IME

Какда се намалят осигуровките до 10%?*

15.12.2006

На кръгла маса, организирана от СДС на 28 октомври, Институтът за пазарнаикономика представи възможностите за намаление на осигурителната тежестот 42.7%, колкото е в момента, до 10%.

Защо са важни осигуровките?
Осигуровките са най-високия данък в България – с обща ставка от 42.7% теса по-високи от ДДС (20%), данък върху доходите (12-29%), данък върху печалбата(19.5%). Те носят най-висок приход в бюджета /около 4 милиарда лева/ в сравнениес всички останали данъци и съответно обременяват най-много гражданите ифирмите. Заради високата си ставка осигуровките водят до значително изкривяванена пазарната среда и т.нар. “мъртво данъчно бреме”, което се изчислява наоколо 3% от БВП. Прекалено високите осигуровки са и причина за силните стимулиза укриване на доходи и избягване на плащане на задължения към бюджета,както и за по-ниските стимули за труд, предприемачество, поемане на риск,инвестиции, спестявания. Следователно, намалението на осигуровките решаваедновременно множество проблеми.

Колко “струва” на бюджета намалението на осигуровките?
Приходите на осигурителните фондове са около 10% от БВП годишно. Над 2%от БВП от приходите са за сметка на държавния бюджет (това са най-вече осигуровкитеза бюджетните служители, пенсионери, деца). Следователно от частния сектори лични вноски влизат около 8% от БВП като осигуровки. При равни други условия,намалението на осигуровките от над 40% до 10% ще намали приходите до около2% от БВП. По-ниските осигуровки, обаче, водят до по-висока облагаема основапри данъка върху доходите и данъка върху печалбата. Този ефект ще увеличиприходите от тези два данъка с около 1% от БВП. Следователно загубите наконсолидирания бюджет от по-ниските осигуровки, при равни други условия,са около 5% от БВП.

Финансиране на намалението
За да се избегне дефицит, е необходимо намалените приходи да се компенсиратчрез използване на бюджетния излишък, оптимизиране на разходи в бюджетаили увеличение на други приходи в него.

1. Бюджетен излишък – през последните 3 години се наблюдава постоянно увеличениена преизпълнението на заложените бюджетни приходи като през 2004 то ще достигнеоколо 1.3 милиарда лева /над 3% от БВП/. Според бюджета на правителствотоза 2005 година не се предвижда нетно намаление на данъчната тежест и следователнопрез следващата година също може да се очаква преизпълнение на приходитев бюджета.

2. През 2004 година разходите за субсидии в консолидирания бюджет са 683милиона лева, а през 2005 се предвижда да достигнат 726 милиона лева. По-голяматачаст от тези субсидии са насочени към губещи начинания и дейности. Извършванетона определени реформи в тези сфери би могло да намали необходимостта отсубсидирането им. Настоящото правителство предвижда спиране на субсидиитеза топлофикации още през 2005 година, същото би могло да се направи следсъответните реформи и по отношение на въгледобива, БДЖ, пощите. След приеманетона България, ЕС ще започне да субсидира българското земеделие и това дававъзможност за премахване на тези субсидии, които са за сметка на националниябюджет. Едно евентуално стабилизиране и увеличение на собствените приходина БНТ и БНР след съответни реформи в тях би могло да намали нуждата отдържавни субсидии. Като цяло, от намаление на някои субсидии или ограничаванеръста на други може да се спестят около 0.7-1% от БВП в рамките на 1-2 години.

млн.лв.

Субсидии 2004

фонд"Тютюн"

136.0

фонд"Земеделие"

60.0

"Българскипощи"

1.0

БДЖ

70.0

Автомобилентранспорт

10.1

Въгледобив

5.0

Топлофикации

24.3

Безплатнипътувания

55.1

БНТ

50.0

БНР

32.0

Други

36.1

Общо

479.6

 

3. Използването на част от излишните суми във фискалния резерв на правителството/вероятно около 3-4 милиарда лева/ за изплащане на външен дълг би моглода спести около 200 милиона лева годишно разходи за лихви или около 0.5%от БВП.

