния процес за присъединяването на страната към Европейския съюз", няма дори и загатване за икономически резултат и очаквания. Бих искал да изложа собственото си становище по въпроса.

  • Възможността електронните съобщения да се извършват свободно (отпадане на лицензирането) или, ако се изисква използването на ограничен ресурс (радиочестотен спектър, номера, геостационарна орбита), след издаване на разрешение, е една стъпка в правилната посока, а именно - либерализацията на пазара. За съжаление обаче, изглежда, че това е единственото положително нещо, което ще бъде въведено с приемането на новия закон;
  • КРС и в момента разполага с голяма власт за влияние върху пазара. Само един пример: Комисията може да определи всеки обществен оператор за такъв със значително въздействие върху пазара, когато операторът притежава пазарен дял равен или по-висок от 25%. В същото време Комисията може да даде същото определение и за оператори с пазарен дял под 25%, т.е. теоретично всички, обосновавайки се със способността на дадения оператор да оказва влияние върху пазара (както и да би го определила Комисията, то все би било ненаучно, а още по-малко оправдано), достъпа на оператора до финансови ресурси и натрупан опит (трудно би било, на когото и да е, да се включи в телекомуникационния сектор без опит и още по-малко финансови ресурси), както и степента на въздействие на оператора върху средствата за достъп до крайните потребители (в крайна сметка тези средства или се изграждат, или се придобиват на собствен риск и отговорност).

Съвсем друг е въпросът доколко е обосновано делението на операторите на "обикновени" и със значително въздействие на пазара, тъй като квалификацията е свързана с редица задължения, в т.ч. контрол на цените, предоставяне на универсална телефонна услуга и други и като цяло поставя съответния оператор в неравностойно положение. В представите на регулатора, а явно и на повечето законодатели, очевидно се е загнездила представата, че пазарен дял над определено ниво е опасен и монополите са всекидневие. При наличие на свободна конкуренция обаче, освен ако държавата не създаде монопол или покровителства монополно положение (в най-голямата част от случаите отново създадено от държавата), това не може да се случи. И ако по случайност нещо подобно се случи, то това би било резултат от пазарния процес и избора на потребителите (нека се замислят поддръжниците идеята за съществуването на монополи каква операционна система използват - Windows на Microsoft или друга и защо).

С приемането на новия закон делението на операторите на "добри" и "лоши" не само, че няма да отпадне, а свободата на Комисията в определянето им ще стане още по-голяма: пазарният дял вече няма дори да бъде директен критерий, а ще бъде заместен от неясна методика и преценка на Комисията за "ефективността" на пазара и положението на всеки един от участниците. 

  • Фундаментална грешка на сегашното (както е ясно вече и на бъдещото) законодателство е отношението на телекомуникационния пазар от гледна точка на неговата сегментация. Днес, предвид развитието на някои технологии, вече е напълно неправилно пазарът на фиксирани и мобилни гласови услуги да бъде разглеждан поотделно, тъй като те са напълно заменяеми със сравнимо качество услуги (в известен смисъл това важи и за преноса на данни предвид появата на платформи за пренос на глас в реално време като Skype например). В следствие на изкуственото раздробяване на пазара, чисто математически, всеки оператор получава по-висок дял от даден пазарен сегмент, отколкото е реално ако пазарът се разглежда в неговата цялост, както е логично и оправдано. Като резултат, възможностите на комисията за налагане на специфични изисквания и контрол нарастват неимоверно. С приемането на новия закон, изкуствената сегментация на пазара ще се задълбочи[4].

Приемането на ЗЕС, с изключение на единствената стъпка в посока либерализация - отпадане на лицензирането - ще затегне контрола, съответно ще ограничи възможностите за развитие на свободен телекомуникационен пазар.

Законодателят (и българският и европейският) отново е подвластен на остарели и фундаментално неправилни догми за икономиката и пазара и не прави и най-малките усилия да проследи здравата, но в същото време много проста икономическа логика, че пазарът е саморегулираща се система, инвестициите в инфраструктура, в т.ч. телекомуникационна, трябва да имат съответната възвръщаемост, както и че задължавайки определени оператори за отдаване на линии под наем и предоставяне на необвързан достъп, водят единствено до по-малко инвестиции в сектора.


 


[1] Текстът може да се изтегли от тук

[2] От гледна точка на икономиката не може да се даде обяснение къде е границата между "ефективната" и "неефективната" конкуренция; понятието е измислено от законодателя, в случая европейския, за да може да се оправдае по някакъв начин държавната намеса и контрол на сектора.  

[3] За това дали КЗК стимулира или пречи на конкуренцията можете да прочетете отделна статия:

[4] Според изказване, което можете да прочетете тук, на главния секретар на КРС г-н Любомир Стоичков, далекосъобщителният пазар, след приемането на ЗЕС, ще се раздроби на 18 индикативни пазара, всеки един, от които ще се регулира.