IME

Пенсионната система – какви промени са нужни?

Автор: Димитър Чобанов / 09.01.2007

Президентските избори приближават и това подтиква както евентуалните кандидати, така и подкрепящите ги партии или коалиции да търсят все повече начини да изглеждат по-привлекателни за електората. На дневен ред излизат теми, които по принцип не са толкова често обсъждани и за които изглежда политиците се сещат винаги преди и по време на избори. Такива въпроси, които засягат всички граждани, са свързани с пенсионната система и по-конкретно какъв ще бъде нейният модел, какви ще са вноските, как ще се определя кой има право да получава пенсия и какъв ще е размерът и.

Сегашният модел има три стълба, като държавното осигуряване е изградено на разходопокривен принцип. Тоест при него няма натрупване на средства по индивидуални сметки, което да даде възможност за инвестирането им през времето на осигуряване и получаването на доход от тези пари. Всичко, което се внесе през годината от осигурените лица, се използва за изплащането на пенсиите на настоящите пенсионери. Този модел е подобен на т.нар. “пирамиди”, при които би трябвало да нараства броят на внасящите в системата и по този начин лесно да се финансират разходите за бенефициентите. Само че, както е добре известно на голяма част от населението на страната, пирамидата рано или късно престава да функционира. Решението при държавната система се търси в няколко посоки – повишаване на вноската, намаляване на пенсиите и ограничаване на правото за получаване на пенсия, което в крайна сметка е равносилно на предходната мярка.

Характерна особеност на разходопокривната система е силната и зависимост от демографското развитие в страната. Първоначално моделът е въведен в Германия в период на нарастване броя на населението, когато проблемите са по-трудно забележими. Само че в България в момента се наблюдава отрицателен естествен прираст и нетна емиграция от хора в трудоспособна възраст, което води до ситуация, при която броят на осигуряващите се е приблизително равен на броя на получаващите от системата.

През 2000 г. неблагоприятните перспективи подсказаха на управляващите, че не може да се разчита единствено на този модел и като проява на здрав разум беше въведен втори стълб – задължително допълнително осигуряване, което засяга родените след 31 декември 1959 г. Те се осигуряват и в частни пенсионни фондове, имат индивидуални сметки, по които натрупват средства, и те ще бъдат източникът за получаване на втора пенсия.

От началото на 2006 г. беше намален размерът на вноската за пенсии от 29% (3% в частен фонд) от осигурителния доход на 23% (4% в частен фонд), което беше стъпка в правилната посока. По този начин се понижи облагането на труда, което дава възможност за повишение на разполагаемия доход, за намаляване на избягването на осигуряването. Заедно с това се създават повече стимули за предлагане на труд, като се намали данъчният клин – разликата между разходите за труд на работодателя и нетния доход на работника.

Друга последица от това намаление беше повишаването на дефицита на фонд “Пенсии”, тъй като разходите се повишават, докато по-ниската ставка (със 7 процентни пункта или почти 27% спрямо миналата година), води до понижение на приходите. Възниква несигурност относно бъдещата стабилност на този фонд, което да не позволи по-нататъшното намаляване на осигурителната тежест.

През 2007 г. е предвидено продължение на нарастването дела на капиталовия стълб, като вноската в него ще достигне 5%, докато тази в държавното осигуряване ще се понижи до 18% от осигурителния доход. С това обаче, този процес не бива да се прекратява - вноската в частен фонд трябва да достигне поне 8%, за да има възможност да финансира по-големи по размер пенсии (около 80% от дохода преди пенсиониране). Причината за това е, че очакваните пенсии от частен фонд и от държавната система при равни вноски се различават значително(1). Следователно, от гледна точка на икономическата ефективност, е логично да се преминава към капиталова система чрез ограничаване размера на държавното осигуряване.

Според доклад на Националния осигурителен институт(2), който управлява държавния фонд, отношението между пенсията от него и осигурителния доход ще намалява през следващите години и от около 1/2 през 2005 г. ще достигне 1/3 през 2053 г. Изчисленията са правени без да се отчита понижението на осигуровките през 2006 г. така че могат да се очакват още по-ниски стойности.

Именно по тази причина трябва да се търсят начини за покриване дефицита на държавната система без да се повишава ставката по осигуровките или по другите данъци. Преизпълнението на приходите и поддържането на излишък в консолидирания бюджет от няколко години насам позволяват изплащането и дори повишението на пенсиите. Това развитие едва ли ще продължи постоянно, но може да бъде използвано за финансиране на необходимите реформи, които да доведат до оптимизиране на разходната част от бюджета. Това се отнася за администрацията, образованието, здравеопазването, отбраната, управлението на държавната и общинската собственост. Понижението на бюджетните разходи за тези сфери, без да е за сметка на качеството на услугите, ще позволи отпускането на по-високи пенсии и намалението на данъчната тежест, която е твърде висока в момента.

Дебатът, който се води напоследък за пенсиите, обсъжда промяна в параметрите на системата, но се отклонява от правилната посока. Измененията трябва да бъдат насочени към по-бързо нарастване на капиталовия стълб, който да осигури същинската пенсия. Участието на държавата трябва да се сведе до отпускане на средства, достатъчни за покриването на минималните нужди на хората, когато вече са неспособни да работят. Що се отнася до сегашните пенсионери – за тях трябва да се запази настоящият модел, тъй като това означава спазване на обещанието, дадено им от политиците.

Ситуацията в момента действително предполага изменения в пенсионния модел. Досегашната посока е правилна,но е необходимо повишаване на скоростта. Всички други промени обаче, биха могли да повлияят негативно и да отклонят вниманието от съществените проблеми.

 

 

-----------------------------------------------

(1) Виж например http://ime-bg.org/pr_bg/203-3.htm , където изчисленията показват, че пенсията от частен фонд с натрупване на лихви по сметката може да бъде 8 пъти по-висока от тази от държавния.

(2) Национален осигурителен институт, “Годишен актюерски доклад 2004 г.”, София, декември 2004 г.