4. По-активно използване на възможностите за концесиониране и приватизиранена инфраструктурни проекти /летища, пристанища, магистрали, ВиК системи/дава възможност правителството да прехвърли част от капиталовите си разходивърху частния сектор и по този начин да спести разходи на държавния бюджет.Допълнително, от концесиите ще влизат приходи от концесионни такси.

5. Намаляване на бюджетните служители. При намаляване на бюджетните служителис около 3-4% е възможно да се спестят средства в размер на около 0.4%от БВП. Това няма да е особено трудно, тъй като постоянно бюджетни служителисе пенсионират или напускат, още повече, че средно в бюджетните структуриработят поне 20% повече хора от необходимите.

6. Ограничаване ръста на разходите за издръжка. Разходите за издръжкасе предвижда да нараснат с над 330 милиона лева през 2005 година спрямо2004 година, което е рекорден ръст. Едно намаление на персонала, евентуалноосвобождаване от ненужни активи и по-икономично използване на средстватаби могло да ограничи ръста на разходите за издръжка с над 200 милионалева.

7. Съкращаване на неефективната намеса на трудовия пазар. Субсидиранатазаетост не създават реална дългосрочна заетост на безработните и не променятзначимо техните шансове за реализация нито пък ускоряват скоростта насъздаване на работни места. Нещо повече, те създават стимули за избягванена постоянна заетост в частния сектор, тъй като много често при държавнитепрограми липсва контрол дали реално се извършва някаква дейност срещуплатените пари. Много по-добри резултати на пазара на труда ще има принамаление на данъците и осигуровките, което ще стимулира наемането набезработни. Чрез съкращаване на неефективни разходи за активни мерки напазара на труда могат да се спестят 150 милиона лева.

8. Увеличение на приходите от косвени данъци заради предстоящото приеманена България в Европейския съюз.Увеличението на акцизите до съществуващитев съюза минимални ставки ще донесе допълнителни приходи в бюджета. По-високитеакцизи водят до увеличение на данъчната основа за ДДС. Тъй като това увеличениена акцизите неизбежно ще се случи е логично допълнителните приходи отнего да се насочат към данъчната и осигурителната реформа, за да не нарастваобщата данъчна тежест. Увеличението на приходите от косвени данъци зарадивъзприемането на минималните ставки на ЕС ще донесе допълнителни приходив бюджета в размер на около 1.6% от БВП.

9. При по-ниски ставки обикновено има по-малко стимули за избягване наоблагането и съответно намалението на осигурителната ставка до 10% щенамали значително сивата икономика. Освен това, по-ниските ставки водятдо по-високи стимули за труд, предприемачество и поемане на риск и потози начин до по-висок икономически растеж. Тези два ефекта ще имат значителенположителен ефект върху приходите в бюджета – поне неколкостотин милионалева. Тези средства са своеобразен резерв, който е в допълнение на заложенияв бюджета резерв от почти 1% от БВП.

Реформа

Ефект върху бюджета /дял от БВП/

Преизпълнение набюджета

3.26%

Намаление насубсидии

0.71%

Намаление налихвени плащания чрез намаление на държавния дълг

0.53%

Оптимизиране накапиталовите разходи

0.53%

Намаление разходитеза заплати

0.43%

Оптимизиранеразходите за издръжка

0.61%

Съкращаване нанамесата на пазара на труда

0.40%

Увеличение наприходите от косвени данъци /заради минималните нива в ЕС/

1.64%

Общо

8.11%

 

Взети заедно, всички споменати възможности за финансиране/без сивата икономика/ се равняват на около 8% от БВП, а както споменахме,намалението на осигуровките струва 5% от БВП. Следователно, дори да сеизвършат само част от посочените реформи, в бюджета ще има достатъчносредства за намаление на осигуровките до 10%.

* Статията е публикувана във вестник "Пари"на 2 ноември.

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).