IME

Данъчната и пенсионната реформа - възможности и предизвикателства в контекста на присъединяването към ЕС

15.12.2006

Текстът представен от Георги Ангелов на Конференцията на младите научниработници, организирана от Финансово-счетоводния факултет на Университетаза национално и световно стопанство на 31 май 2004 година.

България ще е най-бедната страна когато влезе в ЕС. За да не остане дълговреме бедна трябва да се подходи радикално – по примера на Ирландия, къдетоданъкът върху печалбата е 12.5%, а преразпределението през бюджета е с 1/4по-ниско от това в България. В България би било подходящо въвеждане на 10%ставка за всички преки данъци – данъкът върху доходите, данъкът върху печалбатаи осигурителните вноски и се премине към частна пенсионна система (в моментаданъкът върху доходите е между 12 и 29%, данъкът върху печалбата – 19.5%,а осигурителните вноски – 42.7%).

Аргументи за намаление на данъците
1. Намалението на данъците оставя повече средства в ръцете на отделнитеграждани. Така пряко се увеличава тяхното благосъстояние. Приемането наединната 10-процентна ставка ще доведе до средно увеличение на доходитеот над 30%.

2. По-ниските данъчни ставки се свързват с по-малко изкривявания на ценитеи повишаване на ефективността на икономическата система. Както знаем, т.нар.свръхданъчно бреме (или мъртво данъчно бреме) нараства с квадрата на нарастванетона данъчната ставка – ако ставката расте 2 пъти, свръхданъчното бреме нараства4 пъти. И обратно – ако ставката се намали 2 пъти, свръхданъчното бременамалява 4 пъти.

3. Ниските данъци благоприятстват местните спестявания и инвестиции, катопривличат и много повече чужди инвестиции. Те насърчават труда, инициативносттаи предприемчивостта. По този начин се увеличава икономическият растеж, откриватсе нови работни места, нарастват доходите и в крайна сметка се повишаваблагоденствието на гражданите. Влиянието на данъците върху икономическиярастеж е по два канала:

- влияние на пределните ставки – според изследване на NCPA 10% намалениена пределните ставки води до 1% по-бърз икономически растеж; Нобеловиятлауреат и президент на Американската икономическа асоциация за 2002 годинапрофесор Робърт Лукас в своята президентска лекция “Макроикономически приоритети”прави преглед на изследванията, касаещи ефекта на данък печалба върху инвестициитеи икономиката. Според него, ако данъкът върху печалбата бъде отменен и спадналитеприходи от него се компенсират с други данъци, резултатът ще е увеличениес 30 до 60% на инвестираните капитали в икономика. По-голямото количествокапитал пък означава и по-бързо икономическо развитие и благосъстояние.Робърт Лукас изчислява този ефект средно на 2 - 4% по-високо годишно потреблениевсяка година след премахването на данъка.

- влияние чрез обема на отнемания доход от бюджета

 Таблица 1: Изследванияна връзката между данъци и растеж
АвторИзвод
Cashin (1995)1% нарастване на данъците води до 2% намаление на производството
Engen & Skinner (1996)2.5% увеличение на данъците намалява растежа на БВП с 0.2-0.3
OECD199710% увеличение на данъците намалява растежа на БВП с 0.5 до 1%
OECD (1997a)1% увеличение на облагането на труда намалява БВП с 2.4%
Bleaney, Gemmell &Kneller1% увеличение на изкривяващите данъци намалява растежа с 0.4%
Folster & Henrekson (2000)10% увеличение на данъците намалява растежа на БВП с 1%
Bassanini & Scarpetta(2001)1% увеличение на данъците намалява растежа на БВП с 0.3-0.6%
PricewaterhouseCoopers1% увеличение на данъците намалява растежа на БВП с 0.2-0.4%
Източник: Graeme Leach, The Negative Impact of Taxation on Economic Growth,2003

4. Единната ставка по данъците опростявазначително данъчната система, а това е много благоприятно за малките исредните предприятия, за които е много скъпо и трудно да се справят свсички неясноти в нея. Например данъчната декларация би могла да бъдеполовин страница вместо 24 страници, колкото е в момента.

