IME

Работното време и бизнеса

15.12.2006

През седмицата беше публикувана статистика за работното време в Българиякато част от наблюдението на пазара на труда, проведено през м. юни 2004г. (за повече информация виж тук).Информацията за структурата на работното време в страната е важна част отанализа на трудовия пазар най-вече поради два факта. От една страна, стоивъпросът за връзката между работното време и заетостта - може ли намаляванена работното време да създаде повече работни места. От друга страна изниквапроблемът дали е възможно приспособяването на работното време към нуждитеи изискванията на фирмите и работниците.

Интересът ни към тази тема е продиктуван от факта, че адаптирането на работнотовреме може да доведе до увеличаване на заетостта и продуктивността, а оттамдо по-висок икономически растеж и не бива да се пренебрегва.

Основни изводи от резултатите

- Най-важната пречка за увеличаване на работните часове през седмицатаза предприятията в промишлеността са законовите правила и ограничения. Подзаконови ограничения се има в предвид не само ограничението за 40 часоваработна седмица, но и бюрократичните усложнения при наемане на работникза повече часове седмично. Това не означава, че работниците не работят повече,а по-скоро че това става нелегално.

- Следващата по степен важност пречка пред увеличаване на работните часовее недостигът на квалифициран персонал. Този проблем съществува отдавна исред причините са емиграцията на младите и квалифицирани хора, ниското качествона образователната ни система, нежеланието или невъзможността на работодателяда плаща за обучение на персонала. За целта работодателите трябва да осъзнаят,че са част от процеса на създаване на тази квалифицирана работна сила, аот друга страна държавата трябва да улесни средата за водене на бизнес,което ще доведе до повече сигурност и склонност към дългосрочна политикапо отношение на персонала.

- Друга причина, която би попречила за увеличение на работните часове впредприятието е колективното договаряне. По своя замисъл то трябва да защитаваедновременно интересите на работодателите и работниците. В много случаиобаче нормите и правилата, които са договорени не отразяват същината напроизводствения процес и работодателят не е в състояние да реагира споредпазарната ситуация. Така допълнително се затруднява наемането на нови работницикато предпазна мярка от евентуални негативни последствия и допълнителниразходи. Това от своя страна води до по-ниско ниво на заетост в страната.

За бизнеса въвеждането на гъвкавото работно време е само един елемент отцялостната стратегия за съществуване и просперитет, която включва също игъвкавост на статута на заетост и възможността за почасово заплащане и трябвада се вземе в предвид от правителството при реформата на трудовия пазар.

- В предприятията от промишлеността преобладава средното работно времеот 40 до 59 часа седмично. Предприятията в секторите търговия и услуги посочват,че средното работно време е предимно в границите до 46 часа. За сравнение,в Европа средното седмично работно време е в границите 36.74 часа . По-големиятброй работни часове в България за съжаление не е отразен в размер на заплащанетои несъмнено една от причините е ниското ниво на производителност в страната(около 25% от ЕС).

- Интересни са отговорите на респондентите, относно начина на вариранена седмичното работно време. Повечето предприятия варират с работните часове- 43% от предприятията в промишлеността, 33% - в търговията на дребно и56% - в сектора на услугите. Това показва тенденция към по-гъвкаво работновреме като резултат от сезонни промени, дневни или седмични промени в обемите,или неочаквани промени, свързани с търсенето на продукцията.

- Следващият начин на вариране на седмичното работно време е чрез промянана броя на заетите (15% - промишленост, 20% - търговия на дребно и 22% -сектора на услугите), което неминуемо се отразява в нивото на безработицав региона. Не е изненада, че този процент е най-висок в сферата на услугите,поради сезонността на дейностите.

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).