IME

Историческо проследяване кой кой е в антикорупционните държавни органи

Автор: ИПИ / 16.09.2022

От предприсъединителните години за членство в ЕС темата за борбата с корупцията е съпътстваща всяка власт, нещо като задължителен елемент от конспекта за управление. И естествено, това налага ответни действия, най-често изразяващи се в законотворчество. Така за близо 20 години се смениха няколко конфискационни закона, няколко антикорупционни и множество ведомства, служби и всевъзможни службогонци покрай тях. Винаги медийно апетитна е била темата кой ще избира ръководното тяло на всички тези учреждения, макар че далеч по-важни са били правомощията, гаранциите за независимост на оперативните служители, гаранциите за защита на проверяваните лица. Затова нека направим един исторически преглед:

Първата група актове и държавни ведомства са били тези, свързани с административните мерки за борба с корупцията – декларирането на несъвместимост за заемане на висш публичен пост, декларирането на имущество и условията за конфликт на интереси при вземане на ръководни решения. Условно можем да кажем, че тези мерки бяха предмет на отделна уредба до 2018 г., когато бе създадена обещано високоефективната и нетолкова практически ефективна КПКОНПИ, в която със замах се вляха де що има антикорупционно, в това число и производството по конфискация на имущество.

Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (2008-2018)

Основен предмет на този закон бе лицата да декларират несъвместимост и конфликт на интереси, съответно нарочната комисия КПУКИ да събира и проверява декларираните обстоятелства на лицата, заемащи публични длъжности. Комисията се състоеше от петима членове. От тях Народното събрание (НС) избираше трима членове, в т.ч. председател, президентът назначаваше един член и един член се избираше с решение на Министерския съвет (МС), като се назначаваше със заповед на министър-председателя. Мандатът бе 5-годишен.

Сметната палата и ДАНС бяха натоварени с част от антикорупционните функции през годините, но основната тежест бе върху КПУКИ, вляла се в настоящата КПКОНПИ. Сметната палата събираше декларациите за имущество по  Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности в периода 2000-2017 г. Разтоварването ѝ от тези функции определено бе едно от малкото положителни неща като достижения на действащия закон.

Някъде в необятния ресурс на държавните учреждения стоеше и Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, известен като БОРКОР. Тази ефимерна структура имаше основна задача да прави анализи по темата и да преглежда за корупционен риск проектите на нормативни актове. Директорът на центъра се назначаваше от министър-председателя - еднолични решения за по-сигурни резултати във всеобхватната антикорупционна борба.

В областта на конфискацията от предприсъединителните години до ден днешен сме се радвали на три органа:

1. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност

Тази институция придоби публичност под названието „Комисията Кушлев“. Отново бе колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Председателят на комисията се назначаваше от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избираха от НС, а един от членовете се назначаваше от президента на републиката. Мандатът отново ограничен до 5 години с възможност за подновяване. Действащ по това време бе Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност –от 2005 г. до 2012 г.

2. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество по действалия закон в периода 2012 – 2018 г.
Председателят на комисията се назначаваше от министър-председателя. Заместник-председателят и двама от членовете се избираха от Народното събрание по предложение на народните представители, а един от членовете се назначаваше от президента.

Народното събрание нямаше възможност да избира в състава на комисията повече от един член, предложен от една и съща парламентарна група, което бе някаква гаранция за въвличане на опозицията/стига да не бъде мнима такава/.

3. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – КПКОНПИ, съгласно действащия антикорупционен закон.

Формулата отново е позната – 5 души, но този път с мандат от 6 години. Преподреден е обаче начинът на композиране на ведомството. Председателят на Комисията се избира от Народното събрание по предложение на народните представители. Нововъведение бе това, че заместник-председателят и членовете на Комисията се избират от Народното събрание по предложение на председателя на Комисията, което на практика означава, че политическото мнозинство, излъчило председател, овладява напълно състава на комисията. Президентска квота и такава на изпълнителната власт не бе предвидена.

През изминалата седмица Министерството на правосъдието представи идейна концепция. Накратко фокус се поставя върху ограничен кръг висши държавни лица, функциите на бъдещия орган са да извършва оперативно-издирвателна дейност и да противостои на прокуратурата при отказ за образуване на досъдебно производство. 

Какво предвижда проектът на МП относно управленското тяло:

Комисията е отново колективен орган, който се състои от петима членове с мандат от 5 години. Двама от членовете се избират от НС, един се назначава от президента, а по един представител се избира на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд. Определено нов елемент е представителството на съдебната власт за сметка на липсата на член, излъчен от изпълнителната. Особено внимание заслужава и ротационният принцип на председателството, така че всеки член да има по 1 година мандат на този пост, с което да се елиминират редица лоши практики за силно председателство или за действия на останалите членове в ущърб на председателя. Разбира се, това е само проект, а проекти, законопроекти и действащи закони в изобилие, резултатите често пъти липсват.