5. Ниските данъчни ставки намаляватстимулите за укриване на доходи, ограничават корупционните практики, понижаватдела на сивата икономика и увеличават събираемостта на данъците. Те същотака опростяват значително процедурите и намаляват разходите в администрациятасвързани с тяхното събиране. По тази причина едно значително намалениена данъчните ставки може да доведе до увеличение на приходите в държавниябюджет – това показва и опитът на други страни. В Русия при намалениена данъчната ставка по данъка върху доходите на 13% приходите вместо даспаднат започнаха много бързо да нарастват – за 3 години реалните приходи(след коригиране за инфлацията) нараснаха с 80%.

6. Данъчна конкуренция – за да се развиваикономиката в България бързо, тук трябва да има добри условия за бизнес.А един от важните фактори, от които бизнесът се интересува, е нивото наданъчно облагане. В България то е високо в сравнение с другите страни.

Таблица 2: Корпоративни данъци в някои европейскистрани
СтранаКорпоративенданък

Естония

26%(0%)

Ирландия

12.5%

Кипър

10%(15%)

Сърбия

14%

Латвия

15%

Литва

15%(13%; 0%)

Македония

15%

Унгария

16%

Исландия

18%

Словакия

19%

Полша

19%

България

19.5%

Молдова

20%

Хърватия

20.32%

Словения

25%*

Чехия

28%*

Малта

35%*

* Съществуват значителниданъчни облекчения, намаляващи ефективната данъчна ставка.
Пенсионна реформа
Сегашната разходопокривна пенсионна система е тотално фалирала – тяосигурява ниски пенсии (и обещава ниски пенсии и в бъдеще) и в същотовреме отнема огромни осигурителни вноски от работещите. Така тя намаляваикономическия растеж и не защитава възрастните (това твърдение не есамо наше – то е подкрепено и от Световната банка). Частната капиталонатрупващасистема има очевидни предимства – по-високи пенсии, по-ниски осигуровки,лични пенсионни фондове, по-висок икономически растеж и т.н. Ясно е,че е необходимо да се премине от разходопокривната към капиталонатрупващатасистема. Ясно е също така, че това ще донесе изключително големи ползиза гражданите и икономиката.

Как да се “финансира” намалението на данъците и пенсионната реформа?
1. Заради изискванията на Европейския съюз всяка година в България сеповишават косвените данъци. Повишените косвени данъци би трябвало дасе насочат към намаление на преките данъци, за да не нараства общатаданъчна тежест.
2. През последните години се наблюдава преизпълнение на приходите вбюджета - през 2003 г. това преизпълнение беше над 700 млн. лв., а през2004 г. е възможно тази сума да надмине 1 милиард лева.
3. Има възможности за оптимизиране на някои от бюджетните разходи илипоне за намаление на скоростта, с която нарастват:
а/ възможно е да се намали числеността на бюджетните служители, коитоса 440 000 в момента (най-малкото заетите в бюджетната сфера не бивада се увеличават) като за тях се правят разходи в размер на 1.63 милиардалева. В момента в повечето министерства и държавни структури има с около25-30% повече служители от необходимите;
б/ постижимо е съкращаване на разходите за издръжка (командировки, материали,телефони, горива и енергия, услуги, ремонти), които са 2.3 милиардалева;
в/ могат да се намалят субсидиите за губещи дейности, които са 600 милионалева;
г/ възможно е намаление на разходите за дълготрайни активи - някои оттях могат да се съкратят (например не е нужно толкова много чиновницида се возят на скъпи служебни лимузини или пък да ползват луксозни офиси),а други да преминат в частния сектор (чрез концесия или приватизация).Разходите за дълготрайни активи в момента са 1.33 милиарда лева.
4. Всички изследвания на сивата икономика в България показват, че нейниятразмер е значителен. От друга страна, е ясно, че в голяма степен сиватаикономика се дължи на високото данъчноосигурително бреме. Ниските данъцище намалят стимулите за укриване на доходи и ще увеличат събираемосттана данъците. Опитът на други страни показва, че намалението на данъцитеби могло да доведе до увеличение на приходите в държавния бюджет.
5. Ниските данъци насърчават инвестициите, инициативността и икономическатаактивност, което увеличава икономическия растеж, а следователно и облагаематабаза.
6. Възможно е и постигане на увеличение на неданъчните приходи чрезпродажба на имущество – апартаменти, сгради, земи, гори и т.н.
7. Бюджетът изплаща обществените осигуровки на държавните служители.Тези осигуровки се изплащат при сегашната ставка от 42.7%. При намалениена ставката до 10% разходите за осигуровки ще могат да се съкратят споне 600 милиона лева годишно.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).