IME

Митът за свободна конкуренция или краят на една илюзия

Автор: Яна Попкостова / 08.01.2007

Належащата нужда от ремонт в българските училища е тема с неспираща актуалност през последните няколко години. Наскоро министерството на образоването обяви конкурс за фирми, които да ремонтират българските учебни заведения и да решат някои от най-неотложните си проблеми.

Обявата публикувана на 29 ноември в интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки има няколко уловки:

  • конкурсът е достъпен само за големи строителни фирми;

  • само 3 фирми ще бъдат печеливши и ще поемат всички ремонти на училища в 6 района в България;

  • печелившите фирми ще бъдат избрани от министерството без консултация със Националното сдружение на общините или със строителната камара;

  • печелившите фирми ще се радват на абсолютен монопол върху ремонтите в продължение на 4 години, какъвто е срока за сключване на договора с министерството.

Създадената национална програма по оптимизиране на училищната мрежа предвижда изразходване на над 32 млн. лева за ремонтна дейност, заедно със предвидените над 40 млн. лева от бюджет 2007 за всяка община, целящи покриване разходите по ремонти в училищата. Ограниченията поставени от министерството на образованието обаче сякаш посочват кой точно да поеме тези средства и да ги изразходва. На пръсти се броят фирмите, които биха изпълнили всички условия, поставени от просветното ведомство.

Първо, защо само големите фирми имат право да участват в конкурса? Както е уточнено в условията за участие кандидатстващите фирми трябва да са извършили строителни услуги за минимум 10 млн. лева за последните 3 години, да имат целият набор от разрешителни за газификация на обекти и да разполагат със сертификат за качество. От министерството обясняват , че причината за това условие е осигуряване на достатъчно опитна фирма с необходимия капацитет да се справи с проекта по успешен начин. Министерството уточнява , че за всеки конкретен ремонт ще има конкуренция между забележете трите избрани компании и ще печели тази, предложила най-ниска сума за изпълнението му. Но как е възможно министерството да избира кои компании да се конкурират? И може ли въобще да наречем това конкуренция?

Второ, защо е решено, че точно три фирми трябва да спечелят конкурса? Това всъщност е пречка за прозрачността спрямо изразходваните средства. Ако само три фирми си разпределят дейността по обновяване и газифициране на училищата в 6 различни района на България почти сигурно е, че ремонтната дейност ще се забави и предвидените 2-3 месеца лятна ваканция на училищата през които да се извърши ремонтната дейност няма да бъдат достатъчни да се приключат ремонтите във всички училища в различните части на България. Често сме били свидетели на подобна дейност в България. Дава се срок, дават се средства, съответно срокът се пресрочва и средствата се оказват недостатъчни, и в конкретния случаи ще страдат учениците, а и данъкоплатците, чиито средства всъщност се харчат.

Друг проблем в обявения конкурс е липсата на съгласуваност на усилията между МОН и общините. Гласът на строителната камара също не е чут. Защо МОН решава еднолично кои да бъдат фирмите, какви да бъдат условията на конкурса и за колко години договорът трябва да се сключи? Според нас логично би било самите общини в духа на жадуваната децентрализация да преценяват кои фирми да наемат за ремонта на училищата на тяхната територия и коя оферта е най-изгодна. Също така добре би било парите да се дадат директно на общините, а не министерството да решава как те да бъдат похарчени. Този общ конкурс и разпределение на средства през министерството ограничава свободата на общините и съсредоточава важните решения в ръцете на МОН, което не се консултира с никой при взимането на тези решения. Къде е свободната конкуренция в случая ни е трудно да определим.

Конкурсът е отворен до 15 януари 2007 година и след това с избраните победители ще се сключи 4-годишен договор, който автоматично ще ограничи достъпа на други строителни компании в ремонтната дейност за този период. Как се е стигнало до периода от 4 години не е ясно. Според нас трябва всяка година да се организират нови конкурси. Ако фирмите избрани предходната година са се справили успешно с поставената задача, те лесно биха спечелили отново. А ако ли не пазарът ще бъде отворен за фирми с по-изгодна финансова оферта и по-ефикасна дейност.

Като обобщение ще кажем, че подозренията ни са за милиони левове, които ще бъдат изразходвани по неефикасен начин и не по предназначение. Цялата процедура би била далеч по-прозрачна и ефективна ако процесът не минава само и единствено през ръцете на МОН, а парите се предоставят на общините, които най-добре биха преценили кои фирми предлагат най-изгодни оферти. Още повече общините биха били по гъвкави по отношение на договорните условия, улеснявайки достъпа до конкурса на първо място, намалявайки дългосрочността на договора и даващи зелена светлина на постоянна конкуренция между строителните дружества.

--------------------------------

* Яна Попкостова е стажант в ИПИ.

(1) Обявата за обществена поръчка е достъпна в електронния регистър на АОП.