IME

Какво всъщност каза Икономическият и социален съвет тази седмица?

Автор: Светла Костадинова, Красен Станчев / 23.02.2007

Незнайно защо, но винаги, когато се събере, Икономическият и социален съвет (ИСС) произвежда предложения, които са изненадващо вредни и за социалната, и за икономическата политика.

На пресконференция на ИСС бяха представени препоръките на съвета за подобряване на „Националния план за реформи”. Тъй като имаме различен прочит на предложенията на съвета, ще ги представим по-долу с коментар, хем за да имат читателите алтернатива, хем да им спестим време за ориентация.

1.      „Да се осигурят повече средства за здравеопазването при условие на ефективни реформи в системата” - втората част от препоръката няма смисъл, тъй като мнозинството вече се договори да увеличи здравните вноски, без да са направени каквито и да било реформи.[1] 

2.      „Необходима е нова оценка на неблагоприятното развитие на демографските процеси в страната, което създава допълнителни проблеми пред финансовата стабилност на пенсионната система и формирането на дългосрочен дефицит в първия стълб” – оценката отдавна е дадена – демографските процеси зависят най-вече от икономическото положение в страната. Може да се твърди с увереност, че демографските процеси са по-добри от икономическо гледище отколкото преди 8-10 години, което потвърждава корелацията им с икономическото представяне на страната. Ако хората не са идиоти, имат работа и нарастващи доходи, то те няма да напускат страната, а младите по-лесно ще вземат решение да имат деца. Другото са неуспешни опити да се вземат лични решения за живота на правителствено ниво. Причината за възможната финансова нестабилност на пенсионната система е самата пенсионна система, институционалния дизайн на НОИ. Господата от ИСС всъщност искат демографските процеси да са средство за набиране на финанси за НОИ. Това, първо, няма как да стане; второ, ще влоши „демографските” изгледи за бъдещето; трето – оттук има една крачка до виждането, че решението на проблема може да дойде и от съкращаването на продължителността на живота.

3.      „Да се потърсят нови механизми за осигуряване на финансовата стабилност на пенсионната система поради изчерпване на въздействието на сега действащите” - основният “механизъм” за стабилност на пенсионната система от години в България е големи трансфери от държавния бюджет. Иначе казано, освен намаляването на социалните осигуровки през 2006 г. други радикални реформи, които да доведат до повече приходи в бюджета (улеснявайки трансферите към НОИ), нищо значително не е свършено за последните пет години. Тъй като намаляването на осигуровките дава положителен общ резултат за икономиката, това трябва да е основното искане от страна на съвета и то трябва да е изрично записано най-вече по настояване на работодателските организации в ИСС.

4.       Много по-бързо да се увеличат инвестициите в експортно-ориентирани сектори на българската икономика” - кой решава фирмите да инвестират в подобни сектори? Кой ще ги накара да правят това? Има ли сравнения с други страни? Последният доклад за конкурентността на Световния икономически форум (доклад даващ особена тежест на износа) показва, че по основни показатели като „институции”, „макроикономика”, „ефективност на пазарите” и „софистицираност на бизнеса” България е с 25-30 места по-назад от някои добре представящи се страни от бившия Съветски съюз (без Прибалтика). Може би тези фактори са по-важни за разбиране на причините за тревогата на ИСС. И защо точно в тези сектори?. На това отгоре за благосъстоянието на хората се съди по потреблението (т.е. вноса). Онова, което господата искат, е привилегия за една или друга фирмичка.

5.       „Да се използват по-пълно производствените мощности в страната (Анализите показват, че предприятията в България работят с около 2/3 от своя производствен капацитет)” – единственият начин това да стане е да се намали общата данъчна тежест и да се подобри бизнес средата. Дано тези мерки са имали предвид авторите на препоръката, но тя е толкова обща, че е винаги вярна.

6.       „Да се преструктурира заетостта в посока на сектори с по-висока производителност” – виж коментара по т. 4. Явно авторите на тези препоръки живеят с идеята, че не търсенето и пазара предопределя какво, колко, от кого и как да се произвежда, а правителството. Дано то не им повярва. Изглежда обаче, че правителството кара съвета да пише точно нещата, които иска да чуе, или че господата просто по инстинкт предлагат неща, приятни за правителството, - в абстрактна форма, за да може то да има свободата да действа, позовавайки се на „експертно мнение”.

7.       „Да се изведат основните сектори от икономиката, които ще бъдат главният двигател за растежа на брутния вътрешен продукт, и да се очертае по-ясно приносът на иновациите и технологичното обновление на малките и средни предприятия в този процес” – определянето на приоритетни сектори е една от най-непродуктивните политики, която едно правителство може да води. Как ще обясните на млекарите или на производителите на обувки, че те не са важни и приоритетни, и затова правителството ще толерира туризма и свиневъдите, например. Кой в едно правителство ще може да аргументира подобен избор и какви ще са последствията? Между другото, както писахме през януари, износът на дрехи и обувки е средно два пъти повече от износа на електроенергия. Но той се смята за приоритетен отрасъл, а на износителите на дрехи и обувки дребни бюрократи им скроиха шапка и бяха възнаградени от Дядо Коледа.

