IME

Субсидиите за общинските фирми нарастват четирикратно за последните десет години

Автор: Петя Георгиева / 18.11.2022

Управлението на местната икономика е сложна задача. Общините трябва да вземат решения как, къде и най-вече – защо да се намесят с пряко участие на пазара. Мотивите за намеса могат да са най-различни – от желание да се предоставя услуга, която не се предлага в региона по ред причини, през стремеж да се влияе върху количества услуги и цени, до наследена от миналото собственост, от която общината не се е освободила навреме чрез приватизация или продажба. Каквито и да са причините, някои общински икономики все още са силно доминирани от отделни търговски дружества, в които общините притежават участие. Това кара общините да отделят значителен собствен ресурс, с който да финансират дейността им, а това не винаги се базира на икономически анализ.

 

Прегледът на консолидирания отчет на общинските бюджети показва, че:

  • За десет години общият размер на субсидиите за нефинансови предприятия се е увеличил близо четири пъти – от 53 на 204 милиона лв. Този ръст е особено видим в периода след 2018 година. Вероятно тук наблюдаваме и ефект от ковид кризата, която принуждава общините да финансират допълнително своите предприятия, застрашени от загуба на пазари или дейност, като поемат част от текущите им разходи.
  • Представените данни разглеждат само субсидиите, насочени към търговски дружества, в които общините притежават участие и които предоставят различни услуги на местната общност. Тук не се включват общинските предприятия, регистрирани по закона за общинската собственост, които са второстепенни разпоредители с бюджет и чиито разходи са част от бюджета на общината по отделните разходни пера.
  • Делът на субсидиите в общите разходи на общините също нараства близо двойно за периода и достига 2,3% през 2021 година. Тук не се включват разходите за капиталови трансфери, които допълнително увеличават участието на общината.
  • От структурата на разходите прави впечатление, че това увеличение не се дължи на нараснали разходи за местните болници – субсидиите за болнична помощ в общинските бюджети са на едно постоянно ниво от около 15-16 млн. лв. годишно, или около 8% от общия размер на субсидиите. Останалата част е директно насочена към дружества, които извършват най-различни квази-пазарни услуги и при тях се наблюдава съществения ръст.

Към колко фирми са насочени тези субсидии? Общият брой на общинските търговски дружества в България все още е забулен в мистерия – липсва единен регистър, в който те да са вписани, а всяка община, която притежава собственост в такива фирми, е задължена да поддържа собствен регистър на уебсайта си. Предварителният преглед на ИПИ сочи, че тези търговски дружества са поне 540[1], като 120 от тях са болници, а около 90 – медицински и диагностично–консултативни центрове. В част от търговските дружества (най-вече акционерни дружества)  собствеността се споделя между няколко общини – например дружествата от ВиК сектора, някои многопрофилни болници и др.

Услугите, които общинските търговски дружества предоставят, са изключително разнообразни. Общински фирми функционират във всички икономически сектори, като се срещат случаи на общини, които притежават акции и във финансови предприятия (например в „Общинска банка АД“, но и в някои други банки), независимо че стойността на акциите е много малка. Буди интерес и въпросът с миноритарните участия на общините и по какъв начин те се вписват както в стратегията за управление на общинската собственост, така и в общата цялостната логика, оправдаваща изначално присъствието на местната власт на пазара.

Въпреки наличните данни, следва да се има предвид, че информацията е разпръсната между много източници – общински регистри, някои от които непълни, Търговския регистър, в който възможностите за извършване на справки са ограничени и др. Както вече писахме, липсата на обобщен регистър на общинските търговски дружества и предприятия, съдържащ, освен обща информация за фирмите, и данни за финансовото им състояние, резултати, наети лица и активи, на практика прави невъзможно анализирането на дейността им и извеждането на добри практики в управлението на общинската собственост. А това може да е само от полза както за общините, така и за гражданите.

 


[1] Тук не се включват миноритарните участия на Столична община, в чийто регистър не е налична информация за тези дружества.