IME

Как ще се прилага законът за насърчаване на инвестициите?

15.12.2006

През миналата седмица бе публикуван и влезе в сила Правилник за прилаганена закона за насърчаване на инвестициите[1]. Този правилник бе очакван с интерес от околодвадесетина фирми желаещи да се облагодетелстват от този закон и от неколцинанаблюдатели, които искат да разберат какво ще донесе прилагането му.

В разгара на лятото, поради липсата на други теми, интересът към законастигна дори до първа страница на някои всекидневници. Досега не е правенанализ на закона. Такъв нямаше и в мотивите към него докато още беше проект.Изглежда изключение прави само в-к „Седем” (25-31 август, с. 8-9), койтопредполага, че законът е в услуга на проекти като т.нар. Супер Боровец.(Т.е. на проекти, които са изпълнени с неясноти и конфликти на интереси.)

Предполагаемите облаги по закона
Известно е, че законът категоризира идеите (проектите, заявленията, че иматакива) в три групи. Облагите са най-големи за висшата група (над 100 милионалева) и включват:

1. прехвърляне на безвъзмездно право на собственост върху недвижим имот- частна държавна или общинска собственост;
2. продажба на недвижим имот - частна държавна или общинска собственост;
3. учредяване (възмездно или безвъзмездно) на ограничени вещни права върхунедвижим имот - частна държавна или общинска собственост;
4. изграждане на елементи на техническа инфраструктура, необходими за реализациятана инвестиционния план до границите на имота.

Имотите се дават от правителството, изграждането на инфраструктурата сефинансира с пари на данъкоплатците. Такова е съдържанието на чл. 18 и 20от закона.

По повод правата върху недвижим имот и пр. се казва, че те могат да сепрехвърлят и продават без търг и конкурс. За държавните имоти – „след извършенаоценка от независим лицензиран оценител и съгласуване с министъра на икономикатаи министъра на регионалното развитие и благоустройството”. За общинските– „след извършена оценка от независим лицензиран оценител по решение наобщинския съвет със заповед на кмета”.

По повод изграждането на инфраструктура замисълът на закона е средстватада се отпускат по предложение на министъра на икономиката със закона забюджета за следващата година. Доколкото тези средства очевидно са държавнапомощ, отпускането им може да става само с разрешение на комисията за защитана конкуренцията.

На този и „по-нисшите” класове инвестиции се предоставя предимство, коетоможе да се определи като „право на уважение от страна на администрацията”,държавна, областна и общинска. Това ще рече, че администратори отпускатвсички разрешителни и извършват всички регистрации по бърза процедура.

Противоречия и неясноти на закона
1. По повод облагите, внимателният прочит на закона показва, че за помощисе смятат само средствата за изграждане на инфраструктура, но не и предоставянето(продажбата) на права върху недвижими имоти. Това противоречи и на нормалнатачовешка и стопанска интуиция, и на разбирането на държавни помощи споредзаконодателството на Европейския съюз.

2. Споменаването (в чл. 19), че сделките с недвижимост могат да се развалят,ако инвестиционните планове не се осъществят, е просто смешно. В отношениятана собственост, както и в много други отношения, няма ситуации, които могатда се определят като „повторна девственост”. От всяка сделка и прехвърлянена собственост произтичат права и задължения, които не могат да бъдат заличенисъс задна дата. Всеки такъв опит ще отнема време и средства, които никойне си е дал труда да оцени.

3. Законът не съдържа критерий за това кога продажбата и прехвърлянетона права върху недвижимост може да става без търг и конкурс.

4. Процедурата по отпускане на бюджетни средства за инфраструктура не епо-ясна от сега действащите механизми на съставяне на държавния бюджет.

5. Не е ясно какво ще означава „правото на уважение от администрацията”и „бързата процедура” по лицензиране, регистрации и проверки. Като правилоте са описани в различни закони и подзаконови нормативни актове. Това сапоне четири-пет хиляди разпоредби на действащото право. Нито една от тяхне е променена. Единственият начин да се осигури бърза процедура е действащотозаконодателство да не се прилага, ако така прецени администрацията.

6. Законът всъщност предполага, че колкото по-сложни, времеемки и скъписа лицензирането, регистрациите и проверките, толкова по-търсени ще са услугитена администрацията, които той декларира, че ще бъдат предоставяни. Товапротиворечи на намеренията са общо облекчаване на средата за водене на бизнесза всички и поставя под въпрос равнопоставеността на бизнеса в отношениятаму с администрацията. Когато тя липсва, обикновено разцъфтява корупцията.Класическото описание на този феномен е добре известно в икономиката[2].

Какво се променя с правилника за приложение?
Делегирането на задължения за допълнително регламентиране на материята едоста конкретно. Правилникът трудно би могъл да премахне несъвършенстватана закона.

Правилникът описва формалностите по назначаването на администратори напроекти за инвестиции. Това са служители на „Българската агенция за инвестиции”(БАИ), т.е. на известната досега агенция за чуждестранни инвестиции. Освентова от всички нива на администрацията се изисква заделяне на персонал,който да се занимава с прокарване на инвеститора и проектите му през процедурите.

Тъй като инвестициите се делят да класове, правилникът описва процедуритепо сертифициране (освидетелстване) на инвестиционните проекти. Както можеда се очаква, повечето критерии са чисто формални, а най-съществени са заявенитенамерения.

На нито една от посочените по-горе неясноти правилникът не дава отговор.
Дори оставяйки настрана цялото несъвършенство на закона, правилникът бимогъл да въведе методики за оценка на инвестициите, за мултипликационниефекти и оценка на алтернативната цена на заявените намерения и проекти.

Какво все пак означава всичко това?
1. На най-непосредствено равнище правилникът поставя управляващият и служителитена БАИ в доста неудобно обществено положение. Те не ще имат възможност дане сертифицират каквито и да са заявени намерения за инвестиции, стига даса подходящо описани. Осъществяването на проектите и отпускането на средстваи имоти за тях не става по-прозрачно. Но цялата отговорност за непрозрачносттаще се носи от тези служители, макар те да не са онези, които фактическище взимат решения. Същото може да се каже и служителите от другите нивана администрацията, включително общинската.

2. По-внимателният преглед на закона и правилника показва, че всъщноствъвеждат два нови административни режима.
Единият от тях е разрешителен и е в прерогативите на комисията за защитана конкуренцията. Вторият е по-скоро регистрационен – това е сертифициранетона инвестиционните проекти от БАИ. Въпреки че законът за ограничаване наадминистративния контрол и административното регулиране на стопанската дейностизисква за актовете, въвеждащи такива режими, да се преценяват възможнитеползи и разходи, това не е направено. Този случай още веднъж показва, чезаявената политика на облекчаване на средата за водене на бизнес простоне се следва.

3. Според откъслечни свидетелства и интервюта в пресата и от информациятана агенцията за чуждестранни инвестиции може да се направи извода, че заявенитенамеления за инвестиции по реда на този закон до края на годината ще бъдатмежду 1,5 и 2 милиарда лева. Правителството очевидно иска да се превърнев кредитор от последна инстанция и да определя кой губи и кой печели. Проблемъте, че това кредитиране остава почти изцяло неформално.

-----------------------------------------------------------

[1]Вж. Постановление 213 на Министерския съвет от 11август 2004 г.

[2]Вж. Например: Vito Tanzi, Corruption: arms-lengthrelationships and markets, in Gianluca Fiorentini and Sam Peltzman, TheEconomics of Organized Crime, Cambridge, Cambridge University Press, 1995,p. 161-184.

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).