IME

Лорд Харис от Високия Кръст: не съвсем известни заслуги

Автор: Красен Станчев / 09.01.2007

Кончината на Ралф Lord Harris of High Cross стана повод за много хора по света да си припомнят ролята на либертарианските идеи за общия преход от централно планиране към относително нормална пазарна икономика, първо в Обединеното кралство, след това в САЩ, а след това и в много други страни.

Ралф Харис бе произведен в звание „лорд” по предложение на баронеса Маргарет Тачър заради заслугите му за осигуряване на благоденствието на няколко поколения поданици на нейно величество Елизабет Втора чрез дейността му в най-стария икономически мозъчен тръст – Института за икономически работи в Лондон – и службата му като съветник на министър председателя.

Делата на Лорд Харис на обществена служба могат да бъдат лесно проследени по различни интернет източници. Аз съм един от малкото хора в България, които познаваха Лорд Харис лично. Струва ми се, че в неговия живот от последните години имаше начинания, които останаха относително незабелязани.

Преди дванадесет години поканих Сър Алън (Уолтърс) да дойде в България, за да обсъдим и разкритикуваме замисляната тогава програма за масова приватизация. Сър Алън е също бивш на г-жа Тачър и заедно с Ралф Харис бе работил от самото начало в Института за икономически работи. Естествено стана дума за общи познати и аз направих обикновена за не-британец грешка при употребата на титлата на Ралф Харис. Попитах Алън Уолтърс каква е всъщност разликата между „лорд” и „сър”. Той отговори по следния начин: „”Сър” е рицар, който по време на битка може да язди кон. А „лорд” е рицар, който може да не ходи на война изобщо.” В някакъв смисъл Ралф Харис можеше да избира начинанията, в които да участва.

И когато го правеше, то бе с неизбежно чувство за хумор и ирония. Например една типична негова шега беше да каже: „Млади човече, Вие, изглежда имате удивително добри познания по английски. По всичко личи, че разбирате всичко, което казвам.”

Той пушеше лула. Едно от нещата, които го дразнеха в Европейския съюз бе настъплението на регламентите и законодателството на съюза срещу личната свобода. Въвеждането обаче на забрана за реклама на тютюневи изделия направо го възмути. Един от начините да изрази своя протест бе да обяснява при всеки възможен повод необходимостта от създаване на Пушачески интернационал. Основната му цел, според Ралф Харис, би трябвало да бъде защитата на правото на избор на пушачите и не-пушачите. Тази идея намери частична подкрепа: сп. „Икономист” направи няколко сравнение на смъртните случаи от пушене и поради каране на ски и други разпространени занимания (шофиране и пр.) и стана повод за много – кога частни, кога публични разговори за наглостта на националните и международните правителства.

Много по-сериозни последици можеше да има една реч на Ралф Харис в Камарата на лордовете от пролетта на 1999 г. В нея той настояваше Великобритания да обмисли налагането на вето върху бъдещето членство на Словения в Европейския Съюз, поради несъответствие на стандарти по линия на управление на закона и достъп до справедливост и вътрешен ред. Свидетелствата на Лорд Харис бяха необорими. Словения тогава не беше – а и досега не е – реституирала правата на собственост на британския поданик от словенски произход Любо Сърц. През последните тридесет години г-н Сърц е директор на Центъра за изследване на комунистическите икономики. (Сега на нужното място е добавена представката „пост”.) Този център към университета в Глазгоу и Института на Ралф Харис има забележителни заслуги за разбирането на функционирането на плановите икономики от съветски и югославски тип, а оттук – и принос за формулирането на подходяща политика спрямо комунистическия лагер.

Историята на Любо Сърц е следната: през 30-те и 40-те години на миналия век, той е студентски активист. Заради тази му дейност той е осъден на смърт първо от съюзниците на Германия в бивша Югославия, а след това и от правителството на Йосип Броз Тито. Оживява всъщност поради желанието на това правителство да получи субсидии по линия на известния План Маршал (поради което е трябвало да бъдат помилвани политическите затворници). Освободен, Любо Сърц напуска Югославия, но като осъден на смърт е загубил правата на собственост. Реституцията в Словения в тези случаи се решава от Конституционния съд. Председател на този съд към момента на встъпването на Словения в съюза е човек, допринесъл за издаването на смъртната присъда на младия Любо Сърц. Поради всичко това Лорд Харис призовава правителството на Нейно величество да «обмисли серозно» ветото за членство на Словения в Европейския съюз. Въпреки блестящата реч на Ралф Харис, министър-председателят Блеър не поема инициативата.

Дали Ралф Харис е бил прав в тези две начинания – всеки може да отсъди по съвест сам. Мисля, че това бе много характерно за него: да те накара да мислиш, отсъдиш и направиш избор.