IME

Преброяване ’21: Заетостта се концентрира в големите икономически центрове

Автор: Адриан Николов / 18.11.2022

Изчерпателните данни от Преброяване ’21 разкриват редица интересни тенденции, например неочаквано високата безработица в Североизточна България. Тази седмица оставаме в темата за пазара на труда, но с фокус върху заетостта на общинско ниво. Повечето общини в страната като цяло постигат добри резултати, въпреки сериозния удар, нанесен от Covid-19 и ограничителните мерки върху местните трудови пазари на някои региони.

Това е поредният пример за данни и информация, която на общинско ниво получаваме единствено от преброяването. Докато на общинско ниво текущите статистически наблюдения отчитат единствено броя на наетите в предприятията, то тук получаваме пълната картина, която включва и самонаетите – с други думи, всички работещи в страната.

|Интерактивна версия на картата – тук|

Очаквано, мнозинството от работещите в актива възраст (от 15 до 64 г.) са струпани в големите икономически центрове – в София към есента на 2021 г. броят им е бил 629 хиляди, в Пловдив – 144 хиляди, във Варна  - 143 хиляди, като това са единствените три общини, в които заетите надхвърлят сто хиляди души. Челната десетка се допълва от Бургас, Стара Загора, Русе, Плевен, Сливен, Перник и Пазарджик, но само първите три поддържат над 50 хиляди заети. Тъй като София (столица) е и област, това позволява пряко сравнение между данните, събирани чрез Наблюдението на работната сила, според които броят на заетите в същата възрастова група е през 2021 г. бил 657 хиляди – леко надценяване в сравнение с данните от преброяването, което може да бъде отдадено и на моментите на провеждане на интервютата на извадковото изследване. Остават много малки и фрагментирани локални пазари на труда, като с под 1000 заети лица са 42 общини, с под 2 хиляди – цели 93.

|Интерактивна версия на картата – тук|

Коефициентите на заетост на общините в страната показват много големи различия между местните пазари на труда. Очаквано и тук лидер е столицата със 75% заетост сред населението на 15-64-годишна възраст, а сред водещите пет общини се нареждат също Трявна, Костинброд, Сливница и Пирдоп. С много висока заетост са и Божурище, Елин пелин и Горна Малина в непосредствената индустриална периферия на София, което за пореден път демонстрира, че столицата и свързаните с нея малки общини формират най-силния и динамичен пазар на труда в страната. Сред по-големите градски общини заетостта е 70% в Габрово и по 69% в Пловдив, Варна и Велико Търново, 68% в Русе и по 67% в Стара Загора, Бургас и Шумен. Най-общо имаме основания да заключим, че пазарите на труда на големите градове достигат до много сходен резултат, въпреки различната структура на заетостта. При по-малките общини най-добрите резултати се наблюдават при тези с доминираща в местната икономика преработваща промишленост, както и интегрирани  с близък голям стопански център. Същевременно има 33 общини, в които заетостта е под 40% - съсредоточени най-вече в Северозападна и Североизточна България, както и части от Родопите и Сливенско.

|Интерактивна версия на картата – тук|

Обратната страна на заетостта е неактивността – броят и разпределението на хората в трудоспособна възраст които нито работят, нито активно търсят работа. В повече от половината общини делът на неактивните надхвърля 1/3 от трудоспособните, а над 50% е той в 11 общини, най-висок – в Макреш (71%). Видими струпвания на общини с висок дял на хората, изпаднали от пазара на труда има на няколко места в страната – около Ловеч, Кърджали, Разград, Шумен и Сливен. Обратно, зоните с нисък дял на неактивните са в  периферията на София, около Габрово и Стара Загора, както и в смолянско. Като цяло големите градове и областните центрове се представят по-добре, което се потвърждава и от значителните разлики в резултатите на пазара на труда между урбанизираните и селските райони.

|Интерактивна версия на картата – тук|

Като абсолютна стойност най-много неактивни има в големите градове – 179 хиляди души в столицата, по 54 хиляди във Варна и Пловдив и 35 хиляди в Бургас, но това отразява най-вече голямото съсредоточаване на населението в тях. Доколкото в групата на трудоспособните влиза населението над 15 годишна възраст, значителна част от него е на възраст, в която некавитността на пазара на труда е резултат от участие в образование - училищно или висше. Ако отчетем отделно учениците и студентите, това би намалило значително броя на неактивните в големите градове, и особено тези с университети. .

Най-общо, разпределението на заетите в общините потвърждава досегашните изводи, че най-добрите резултати на пазара на труда постигат големите икономически центрове, които съчетават в себе си най-голямото многообразие на работни места, както в различните видове услуги, така и в индустрията, но и предлагат най-доброто образование и професионална квалификация. Данните за неактивните пък дават важна насока за съсредоточаването на усилията и политиките по тяхното активиране, съобразявайки се с регионалните особености.