IME

Представите за цени и ценообразуване на министър Овчаров

Автор: Велико Димитров / 06.01.2007

Преди време, но в този мандат, министър Овчаров разпореди да бъдат глобени няколко цветарски магазина, защото според него и неговия екип цените им надхвърляли “общоприетото” равнище, не отговаряли на представите на потребителите и били спекулативни. Да, беше празник (Св. Валентин) и както винаги цените на цветята са по-високи от други дни, тъй като търсенето им е по-голямо. И в това няма нищо лошо – така просто работи естествения механизъм на ценообразуването. Притесненията обаче не свършват дотук – подобни идеи за възкресяване на контрола върху цените, съответно индиректно и върху продажбите все още не са напуснали икономическото министерство. Преди около ден самият г-н Овчаров се похвали, че иска да внесе за одобрение в Министерски съвет предложение за сформиране на междуведомствена група, която да следи за спекулативното покачване на цените*.


Дали това е възможно на практика?

Пазарите са в най-голямата си част децентрализирани, както по отношение на определяне нивото на цените** , така и по отношение на тяхното местонахождение. Следователно мониторинг от група чиновници (или от който и да било) на всички търговски обекти, стоки и техните цени е реално невъзможен. Логичен е изводът, че ако предложението се приеме, ще се упражнява контрол, и вероятно санкции само на избрани по субективен критерий търговци, което със сигурност ще се превърне в нерегламентиран източник на доходи (корупция) за включените в групата държавни служители. И то в двете посоки – за предотвратяване и налагане на санкции.

От друга страна цената е динамична категория и ролята и е да отразява текущото състояние и очакванията на всеки пазар, т.е. да се изменя нагоре и надолу. В този смисъл, регистрираната цена днес е много вероятно да е различна утре, което не трябва да буди притеснение, а още по-малко намеса на правителствен орган.

Второ, не е ясно какво се има предвид под “спекулативно нарастване на цените” при система на свободно ценообразуване. Ясно е, че това е нарастване, но над какво ниво то би било изтълкувано като спекулативно от министерството на икономиката не е известно (а не може и да бъде, защото оценката за нивото на цените се извършва от всички потребители поотделно и възприятието за “приемливост” и “неприемливост” разбираемо варира). Т.е. г-н Овчаров, колкото и да иска не може да определи “спекулативното нарастване” нито дори и на една стока без да използва неуместни икономически категории от близкото минало като себестойност и прочие. Но дори и в този случай, за изчисляването на себестойността за всеки търговец поотделно ще са му необходими много време и цялата информация, с която разполагат собствениците или управителите. Т.е. връщане назад към планова икономика и централизация на информацията и вземането на решения.


Дали това изобщо е оправдано?

Категорично не. Разходите под формата на издръжка на апарат с тези функции, наложените глоби, притеснението на търговците свободно да определят цените и резултиращите негативни ефекти, както и сигурният отлив на инвестиции (а и на хора) от страната биха били огромни. Тъй като ползи не може да има, нетният ефект ще е пълният размер на причинените вреди.

Да обърнем внимание на най-високо организираните пазари тъй като те са най-близко до идеала за съвършен пазар и конкуренция - стоковите и особено фондовите борси. Там покупката с цел продажба (тъй като общо взето това е значението на думата спекулация*** ) не само, че не е негативно явление, а точно обратното. Много голяма част от сключваните сделки, особено на пазарите за деривати, са чисто спекулативни (без реална доставка) и благодарение на тях ликвидността на пазара е много висока и той има ролята на буфер при сътресения в реалната икономика – драстичен спад или покачване в запасите на определени стоки, както и резки промени в очакванията на субектите на този или други пазари.

Децентрализираните пазари, с които ние сме свикнали действат общо взето на същия принцип – изравняват съотношението цена-качество при отделните търговци. Наистина процесът е по-бавен, отколкото на високо организираните пазари, но той е естествен и ако някой си позволи да покачи цените в собствения си търговски обект над това, което потребителите са склонни да платят, то той или тя ще фалира. Държавна гаранция за това не е необходима.

Единствената добра новина по този повод е, че най-вероятно предложението на г-н Овчаров няма да се приеме от Министерски съвет, с което се надяваме щенията на икономическото министерство за държавен контрол на цените и индиректно на търговията и производството да приключат.

-------------------------------------------------------------

* Отделна статия по темата към момента на събитието можете да прочетете на адрес: http://www.ime.bg/pr_bg/262-3.htm

** Става въпрос за тези пазари, които не са държавен монопол или крайните цени не се регулират пряко от държавата

*** Етимологичното значение на понятието спекулация ако използваме английския еквивалент, освен размишление, теория, хипотеза, означава покупка, задържане и продажба на стоки, финансови инструменти, недвижимо имущество и др