IME

Деловите хора и правителството

14.12.2006
Обратно към коментарите от броя * (Word Format)

През изминалата седмица (на 23 август) по инициатива на министъра на икономиката и Съюза на работодателите (като съорганизатор) се проведе кръгла маса с бизнес организации, включително, БАИТ, БАТА, БИБА, БСК, БТПП, Американската търговска палата и други. Изобилието от коментари по повод изявлението на министър-председателя някак замъгли значението на тази среща. Ето в резюме какво се случи:
1/ Всички участници заявиха, че приемат декларираните стопански намерения на правителство, изложени от министъра. Заедно с това много от присъстващите поставиха и изисквания. 2/ БАТА призова за или окончателно отпадане на ДДС за туроператорските пакети, или изгодно решение на въпроса, което да не се променя. Зам.-министърът Хаджиниколов заяви, че ще продължи работата с частния сектор и скоро ще има решение. 3/ БАИТ спомена, че фирмите от отрасъла на информационните технологии не могат да си възстановяват ДДС, когато изнасят законно информационни продукти. Те настояват и за промяна на Закона за обществените поръчки с цел интернет да се използва при търгове. Министърът смята, че това може да стане с помощта на отрасъла и посъветва фирмите да се срещнат с ресорния зам.-министър на транспорта и комуникациите. 4/ БСК подчерта, че е предоставила на правителството цялостна програма и спомена някои закони, които трябва да се променят (ЗДДС, Кодекса на труда, енергетиката, обществените поръчки). Те настояха правителството "да прекрати незаконния внос на продукти с лошо качество". БТПП изтъкна, че също има цялостна програма, официално изпратена на правителството, но специално отбелязаха, че правителството трябва да създаде механизъм за диалог с бизнеса. БСК повтори и многократното си настояване представители на бизнеса да участват в процеса на писане на законите. Министърът се съгласи и дори каза, че те "трябва" да участват в процеса на създаване на законите. Междувременно тази седмица БСК поиска да се признават за разход погасителните вноски по заемите, и съответно да не се облагат с корпоративен данък печалба. Счетоводната абсурдност на тази идея е доста явна: инвестицията в актив, за която е получен кредита, ще се признава за разход, и втори път ще се признава за разход връщането на същия кредит, т.е. два пъти ще се освобождава от данък един и същи паричен поток. 5/ Федерациите на хлебопроизводителите и производителите на облекло - споменаха Закона за отрасловите организации и Закона за храните, които трябва да се променят. От винарският холдинг Boyar Estates посочиха акцизите и проблема с равноправието на тяхното събиране, т.е. според тях акцизите не се събират от всички. Те смятат още, че сборовете трябва да отиват във фонд, който да рекламира България по света. Министърът каза, че имало много привърженици за такъв фонд, по който те вече работели. Асоциацията на месопреработвателите в България предложи всяко министерство да има Консултативен съвет, който да включва браншови организации и водещи компании от този сектор.6/ Американската търговска палата настоява за периодичност на срещите и за публикуване на протоколите от тях в интернет. Това беше прието и министърът заяви, че ще бъдат публикувани такива доклади в интернет след одобрението им. Не стана ясно от кого ще се одобряват. Подобна е процедурата на публикуване на протоколите от заседанията на централната банка на Обединеното кралство, там за публикуването отговаря гуверньора. БИБА спомена за необходимостта от промени в: Закона за администрацията, ГПК и Закона за счетоводството. 7/ Интересно е, че представителите на деловите среди оставиха без внимание една идея на министъра: той поиска (до края на септември) предложения и помощ от бизнеса за създаването на икономическа (бизнес) образователна програма, която да бъде подпомогната и финансирана от правителството и бизнеса едновременно.

Коментар:
1/Кабинетът разширява укрепената от предшествениците традиция за срещи с деловите среди при формиране на намеренията в областта на стопанската политика. В същото време и бизнесът, и кабинетът споделят идеи, които следва да се поемат con grano salis. Например т. нар. цялостни програми съдържат такива идеи, независимо дали произлизат от универсалните БСК, БТПП и СРБ или от браншовите организации, които ние вече сме коментирали повече или по-малко подробно (виж №: 6,7,13,22,25,36). Вероятно е в скоро време месопреработвателите (а може би и хлебарите) да поискат техните продукти да бъдат изведени от обсега на ДДС, което почти със сигурност е в тяхна вреда. 2/ Участието на бизнеса в писането на закони може лесно да се изроди в монополизиране на представителството на интереси. Същото важи и за широко рекламираните "консултативни съвети" по стопански отрасли. То има смисъл като част от процедурите по предварителния анализ на законодателството, достъпен за всички, не само за бизнеса и някои негови организации, "заинтересовани страни" и граждани. Частен случай на предварителния анализ е "договореното законодателство". Т.е. фирмите, които формират стандарта в особени стопански области, договарят правилата на играта в нея в условията на пълна прозрачност, установена от процедурите на предварителния достъп. За да е ясно какво имаме предвид, ние ще посветим половината от следващия брой на темата "Как да анализираме политиката, влияейки и извличайки обща полза от това влияние?". Аналогичен е и случаят с т.нар. електронно правителство; то би имало почва при гарантиран достъп до събираната от правителството информация и складираната от него документация, при законова защита на личните данни и осъществен принцип на заявлението (че изискваните условия за дадена дейност се спазват с нужната, включително съдебна, отговорност). 3/ По подобен начин стоят и нещата с образователните програми. В момента има свръх-предлагане на програми. Но с малки изключения те не допринасят или допринасят бавно за промяната на уменията за водене на бизнес. Едно такова изключение са публичните обсъждания, провеждани под егидата на Българската инициатива за конкурентност (виж за подробности: www.competitiveness.bg). Въпросът е не дали образованието липсва като такова, а че има много съществени пропуски, които остават без внимание от научната общност, бизнес организациите, инкубаторите, Агенцията за малки и средни предприятия, университетите и колежите. Ето някои от тях: а) мислене "в минало", а не "в бъдеще" време; б) господство на усилията за успех за сметка на някой друг с помощта на правителството, един вид възприемане на бизнеса като превърната форма на "класовата борба"; в) авторитарност на мисленето, патернализъм и очакване на държавно вмешателство; г) счетоводството е далеч от общоприетите счетоводни принципи ; д) липса на разбирането, че капитала има цена; че активите не са капитал, и че идеите имат стойност; е) неразбирането на пределни разходи и ползи, на алтернативните цени и техния анализ; ж) особена етика, свързана с т.а) - е).