IME

Мисията на МВФ - мерките продължават

15.12.2006

През тази седмица се провежда поредната мисия на представители на Международниявалутен фонд (МВФ) в България. Основната цел на тази мисия е да се препоръчапродължението на някои действия на българските монетарни власти във връзкапредимно с ограничаването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.Според експертите от МВФ този дефицит представлява проблем, тъй като застрашавафинансовата стабилност на българската икономика. Основен източник на притесненияза тях представлява прекалено бързото нарастване на кредитирането в абсолютноизражение и по-специално на потребителските кредити.

Още преди няколко месеца, когато за първи път бяха предложени тези меркиИПИ ги коментира подробно (виж тук).Сега аргументите ни са подобни и няма как да не повторим основните от тях.Накратко те са:

Промяната на минималните задължителни резерви (МЗР) с цел повлияване натемпа на растеж на кредитите и оттам на паричното предлагане представлявапровеждане на парична политика от класически тип. Това противоречи напълнона възприетия режим на валутен борд, който предполага ненамеса на централнатабанка на финансовите пазари и едно автоматично следване на политиката наЕвропейската централна банка.

Не съществува централен орган, който да може да определи точно с колкомогат да нарастват кредитите. Това предполага едно цялостно познаване набългарската, а и която и да е друга икономика, а това е невъзможно. Знаниетое разпръснато сред икономическите агенти и всеки от тях притежава специфичначаст от него. Това знание няма как да бъде събрано в един център – напримерБългарска народна банка или Агенцията за икономически анализи и прогнози- и той да го използва за планирането на процесите в стопанството. Поставянетона цел за ръста на кредитите предполага именно такова перфектно познаване.Алтернативата е използването на модели, които да опростят взаимодействиятамежду участниците на пазара и да дадат някакво приближение на действителността,но както е известно много често подобни модели не могат да обхванат всичкиаспекти на реалността и често резултатите от тях са неизползваеми или пъкне дават достатъчно информация, за да бъдат полезни в прогнозирането нанякои процеси.

Друг негативен аспект на повишаването на минималните резерви е, че те представляватфактически данък върху банките, тъй като оскъпяват привлечения им ресурс.Следователно те, както и останалите данъци, водят до пазарни изкривяванияи намаляват стимулите за спестяване и инвестиции.

Повишаването на МЗР е насочено най-вече към понижаване ръста на потребителскитекредити, тъй като според последните данни той изпреварва ръста на общотокредитиране и според експертите от фонда голяма част от взетите назаем средствасе използват за внос на стоки и услуги от чужбина. Това обаче, няма какда стане и ще се отрази и на инвестиционните кредити, а оттам и на икономическиярастеж. За този растеж няма зададена цел, нито от Фонда, нито от монетарнитевласти, но тя е ясна за всички – колкото по-бавен е той, толкова по-труднодоходите на българите ще достигат тези в страните от ЕС.

Освен това, ако действително има ефект повишението на МЗР би трябвало дадоведе до нарастване на лихвените проценти по кредитите или поне на забавянена темпа на понижаване на тези лихви. Тогава е възможно кредитите да сенасочат към проекти, които са по-рискови и затова могат да бъдат финансиранипри високи лихви. Съответно при тях възможността за необслужване и евентуалнонеизплащане е по-голяма и следователно ще се постигне обратен на желанияефект – рискът за системата по-скоро ще се повиши, вместо тя да стане по-стабилна.

Трябва да отбележим, че въпреки недостатъчната степен на развитие на финансовотопосредничество в България, съществуват и алтернативни източници на средства.Такива са покупките на лизинг, заемането от капиталовите пазари чрез емисиина облигации. Освен това нарастващата интеграция на българската икономикас тези на страните от ЕС и наличието на чуждестранни инвестиции позволявада се получават кредити от чужбина, като те също се увеличават значително.Централната банка трудно може да повлияе на кредитите от чужбина и оттамръстът на общите кредити може да се запази, въпреки че се ограничава тозина кредитите, отпускани от банките. Например според последните данни нарастванетона задлъжнялостта на частния сектор към чужбина за месец юни 2004 г. спрямодекември 2003 г. е с около 990 млн. евро. Това са дължи предимно на кредититеза търговските предприятия – ръст от 627 млн. евро, а останалата част –363 млн. евро - са получили българските банки. Като процентно съотношениеобаче, задълженията на банките към чужбина нарастват с около 53% - или приблизителнос толкова, колкото е ръстът на новоотпуснатите кредити от тях.

Трябва да отбележим, че част от препоръките на Фонда ще имат позитивновъздействие върху българската икономика и трябва да бъдат подкрепени. Повишаванетона кредитите от лизинговите компании може да стане причина за по-големитестремежи за регулации в този сектор. Докато експертите от МВФ препоръчваттези компании да бъдат по-стриктно наблюдавани, като бъдат задължени дапубликуват по-често одитирани отчети и да обявяват публично повече информацияза дейността си, е възможно българските власти да предприемат по-суровимерки, които да увеличат контрола върху тези дружества. Такива възможнидействия са приемане на изисквания по отношение на капиталовата адекватности ликвидността им, по подобие на изискванията към банките и към инвестиционнитепосредници. Това отново ще представлява едно ненужно и прекомерно регулиранеи намеса на свободния пазар, докато повишаването на прозрачността и отчетносттаза лизинговите компании, препоръчвани от МВФ, би насърчило инвестиранетов тях и би разширило финансовото посредничество в цялата икономика.

Друг елемент на преговорите в настоящата мисия е размерът на минималнатаработна заплата. Българското правителство – изглежда с цел увеличаване напопулярността си и печелене на гласове в предстоящите избори – е решенода предприеме една стъпка, която да предизвика единствено негативни последицивърху икономиката на страната, а именно повишаването на минималната заплатана 150 лв. от началото на 2005 г. По принцип тази стъпка е насочена къмхората с ниска производителност и съответно ниски доходи, но те са тези,които ще понесат най-големи загуби от нея. Част от тях нямат знания и уменияи не могат да добавят достатъчно стойност, за да покрият разходите за работнотомясто, което заемат. Те или ще загубят работата си, или ще трябва да преминатв неформалната икономика. Хората, които до момента са получавали 150 лв.месечно пък, ще започнат да получават минимална заплата и ще имат по-слабистимули да работят, ще се почувстват по-ниско оценени, тъй като не са надабсолютния минимум. За работниците с по-високи доходи пък размерът на минималнатазаплата няма никакво значение. Следователно общият ефект е негативен и нямада има ползи, както за хората, така и за управляващите.

Изходът от спора по този въпрос е един – премахване на субекта на тозиспор – тоест напълно премахване на минималната работна заплата и следователнона вредните последици от нея. Експертите от МВФ биха се съгласили с подобнапозиция, тъй като така значително ще се облекчи регулирането от страна надържавата на пазара на труда. Остава обаче и правителството да приеме аргументитена икономическата логика и да вземе правилното решение.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).