Политики на пазара на труда

Настоящият министър на труда и социалната политика ясно показа, че ще провежда активна политика на пазара на труда. Това с две думи означава, че държавата смята, че трудовият пазар не може сам да се справи с проблемите си и е необходима намеса.Разглеждайки данните на Евростат[1] виждаме как България стои в сравнение с някои съизмерими по големина европейски страни. Българските управници са избрали като подход за намаляване на безработицата директното създаване на работни места. Или казано с други думи, те не разчитат на бизнеса и работниците да реагират на стимули, които ще възникнат при положително икономическо развитие и улеснена бизнес среда. Напротив, българските правителства смятат, че е най-добре държавата да “създава” работни места и по този начин да намалява безработицата.  Дял на разпределение на разходите за активни мерки на пазара на труда (2004)

	2004	България	Словакия	Литва	Естония
1	Информационни услуги и администриране на програмите	8.9	17.4	16.3	9.7
2	Обучение	7.4	2.1	23.5	13.3
3	Стимули за наемане	3	1.7	15.1	2
4	Интеграция на хора с увреждания	1.3	0.2	0.6	-
5	Директно създаване на работни места	45.7	7.4	19.7	0.2
6	Насърчаване започването на нов бизнес	1.1	3.8	0	1.7
7	Общо мерки (2-6)	58.4	15.2	58.9	17.1
8	Плащания за безработица	32.7	64.5	11.1	73.2
9	Ранно пенсиониране	-	2.9	13.7	-
10	Общо подкрепа (7-8)	32.7	67.4	24.7	73.2
	ОБЩО ВСИЧКИ ПОЛИТИКИ (1+7+10)	100	100	100	100
	Всички политики като % от БВП	0.81%	0.48%	0.26%	0.25%

Източник: ЕвростатДруг интересен извод, който можем да направим от данните, е че делът на програмите за обучение на безработни е най-малък за България, след този на Словакия, т.е. не се използват ресурсите за повишаване на шанса на безработните да бъдат наети. Редица проучвания показват, че обучението има най-голям позитивен ефект върху дългосрочното намаляване на безработицата за разлика от директното създаване на работни места.Трябва да помним, че данните са за 2004 година, когато тогавашният министър на социалната политика беше във вихъра си да провежда всякакъв програми в помощ на безработните. Затова като дял от БВП политиката на пазара на труда в България представлява 0.81% - почти два пъти повече от Словакия, и четири пъти повече от Литва и Естония. Интересно е, че и в трите страни има въведен плосък данък, което води до икономически растеж от 5.5% за Словакия, 7% за Литва и 7.8% за Естония за 2004 година.Тъй като в представените по-горе данни България е с най-малък дял на разходите за плащания за безработица е добре да се види какъв е техният дял като процент от БВП. 

2004	България	Словакия	Литва	Естония
Плащания за безработица като % от БВП	0.27	0.31	0.03	0.18
Ниво на безработица	12	18.2	11.4	9.7

Източник: ЕвростатТук виждаме, че България в сравнение с новите - страни членки има високи разходи за плащания за безработица. Словакия има по-голям размер защото нивото на безработица е значително по-голямо от България.

В заключение можем да кажем, че предпочитаната от българските правителства мярка за намаляване на безработицата – директно създаване на работни места, води до значителен дял на парите, изразходвани за активни мерки на пазара на труда. Вместо това би трябвало да се наблегне на обучението и преквалификацията на безработните, както и на въвеждане на санкции при злоупотреба със системата. Опитът показва, че програмите за създаване на работни места имат вредно влияние и е по-добре да не се прилагат.