IME

Иво Прокопиев и пенсионната реформа

15.12.2006

Капитализация на НОИ
През седмицата новият председател на надзорния съвет на Националния осигурителенинститут (НОИ), Иво Прокопиев, направи предложение за частична капитализацияна пенсионния фонд. Схемата е държавата да вложи в НОИ 3 млрд. евро от приватизациятаи фискалния резерв и да даде възможност на пенсионния фонд да инвестиратези средства. Г-н Прокопиев очаква годишен приход в размер на 600-700 млн.лева и предлага той да се раздели по равно за увеличение на пенсиите и намалениена осигуровките. Според него това би позволило едновременно намаляване наосигурителните вноски и увеличаване на пенсиите с 10%. Според него за дазадейства схемата, както на НОИ, така и на частните пенсионни фондове трябвада бъде разрешено да инвестират в инфраструктурни проекти и в българскатабанкова система. Той също така посочва, че високият размер на осигурителнитевноски в България продължава да бъде пречка пред развитието на бизнеса.

Екипът на Института за пазарна икономика напълно подкрепя мнението на г-нПрокопиев, че осигурителната тежест в България е един от най-същественитепроблеми пред бизнеса. Едно от последните изследвания на Института поставяосигурителните (най-вече пенсионните) плащания, като основен проблем заправенето на бизнес на територията на България (виж тук).В допълнение трябва да се каже, че с 300 или 350 млн. лева може да се постигнепо-значително намаляване на осигурителната тежест от посочените 10%. НОИсъбира от частния сектор около 1,9 млрд. лева годишно, а останалите приходитака или иначе се осигуряват от бюджета. При това положение пенсионнатаставка би могла да се намали от 29% на 24%, което представлява намаляванес повече от 17%.

Възможни проблеми
Напълно сме съгласни, че трябва да се премахнат ограниченията пред инвестиционнитерешения на частните фондове. Това ще засили конкуренцията между тях и щеповиши доходността на така наречения частен стълб, което допълнително щеразкрие предимствата на частното осигуряване. Друг е въпросът дали тезиограничения да отпаднат и за НОИ, като при това се добавят 3 млрд. леваза управление. Сериозно се съмняваме, че НОИ има необходимия капацитет,за да се справи с такава задача. Възможно решение в този случай е тези средствада се управляват от голяма банка с нужния опит и репутация (например можеда се постави изискване това да е банка, която управлява активи за понечетвърт трилион евро). Тези средства трябва да се използват единствено закапитализация на НОИ като не се дава възможност на политици или чиновницида създават нови привилегии или пенсии, което би компрометирало цялото начинание.

Освен това не бива да се допуска опитите за капитализиране на НОИ да “бетонират”разходопокривната система и да отдалечават възможностите за преход към частнапенсионна система. Напротив, капитализацията трябва да се извършва едновременнос увеличение на частния “втори” стълб на пенсионната система.

Трябва да подчертаем, че дори конкретната идея за капитализация на НОИда бъде отхвърлена поради някакви (формални или други) причини това не трябвада означава, че като цяло идеята за намаление на осигуровките трябва дасе отхвърля. Винаги е възможно парите от фискалния резерв и приватизациятада се използват за изплащане на държавен дълг и с реализираните спестяванияна лихви да се извърши намаление на осигуровките.

В момента се намираме пред важен избор. Натрупаните средства във фискалниярезерв, очакваните приходи от приватизация и излишъкът в държавния бюджетмогат да се използват за увеличаване дела на частната система за сметкана разходопокривната, както и за намаляване на осигурителните вноски и данъците,което е предпоставка за постигане на по-висок растеж и запазване на стабилносттав дългосрочен план. Но, както е ставало в предишни години, тези средствамогат просто да се изхарчат за неефективни и безсмислени държавни проекти.

