IME

Защо държавната администрация трябва да носи отговорност за действията си

14.12.2006
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

На последните си две заседания Комисията по икономическа политика започна да разглежда на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от Министерски съвет. Основната цел на мероприятието е хармонизиране на българското законодателство с това на ЕС. По време на дискусията на няколко пъти стана въпрос за това, кой носи отговорност, ако даден продукт, който е одобрен от администрацията като отговарящ на всички изисквания, в последствие се окаже, че всъщност не отговаря или дори застрашава "здравето или живота на потребителите". Директорът на Агенцията по стандартизация и метрология предложи прилагане на принципа за "по-малко държава", което означавало да се търси отговорност от производителя, а не от администриращия орган.

Коментар:1/ Крайно време е да започне да се търси отговорност за действията на администрацията. В противен случаи разрешения ще се издават за каквото и да било на "съответната цена". Би било логично в горе описаната ситуация производителят и оценителят да носят солидарна отговорност и едновременно да са страна по евентуално наказателно производство.

2/ Смисълът на закона, да въведе изисквания за безопасност на стоките, ще се реализира, при ясно дефиниране на отговорностите и санкциите, което ще ограничи действията по лично усмотрение. Дори и най-изчерпателните правила нямат стойност, ако не се предвиди механизъм, който да гарантира тяхното спазване.

3/ Друг съществен момент е, че няма ясна и точна дефиниция на критериите, на които трябва да отговаря продукта, за да не е опасен за здравето и живота на потребителите. Тоест при прегледа на европейското законодателство не трябва да се пропуска точно тази директива.

4/ Все по-често когато става въпрос за държавната администрация се казва, че регулативните органи защитават по презумпция държавния интерес и за това техните решения са винаги правилни. Освен това стои проблемът с легитимността и целесъобразността, за това какви са правомощията на управляващите. Така сме свидетели на активно управление на външния дълг, което се определя като успешно, защото е активно.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!