IME

ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ

Автор: ИПИ / 09.01.2007

ЕС осигурява финансова подкрепа чрез няколко основни инструмента за провеждането на “Регионалната структурна политика”: структурните фондове (Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фон и Кохезионен фонд) и специализирани фондове (Европейски селскостопански фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за развитие на рибарството ), както и чрез други съществуващи финансови инструменти като инициативи, програми и др.

Пълноправното членството на страната ни в обединена Европа ще се характеризира, както с промени по отношение на търговските ни отношения със страните-членки, така и с някои вътрешно-икономически особености. Една от най-важните и същевременно и най-спекулираните теми са еврофондовете и успешното им усвояване от страна на българските институции. В следващите редове ще ви представим основните параметри свързани с предвидените парични потоци от европейските фондове.

Разпределението на парите става чрез кандидатстване пред структурите на ЕС на базата на подготвената Национална стратегическа референтна рамка (НСРР). В нея са сегментирани шест основни оперативни програми: "Транспорт", "Околна среда", "Развитие на човешките ресурси", "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика", "Регионално развитие", "Административен капацитет", "Техническа помощ". Те ще се финансират, както със средства от европейските фондове, така и чрез съфинасиране от страна на националния бюджет. Във всяка програма са посочени приоритетни области и са описани мерките за постигането им.

През 2004 г. Европейската комисия публикува предложения за нови регламенти, регулиращи политиката на сближаване през периода 2007 - 2013 г. Съгласно тях за следващия програмен период като структурни фондове ще се разглеждат Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд и Кохезионният фонд. Досегашните фондове за ориентиране и гарантиране на земеделието и рибарство ще бъдат отделни от Структурните фондове. Новите приоритети на регионалната политика на ЕС са групирани в 3 цели: “Сближаване”, “Регионална конкурентноспособност и заетост” и “Европейско териториално сътрудничество. На базата на това ново преразпределение очакваните параметри за периода 2007-2013 г. са следните:

През следващите седем години се очаква България да получи общо 12 224 млрд. евро, или с 240 млн. евро по-малко, отколкото беше залегнало в предложението на люксембургското председателство от юни миналата година. Бюджетът на общността за следващия седемгодишен период възлиза на 862.4 млрд. евро, или 1,045%, от брутния национален доход на ЕС 25.

Това което прави силно впечатление при по-детайлното представените данни за размера и разпределението на средствата за България е това, че приблизително ? от отпуснатите парични средства ще се насочат за опазване и управление на естествените ресурси, в т.ч. се включват и средствата за Общата селскостопанска политика. Размерът на сумата в пълна степен охарактеризира водената силно протекционистична политика в сектора от ЕС. Бихме искали изрично да подчертаем, че такава политика не би донесла устойчиви позитивни икономически последствия за икономиката ни. А напротив ще продължи да поддържа изкуствено един неефективен и не пазарно ориентиран икономически отрасъл в страната. Съществуват други про-пазарно ориентирани подходи за стимулиране на развитието му. Те не са в противовес с пазарната логика и не преразпределят труд и капитали в дейности носещи ниска добавена стойност за икономиката.

В обобщение може да се каже, че субсидиите създават стимули на определени фирми да произвеждат на загуба, която да покриват от субсидиите. Така тези фирми задържат производителни ресурси, капитал и труд, които биха могли да се оползотворят от други, по-ефективни, отрасли. Вместо това тези ресурси произвеждат загуби и зависят изцяло от субсидиите. Хората и компаниите в тези отрасли започват да приемат за нормално да живеят на чужд гръб и са готови на всичко, за да запазят тази си привилегия – готови са да инвестират много средства и усилия в стачки, протести, лобиране, подкупи, вместо да ги инвестират в търсене на нов бизнес и нова работа.

Като цяло средствата от ЕС ще имат пряк положителен ефект върху икономиката, при условие, че бъдат ефективно и рационално използвани в начинания носещи положителна добавена стойност за икономиката.

България има задължението да прави вноска в бюджета на ЕС като страната ни следва да започне да изплаща своята вноска от първия ден на членство в ЕС. Общата вноска на страната в бюджета на ЕС за 2007 г. възлиза на 634.4 млн. лв., в която са включват т.нар. традиционни собствени ресурси (митнически сборове, селскостопански мита и такси върху производството на захар и изоглюкоза); вноската на база данък добавена стойност; вноската на база брутен национален доход (1.2% от БВП) и осигуряване участието на България във финансирането на корекцията за Великобритания.

Изпълнението на правата и задълженията, които произтичат от членството на страната ни в ЕС изискват допълнително натоварване на държавния бюджет. С оглед на натрупания реализирания излишък през тази година и очакването тази тенденция да се задържи и за следващата година, това непознато до сега перо в разходната част на бюджета не би трябвало да предизвика проблеми. По-важното според нас е процесът на т.н. конвергенция с европейската икономика. Основните параметри за достигането и са: 1) поддържане на висок и стабилен икономически растеж 2) увеличаване на конкурентноспособността 3) развитие на трудовия пазар 4) продължаване на данъчните реформи 5) продължаване на приватизационните процеси 6) увеличаване на инвестициите в икономиката.

В заключение ще кажем, че вниманието не трябва да бъде насочено единствено към помощите и субсидиите, които ще получим като членки на ЕС. Реалистично погледнато при спазване на всички условия, реалното кандидатстване по проекти по структурните и специализираните фондове ще е възможно към края на 2007 г. Усвояемостта на средствата през първите години от действието на финансовите механизми на ЕС е традиционно много ниска за новоприсъединилите се членки (около 20-30%), така че възможността за намаление на обещаните средства не трябва да се драматизира. Парите сами по себе си не са гаранция за подобряване на жизнения стандарт на хората, важно е къде ще бъдат насочени и как ще се изразходват. А за ефективното им акумулиране в националната ни икономиката трябва да са съществуват няколко предпоставки:

1) Ефективна държавна администрация, която ще съумее да управлява парите ефективно и целесъобразно;

2) Ясни, точни и прозрачни процедури при кандидатстване за финансиране;

3) Намаление на съществуващото административно бреме пред бизнеса;

4) Осигуряване на публичност по плановете и изпълнението по пред-присъединителните фондове от страна на управляващите.