IME

Частно изпълнение на ролята на съдиите изпълнители

15.12.2006

На 17 септември Огнян Герджиков, Валери Димитров, Камелия Касабова, ЛюбенКорнезов, и други народни представители внесоха в законодателното събраниепроект, който заслужава определението исторически. Това е законът, уреждащчастното принудително изпълнение на частни вземания. (виж тук).

Очаквани положителни резултати

Значението му е историческо, защото:

1. за първи път България без натиск от страна на Европейската комисия приемасама добра законодателна практика в областта на гарантирането на изпълнениетона договорите;

2. новите частни изпълнители ще ускорят процеса и повишат качеството наизпълнението на договорите и съответно ще намалят разходите по сключванеи изпълнение на сделки;

3. възникващото съсловие на частни изпълнители ще оказва натиск за усъвършенстванена информацията и работата на регистрите (имотни, фирмени и кредитни);

4. действащите сега частни изпълнители, и известните на обществото като“притеснители”, “мутри” и пр., и адвокатите, частните арбитражи и частниярегистър на неизправните длъжници[1] ще започнат да работят в конкурентна среда, щенамалят своите цени, ще разнообразят услугите си и ще започнат да ги изпълняватпо-качествено.

Предистория
Новият закон ще влезе в сила заедно с промени в гражданския процесуаленкодекс (ГПК) и ако това стане, може да се предполага, че посочените по-гореположителни развития ще бъдат регистрирани почти непосредствено след приеманетона закона.

В различна форма основният замисъл на закона за частните изпълнители беразработен през есента на 1998 г. като законопроект за изменение и допълнениена ГПК. Доколкото си спомням този проект изобщо не бе внесен официално взаконодателното събрание.

И тогава, и сега работата на съдия-изпълнителите е неефективна поради следнитепричини:

а) те (на брой средно около 260) са назначени на глава от населението,а не според обема работа, който би трябвало да извършват; затова в центроветес повече бизнес и сделки (София, Варна, Пловдив и пр.) осъществяването надоговорите е по-трудно и отнема повече време отколкото в малките градовеи областни центрове;

б) те са един вид на двойно подчинение – на председателите на районнитеи окръжните съдилища, но и на министъра на правосъдието, който заплаща работатаим (също независимо от нейния обем);

в) техните права (компетентност) са ограничени от територията на съда,за който работят;

г) защита на длъжника от ГПК;

д) слабо подпомагане от страна на държавни институции и регистри.

От десетте нови члена на ЕС, само Кипър и Малта не ползват институциятана частния изпълнител. Румъния вече е приела подобен закон и предстои неговотоприлагане.

Разработването на законопроекта не минава без външна помощ – от Агенциятаза международно развитие на САЩ и нейния Проект за реформа в търговскотоправо, осъществяван Беаринг Поинт[2].

Някои очевидни проблеми
Първите три проблема са общо взето добре решени в законопроекта за частнотоизпълнение. Предстои работа по усъвършенстване на ГПК, доколкото подготвенитесега промени са насочени най-вече към възприемането на новата фигура начастния изпълнител. Сътрудничеството с други държавни институции и регистрие проблем на административната култура, корупцията и уредбата на регистрите.Лошото функциониране на регистрите ще възпира и работата на частните изпълнители,въпреки правото за достъп до съдебните и административни служби, НОИ, Централниядепозитар и всички регистри, и въпреки правото му да получава сведения икопия от документи за и на длъжника (чл. 15 от проекта).

Очевидно законопроектът е ползвал най-добрата европейска практика – тазина кралство Холандия. Разликата е, че там данъчните декларации на частнитеизпълнители (както впрочем и на политиците) са публични.

Споменатите по-горе очаквани положителни ефекти могат и да не се достигнат.Недостатъците на проектозакона са два:

1. Частното изпълнение се въвежда само за частни вземания. Държавата сиостава привилегирован кредитор и сама събира вземанията си чрез своите органии служители. Частният изпълнител не заменя неефективно работещите държавниоргани, поне това не е съвсем ясно как ще се слуги в следствие на предложенатауредба.

2. Цената на труда на частния изпълнителен (тарифата за таксите по изпълнението)ще се определя от министъра на правосъдието – след консултации с камаратана изпълнителите – и ще се приема от министерския съвет. Тези такси не могатда бъдат различни от таксите, събирани от държавните органи.

Частният изпълнител ще се окаже в двойна конкуренция. От една страна –с държавните органи, а от друга – с частните “притеснители” и арбитри. Възнаграждениетоза неговата работа ще бъде фиксирано. Естествено възникналите и вече действащиизпълнители могат да се окажат и по-ефективни.

Народното събрание все още може да усъвършенства проектозакона, но за товасе изисква и въображение, и визия, и добро познаване конкуренцията междучастна и държавна принуда.

-----------------------------------------------

[1]Виж: www.brnd.net.

[2]На този проект се дължи и реформата във фирменатарегистрация.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).