IME

Размисли по стратегията за приватизация на "Булгартабак"

14.12.2006
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

На редовното заседание на парламентарната Комисия по икономическа политика в сряда (20 февруари) беше представена и обсъдена Стратегията за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД. Тя беше представена от вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев и министъра на земеделието Мехмед Дикме. Според тях основните аспекти в стратегията са: а/ максимално бърза приватизация, б/ продажба на холдинга като цяло, в/основното при приватизацията не е цената, която държавата ще получи, а социалните ангажименти, които ще поеме купувача.

Коментар:Както вече писахме в това издание (бр. 57) проблемът е в липсата на свобода на пазара на тютюневи изделия. Всъщност основните характеристики на стратегията извън официално декларираните могат да бъдат сведени до следното:

1/ Стратегията на практика представлява по-скоро стратегия за развитие на бизнеса на "Булгартабак" (след преминаването му в частни ръце), отколкото стратегия за продажба на едно предприятие. Сред дефинираните цели има такива, които могат и да минат за присъщи за държавата като продавач, например "максимални парични постъпления в бюджета от продажбата на холдинга" и с известна условност разбираемите поради специфичния характер на компанията, социалните и най-вече електорални аспекти "запазване и по-нататъшно развитие на цигарения и тютюневия бизнес" и "подкрепа на тютюнопроизводителите в България чрез използване на българските тютюни като основна суровина за производството на цигари". От стратегията обаче става ясно, че с приватизацията държавата цели да постигне неща, които би трябвало да са цели на новия собственик, а именно "развитие на чуждестранните пазари на цигари на "Булгартабак холдинг" АД и увеличаване на експортната дейност на компанията" (става въпрос за частната компания!), "преструктуриране на "Булгартабак холдинг, оптимизиране на дейността на компанията и усъвършенстване на производственото й оборудване....". Тези цели биха се вписали чудесно, ако държавата се готвеше да даде "Булгартабак" за управление, а не да я раздържавява.

2/ Конкурсът, чрез който ще се продава компанията, всъщност е по-скоро преговори с потенциален купувач. Независимо от официалната форма, в която е облечена дадена приватизационна процедура, ако липсват достатъчно прозрачни критерии за оценка, тя практически е преговори с потенциален купувач. В случая избрания подход е на неконкретност и широко усмотрение от страна на Агенцията за приватизация. Предвижданата процедура ще включва два етапа. На първия кандидатите ще подават индикативни оферти, които могат да варират в широки граници. Тези оферти ще бъдат тайна. След това приватизиращия орган ще преценява "целесъобразността" на представените индикативни оферти. Едва тогава ще се представи и формула, на базата на която ще се класират офертите. Проблемът, който би възникнал в рамките на тази процедура, е невъзможната или трудна обективна съпоставимост на офертите при липсата на параметри и пълната свобода на индикативните оферти.

3/ Въпреки липсата на конкретни параметри, са налице редица фактически ограничения, с които ще трябва да се съобразяват кандидат-купувачите. Единствената цифра, записана в стратегията, е продажбата на между 51 и 80 % от акциите на държавата в "Булгартабак". Няма предвидено предимство за покупката на по-голям дял или за предлагането на по-висока цена на една акция. Наред с тази привидна гъвкавост обаче, кандидатите трябва да съобразят офертите си поне със следното: а/ акцентът, който се поставя върху предлаганите за изкупуване количества тютюн. Ясно е, че целесъобразността при подреждането на офертите ще предполага по-висока оценка за този, който е предложим по-големи количества. б/ цените на тютюна и цигарите са административно определяни и стратегията не предвижда промяна на тази методология. Кандидатите няма как да не съобразят бизнес-плана си, предвижданата норма на печалба и съответно предложената цена за покупката на акциите на дружеството с този факт. в/ оперативната гъвкавост на бъдещия мажоритарен собственик ще е ограничена поради възможността за вмешателство на държавата във решенията му. Чрез "златната акция", която държавата ще си запази, тя ще има право на вето върху решенията за преструктуриране, за промяна на предмета на дейност, за промяна на седалището, за промяна на името, за ликвидация, за прехвърляне на търговски марки за промени в устава и т.н. Тези ограничения върху свободата на разпореждане с частната собственост вероятно ще се отразят върху офертите.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!