Допълнителни възможности за финансиране на пенсионна реформа
Предложението на Иво Прокопиев би трябвало да се реализира, но то в никакъвслучай не бива да остава еднократен акт. Напротив, важно е намалението наосигуровките да продължи, тъй като осигуровките са най-високият и най-изкривяващиятданък в българската икономика с всичките негативни последици от това. Същотолкова важно е и да се продължи с по-бързи темпове с пенсионната реформачрез намаление на дела на т.нар. първи стълб и увеличение на втория капитализиранстълб на пенсионната система. Това означава увеличение на частта от осигуровките,която постъпва в личните пенсионни сметки на осигурените в частните пенсионнифондове.

Има няколко възможности за осигуряване на допълнителни ресурси за извършванена пенсионна реформа:

1. Преизпълнение на приходите на от осигуровки. През 2004 година се очакваприходите от осигуровки да са с над 350 милиона лева повече от планираните.Време е да се изпълни обещанието на министър Лидия Шулева това преизпълнениеда се насочи към намаление на осигурителната тежест, което би осигурилодопълнителни 5 процентни пункта намаление на осигуровките – до 19%.

2. Преизпълнение на останалите приходи в бюджета. Освен 350 милиона левапреизпълнение на приходите от осигуровки през 2004 година се очакват и още900 милиона лева преизпълнение на останалите приходи в консолидирания бюджет.Досегашните обявление на правителството показват, че то ще използва около300 милиона лева нетно за намаление на данъците през следващата година.Следователно остават още 600 милиона лева, които могат да се използват запенсионна реформа.

3. Намаление на бюрокрацията. Време е разходите за бюджетните служители,които са над 4 милиарда лева, да се намалят, тъй като са прекалено раздути.Това би могло да освободи поне 300-400 милиона лева, а при по-дълбоки реформии повече.

4. Премахване на субсидиите. Субсидиите за губещи дейности, които вредятна икономическите стимули и на икономическото развитие, трябва най-последа се премахнат. От тук могат да се спестят поне 400 милиона лева.

5. Спестяване на разходи за инфраструктура. Множество инфраструктурни обектикато магистрали, пристанища, летища, водоснабдителни мрежи и др. под. могатда се прехвърлят към частния сектор и да се финансират от него и по тозиначин да се облекчи държавният бюджет със стотици милиони левове.

6. Приватизация. Във владение на държавата остават все още значителни активи– предприятия (например в енергетиката), ненужни сгради, офиси, апартаменти,коли, гори, земи и пр., които могат да се продадат и със средствата да сефинансира пенсионната реформа.

7. Вторични ефекти. Заради по-ниските осигуровки е много вероятно частот хората, укриващи данъци и осигуровки, да излязат на светло, т.е. да сеувеличи облагаемата база и приходите от данъци и осигуровки. Също така можеда се очаква увеличение на заетостта и ръста на доходите. Тези ефекти могатда осигурят допълнителни средства за пенсионна реформа.

 

Таблица 1: Финансиране на пенсионна реформа

Източник на финансиране

Сума /млн./

Предложение на Иво Прокопиев

350

Преизпълнение на осигуровките

350

Преизпълнение на други приходи

600

Намаление на бюрокрацията

Поне 350

Премахване на субсидии

Поне 400

Спестяване разходи за инфраструктура

Поне 250

Вторични ефекти

Поне 150

Общо

Поне 2450

 

Реализирането дори на част от гореизложените предложения дава възможностза провеждането на пенсионна реформа, при която пенсионните осигуровки сенамаляват от 29% на 8% като тези 8% осигуровки влизат в личните пенсионнисметки на осигурените в частен пенсионен фонд. В резултат от тази пенсионнареформа доходите на работещите ще нараснат с около 20%, забележимо нарастванеще отбележат и пенсиите, заетостта ще се повиши, както и стимулите за труди предприемачество, изкривяванията на пазара на труд ще намалеят значителнои пенсионната система ще действа изцяло на капиталонатрупващ принцип. Ефектътвърху благосъстоянието на хората ще бъде силно положителен.

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).