"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: ИПИ / 06.07.2022

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) полага дългосрочни усилия за реформа в социалните трансфери и услуги в България[1]. През последните две години ИПИ публикува редица доклади, които в детайли показват предизвикателствата и проблемите пред социалната защита в страната. Преди месец ИПИ проведе и поредното публично обсъждане, което се фокусира върху възможните решения и компенсиращи мерки в рамките на последната актуализация на държавни бюджет.

Почти милиард лева на сметката на политическата криза

Лъчезар Богданов / 01.07.2022
Краткосрочната фискална цена на падането на правителството е 900 млн. лева – not great, not terrible, ако използваме репликата от популярния сериал. Средносрочните и дългосрочните ефекти от политическата криза могат да са по-сериозни, включително поставяне под съмнение на пътя към присъединяване към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел. Дебатите, предложенията и гласуванията в Народното събрание в голяма степен наподобяваха поведението на депутатите и взаимодействията между фракциите при актуализацията от есента на 2021 г., внесена тогава от служебното правителство.

Изследване на ИПИ: Социални услуги в подкрепа на възрастните хора

Зорница Славова / 01.07.2022
Изследването представя актуален анализ на събрана от различни институции и други източници информация и широк кръг статистически данни за социалните услуги, които предоставя държавата чрез делегираните си дейности. Акцентът е върху грижата за възрастните и по-специално - социалните услуги за стари хора. Те включват услугите в домове, центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища, дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, приюти и асистентска подкрепа.

Становище относно интеграцията на политиките и реформите в областта на спешната помощ

ИПИ / 29.06.2022
Системата за спешна помощ в България е от ключово значение за осигуряване на бърз и ефективен достъп до медицинска грижа за хора в състояние, застрашаващо живота. В нея са налице редица дисбаланси, свързани както с обективни географски характеристики на части от територията на страната, които затрудняват достъпа, така и с други ограничения пред осигуряването на спешната грижа – намаляващ брой специалисти, компрометирана пътна инфраструктура, засилен пътен трафик и други. Същевременно в момента България има възможност да се възползва от специфичен достъп до финансиране на инвестиции за определени мерки и реформи чрез инструментите на механизма за възстановяване и устойчивост.

25 години валутен борд в България

Петър Ганев / 01.07.2022
Днес се навършват 25 години от въвеждането на паричния съвет в България. На 1 юли 1997 г. официалният валутен курс на лева е фиксиран към германската марка. Към онзи момент в Закона за Българска народна банка е записано, че официалният курс е 1000 лв. за 1 германска марка. На 1 януари 1999 г., след като Германия приема еврото, курсът автоматично се променя на 1955,83 лева за 1 евро – спрямо официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото. Следва деноминацията на лева и от 5 юли 1999 г. курсът се фиксира на познатото 1,95583 лева за 1 евро. На 10 юли 2020 г. този курс е потвърден при включването на българския лев в механизма на валутните курсове.

Зрелостни изпити ’22 в областите – по-ниски оценки и в пъти повече двойки

Адриан Николов / 01.07.2022
Външните оценявания, които вече се провеждат на четири етапа от училищното образование – след четвърти, седми, десети и дванадесети клас – със сигурност са много далеч от пълна и точна диагноза на качеството и проблемите в него. Въпреки това обаче те дават проста и ясна оценка на поне един аспект на постиженията на учениците. Резултатите след седми клас тази година регистрираха почти повсеместно влошаване в сравнение с предишната, големи регионални различия, но пък след десети поне в математиката се регистрира леко подобрение. За сметка на това, през учебната 2021/22 г. се наблюдава всеобщо и значително влошаване на зрелостните изпити, които са и от най-голямо значение са по-нататъшната реализация на дванадесетокласниците във висшето образование.

Естония и България – какви са приликите и разликите в икономическите показатели*

01.07.2022
Естония е безспорно една от най-успешните държави от бившия Източен блок от гледна точка на икономическо развитие, институционална и политическа стабилност и ниски нива на корупция. Последните няколко месеца обаче показват, че силния подем последните 30 години е недостатъчен да спаси страната от най-високите нива на инфлация – 19% според последния доклад на ОИСР към месец юни.