8.       „Да се създаде държавна институция по миграция. Да се наблюдава миграционният процес и да се създаде необходимата законодателна и нормативна база за регулиране на имиграцията в България» - това е идея отпреди шест месеца, явно е дошло времето да се създава агенцийка. Предишните изказвания на господата от ИСС на тази тема не блестяха с информираност, но се отличаваха с осъзнато или не робуване на митове.

9.      „Да се създаде фонд “Инвестиции в младежта”, чрез който да се създадат допълнителни гаранции за осигуряване на средства за образование на младите хора след навършване на определена възраст” – парите за образование в България не са малко – проблемът е, че се изразходват ужасно. Не фонд е необходим, а цялостна реформа на образованието. Нашето предложение е въвеждане на ваучерната система, която ще покаже кои университети са предпочитани и кои не. Конкуренцията е ключова и за тази сфера, както и за всеки друг пазар. (Вижте публикацията в този брой за сегашната реформа в образованието.) Седемкратните разлики във възнагражденията между България и страните, към които все още има миграция, няма как да бъдат решени с какъвто и да е фонд.[2] Идеята на господата е много ясна: правителството взима от „младите”, за да даде пари на „младите”. Обстоятелството, че една идея е ясна, не означава, че е правилна и умна.

10.  „Политиката по доходите да гарантира по-нататъшно намаляване на прякото подоходно облагане, като се постигне справедлива мярка за ниските и за високите работни заплати” – напълно подкрепяме намаляването на облагането на доходите, но за каква справедлива мярка става въпрос едва ли някой може да каже. Но тази идея противоречи на всички останали предложения на ИСС.

11.  „Прогресивното облагане чрез диференциация на ставките и последователното увеличение на необлагаемия минимум води до облекчения за всички лица, макар и с различна относителна тежест” – да обложиш богатите с по-високи ставки означава да ги накажеш за това, че са рискували и са успели, и така да намалиш стимулите за всички останали да рискуват и произвеждат. Хората с по-високи заплати внасят осигуровки и плащат данък върху доходите си. Когато ги обложиш с повече данък, те – ако не са идиоти – ще работят по-малко. Което означава в крайна сметка по-малко средства за пенсионери и качествено образование. Последните осем-девет години данъчни реформи в България доказват, че намаляването на данъците и уеднаквеното третиране на всички данъкоплатци (наричано накратко „плосък” или „пропорционален данък”) не просто е по-справедливо, но и че затова, защото е по-справедливо, води до повече плащане на данъци и по-високи приходи в бюджета на правителството. Не диференцирането на ставките, а намаляването и пропорционализирането им ще доведе до по-постоянен и здравословен икономически растеж, повече средства за пенсии и др. начинания, за които господата пледират. Елементарният преглед на дебата за данъците от последните години показва, че това предложение е явна поръчка към съвета, зададена от част от управляващата коалиция.

12.   „Посредством разширяване и задълбочаване на данъчните облекчения да се мотивират данъкоплатците да не търсят други (псевдо)форми на наемане, които позволяват прикриване на трудови доходи и/или възползване от по-благоприятното корпоративно облагане” – това предложение само на пръв поглед противоречи на т. 11 и подкрепя казаното в т. 10. Авторите всъщност казват, че (1) усложнявайки системата, ще има повече нужда от контрол и (2) намаляването на данъците в долните етажи на облагането, ще премахне стимулите за допълнителна работа. И двете твърдения просто не са верни. В тях прозира скандално неуважение към желанието на хората да работят и се съдържа подтекстово предложение да не се реформира пазара на труда. (За тези, които случайно не са видели и друг подтекст, ще посочим, че господата с право предвиждат, че много предприемачи ще преминат към корпоративно облагане. Неизвестно само защо това ги тревожи.)  

Рейтинг на Казахстан и България според доклада на Световния икономически форум “Конкурентността в света” (2006)

Показатели

Рейтинг на КазахстанРейтинг на България
Институции75109
Инфраструктура6865
Макроикономика1035
Здраве и начално образование8639
Висше образование и обучение5162
Ефективност на пазара4490
Технологична готовност6668
Софистицираност на бизнеса7284
Иновации7087
Общо представяне 20065672

Източник: СИФ



[1] Виж коментар на тази тема в миналия брой на бюлетина.
[2] Нашето изследване на миграцията показва като измерител на тези разлики средствата, прехвърляни към роднини в България, т.е. става дума за размер на  фонд, равен приблизително на 330-350 хиляди средни годишни дохода в България.