Краткият живот на 48-ото Народно събрание доказва, че у нас делението на политическите сили по идеологически разпознаваеми принципи е смислово и практически неосъществимо. Нито либералите, нито консерваторите, ни левите, ни десните, в едно добре подредено общество от критични хора, биха допуснали да посегнат на два от стълбовете, на които се крепи съвременната демократична държава. Първият – държавната власт да произтича от народа посредством правото на честни избори при излъчване на представителния орган – именно народното събрание.

Сред последните актове на отиващото си народно събрание е въвеждането на механизъм за определяне на минималната работна заплата, който я обвързва с динамиката на средната. Въпреки че определено е стъпка в правилната посока, въведеният нов подход далеч не е най-подходящият и създава редица рискове.

След поредица от благоприятни развития, които стъпка по стъпка разрешават енергийната криза в Европа, прогнозите за 2023 г. вече не са толкова катастрофични. Миналото лято доминиращото очакване беше за нови рекорди в цените на енергоносителите, физически недостиг на газ и ток, спиране на заводи и в резултат – рецесия във водещите индустриални икономики на еврозоната.

Данните на Евростат показват, че през 2021 г. в Европейския съюз участието на възрастните хора (25-64 г.) в образование и обучение се нормализира след спада по време на пандемията. От 10,8% през 2019 г. участието намалява до 9,1% през 2020 г. (както коментирахме тук), но през 2021 г. отново се връща на нивото преди Ковид-19. В България също се наблюдава подобна тенденция, въпреки че последствията от ограниченията все още не могат да се преодолеят. През 2019 г. 2,0% от населението на 25-64 г. участва в учене през целия живот. Пандемията води до спад до 1,6%, а през 2021 г. показателят достига 1,8%.

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението на живородените деца в България през 2021 година.