Няколко години, прекарани в служебни правителства, постоянни избори и неспособност за съставяне на стабилно, легитимно управление с широка подкрепа са достатъчни за да пречупят духа на мнозина, уверени в развитието на България в посока на пълноценна демокрация. Въпреки че парламентарният хаос забави редица реформи и доведе до големи колебания по ключови политики, имаме сериозни основания да смятаме, че това е необходима стъпка към търсения, и поне по идея – желан, начин на управление на страната.
"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544
Поредната тъпа употреба на конституционните механизми
Краткият живот на 48-ото Народно събрание доказва, че у нас делението на политическите сили по идеологически разпознаваеми принципи е смислово и практически неосъществимо. Нито либералите, нито консерваторите, ни левите, ни десните, в едно добре подредено общество от критични хора, биха допуснали да посегнат на два от стълбовете, на които се крепи съвременната демократична държава. Първият – държавната власт да произтича от народа посредством правото на честни избори при излъчване на представителния орган – именно народното събрание.
Новата минимална заплата – има нужда от по-добър механизъм
Сред последните актове на отиващото си народно събрание е въвеждането на механизъм за определяне на минималната работна заплата, който я обвързва с динамиката на средната. Въпреки че определено е стъпка в правилната посока, въведеният нов подход далеч не е най-подходящият и създава редица рискове.
Икономиката през 2023: без рецесия, със спадаща инфлация, но високи лихви
След поредица от благоприятни развития, които стъпка по стъпка разрешават енергийната криза в Европа, прогнозите за 2023 г. вече не са толкова катастрофични. Миналото лято доминиращото очакване беше за нови рекорди в цените на енергоносителите, физически недостиг на газ и ток, спиране на заводи и в резултат – рецесия във водещите индустриални икономики на еврозоната.
България пак е на дъното в ученето през целия живот
Данните на Евростат показват, че през 2021 г. в Европейския съюз участието на възрастните хора (25-64 г.) в образование и обучение се нормализира след спада по време на пандемията. От 10,8% през 2019 г. участието намалява до 9,1% през 2020 г. (както коментирахме тук), но през 2021 г. отново се връща на нивото преди Ковид-19. В България също се наблюдава подобна тенденция, въпреки че последствията от ограниченията все още не могат да се преодолеят. През 2019 г. 2,0% от населението на 25-64 г. участва в учене през целия живот. Пандемията води до спад до 1,6%, а през 2021 г. показателят достига 1,8%.
Раждаемостта намалява, но остава висока в столицата и сливенско
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението на живородените деца в България през 2021 година.