IME

Нови цени на учебниците

16.12.2006

 

През седмицата стана ясно, че представители на министерството на образованието са направили предложение за административно определяне на цените на учебниците за учениците. Те вече придобиват специален статут и правителството ще решава по какъв начин да се формират цените им.

Предвид предстоящи избори за Народно събрание в края на месец юни тази година това предложение е оправдано. То трябва да привлече вниманието на избирателите, да покаже, че правителството се грижи за гражданите и се опитва по всички възможни начини да им помага и – в конкретния случай – да насърчи купуването на учебници и съответно да подобри нивото на училищното образование.

Само че тези добри намерения в действителност няма да доведат до желаните резултати. Въвеждането на административно определяне на цените на която и да е стока или услуга довежда неминуемо до изкривявания на пазара. Целта на това предложение изглежда е насочена към понижаване на цените на учебниците и по тази причина вероятно методиката за ценообразуване ще води фактически до поставяне на максимална цена за учебниците. От икономическата теория е известно, че поставянето както на минимални, така и на максимални цени на стоките и услугите водят единствено до негативни ефекти от тази мярка.

В случая с максималната цена можем да посочим множество примери от началото на прехода, когато цените на някои стоки бяха изкуствено ограничавани и резултатът беше дефицит. Когато се постави максимална цена, която е по-ниска от равновесната при текущото състояние на пазара, тогава естествено търсенето на съответната стока или услуга се увеличава, докато предлагането намалява спрямо равновесното равнище. Последствията от това са: търсенето превишава предлагането и се получава натиск за повишение на цената. Тъй като пазарният процес не е оставен да действа поради административния таван на цената тогава се получава и дефицитът.

До какво води дефицитът? Естествено е хората, които успеят да си купят учебниците при по-ниската, административно определена цена да са в по-добро положение, защото разходите им стават по-ниски. За тях тези учебници действително стават по-достъпни и от тяхна гледна точка правителството прави нещо добро.

Не така стои въпросът, обаче, с хората, които поради недостиг на учебници, не успеят да си ги набавят. За тях непосредственият ефект е, че образованието става по-малко достъпно. Те трябва да потърсят други начини за сдобиване с учебниците, които логично ще повишат и разходите им за това. Ефектът за издателите също ще бъде негативен – те ще произведат и продадат по-малко книги и ще генерират по-малко приходи.

Какво следва от разсъжденията дотук? С подобно решение правителството ще изкриви пазара като предизвика дефицит и ще направи учебниците достъпни само за тези, които успеят първи да си ги купят. Възможно е да възникне и нелегален пазар по цени по-високи от определената от правителството като по този начин се увеличи и размерът на сенчестата икономика. следователно цялостният резултат е негативен.

Това предложение изглежда е породено от два проблема, свързани съответно с доходите на хората и качеството на образованието в страната. Институтът за пазарна икономика нееднократно е предлагал решения за тях. Ще ги разгледаме последователно като започнем с повишаване на доходите на хората*. Необходимите мерки тук са въвеждането на 10% плосък данък по личните доходи, корпоративната печалба и осигуровките, нулев данък върху реинвестираната печалба, намаляване на данък добавена стойност до 15%, премахване на патентните данъци, понижаване на дела на държавните разходи до 35% от БВП за съответната година, създаване на по-благоприятна среда за бизнес чрез намаляване на административните режими, облекчаването на фирмената регистрация и други подобни реформи, свързани с разширяване на стопанската свобода. По този начин ще се увеличат възможностите за индивидуален избор и ще се насърчи икономическият растеж чрез предприемачество, поемане на риск, по-високи спестявания и инвестиции.

Другият съществен проблем се отнася до качеството на образованието в страната, което се понижава през последните години според различни изследвания. Реформите, които са необходими тук са въвеждането на ваучерната система, приватизацията на държавните училища и университети, засилено разпространение на знания чрез интернет, насърчаване на сътрудничеството между бизнеса и образованието. Всички тези предложения ще допринесат за по-голяма ефективност на разходите, по-голяма конкуренция между учебните заведения и следователно стремеж за предоставяне на по-добра услуга. Като цяло ще спечелят учениците, които ще получат по-качествено образование и по-широки възможности за реализация, ще спечели бизнесът поради по-квалифицираните човешки ресурси, които ще използва и така отново ще се насърчи икономическото развитие.

Всички посочени мерки са по-дългосрочни като характер от ограничаването на цената на учебниците и въздействието им трудно ще може да бъде установено преди изборите, но ефектът от тях ще бъде траен и позитивен от гледна точка на достъпа и качеството на образованието в страната и растежа на доходите.

 

 

----------------------

* Тези мерки бяха представени като основни приоритети на ИПИ за периода 2005 – 2006 г. Пълният текст е достъпен в интернет на адрес: http://www.ime.bg/bg/about.html

 

 

 





 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).