IME

Високото образование повишава желанието за повече деца

Автор: Зорница Славова / 20.01.2023

Изследването на НСИ „Раждаемост и репродуктивно поведение“, част от Преброяване’21, показват какви са нагласите на хората за броя на децата им. Най-много са хората, които искат да имат две деца (62%), следвано от предпочитанието за три деца (15%). Еднодетният модел на семейството е желан от 12% от лицата, а многодетният с четири и повече деца - от 2%. Около 8% не са решили, а 1% не желаят да имат деца. Разпределението не е учудващо и в голямата степен повтаря наблюденията от предходните преброявания. Данните също така потвърждават, че нагласите за многодетни семейства са по-високи при по-нискообразованите граждани и при малцинствените групи.

По-интересно обаче е да се проследи какви са нагласите за броя на децата с нарастване на степента на образование. Разбираемо, с нарастване на образоваността хората предпочитат по-малък брой деца (каквито са и световните тенденции). При групите с начално и по-ниско, основно и средно образование много ясно се забелязва градивно нарастване на нагласите за семейство с едно и с две деца и съответно градивно намаляване на нагласите за три, четири и повече деца. Прибавянето на групата на висшистите обаче тотално обръща всяка една от тези тенденции.

Обяснение за това вероятно е, че висшистите имат най-сигурни работни места, устойчиви дори при тежка рецесия, като същевременно получават и най-високи средни заплати. В същото време от резултатите от проучването се вижда, че основната причина семействата да не желаят и да нямат (още едно) дете е финансовото им състояние. Високите доходи и сигурната заетост в голяма степен омаловажават и въздействието на прилаганите демографските политики, които на практика са  раздаване на парични помощи, обикновено с широк обхват и нисък размер, или наскоро въведената пълна субсидия, гарантираща безплатно ползване на общински детски ясли и градини. Високообразованите и високодоходните групи са изключени от някои помощи заради доходния критерий, но дори когато получават плащания (включително например еднократната помощ за раждане на дете, както и тази за учениците в началото на учебната година), размерът на подкрепата е със сравнително по-малка тежест в семейния бюджет, отколкото при семействата с ниско образование и ниски доходи.

Така, не демографските политики, а именно развитието на икономиката, което води до по-висока и сигурна заетост, устойчиви работни места и по-големи възнаграждения, може в най-голяма степен да обърне или поне да смекчи тенденцията за намаляване на броя на децата с нарастване на образоваността.