"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: Петър Ганев / 23.10.2020

Общо за 2020 и 2021 г. правителството предвижда дефицит от близо 10 млрд. лв. по консолидираната фискална рамка. Ако изключим негативния ефект на кризата с COVID-19 върху приходите, то големият ефект върху бюджета през 2021 г. минава през социалните разходи. Когато преди една година правителството е внасяло бюджета за 2020 г., оценката за социалните разходи през текущата година, в т.ч. пенсии и обезщетения, е била за 14,8 млрд. лв. Днес оценката за социалните разходи през 2020 г. е за 15,8 млрд. лв., тоест ръст с около 1 млрд. лв. вследствие на актуализации на бюджета. Проектът за следващата година вече залага 18,2 млрд. лв. или увеличение с нови 2,4 млрд. лв. спрямо актуалната оценка за тази година.

След срива на летния сезон, да се готви зимният

Адриан Николов / 23.10.2020
Първият и най-тежко удареният от ограничителните мерки отрасъл на българската (а и не само) икономика е туризмът; затварянето на заведенията, границите и ограничаването на трафика дори между отделните градове направиха работата му невъзможна в рамките на два месеца и половина. Дори и след това обаче почти всички чуждестранни туристи изчезнаха, а очакванията бяха летният сезон да е ако не изцяло загубен, то поне да пострада сериозно. Въпреки че данните за развитието на пазара на труда в туристическите общини в разгара на сезона са относително окуражителни, струва си да разгледаме и ефекта от кризата върху дейността на местата за настаняване.

Карти: Брой и дял на населението над 65 годишна възраст по общини

ИПИ / 23.10.2020
В контекста на повишаването на минималните пенсии и отпускането на допълнителни временни помощи за пенсионерите, тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме броя и дела на пенсионерите по общини. Тъй като разпределението почива на данните за общото население, допускаме че групата на 65+ годишните са в пенсионна възраст.

Как ще се финансира бюджетният дефицит: държавният дълг до 2023 г.

Лъчезар Богданов / 23.10.2020
Заедно с актуализацията на бюджета за 2020 г., проекта за бюджет за 2021 г. и средносрочната бюджетна прогноза до 2023 г., Министерството на финансите представи и Проект на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2021-2023 г. Съвсем логично е документите да се разглеждат в пакет, тъй като политиката по дълга е почти директно следствие от параметрите в бюджета и планирания дефицит. Отново да припомним, че дефицитът, формиран от превишение на публичните разходи над приходите, може да се финансира по три начина – чрез приватизация на държавни предприятия и други активи, чрез използване на натрупан фискален резерв и чрез поемане на допълнителен дълг. Очевидно, приватизация не се предвижда, а в несигурни времена изглежда разумно резервът да се пази като последен буфер. Така, неизбежно, планираните (поне) до 2023 дефицити ще означават нарастване на публичния дълг. Къде сме сега и какво трябва да следим в следващите три години:

Втора бюджетна актуализация – още разходи за магистрали

Калоян Стайков / 23.10.2020
Покрай публикувания проект на бюджет за следващата година и Средносрочна бюджетна рамка между капките се промуши предложената втора актуализация на държавния бюджет за 2020 г. Корекциите са както при приходите, така и при разходите, но при последните липсва повече информация за необходимостта им, като общият ефект е увеличение на дефицита по държавния бюджет от 3,4 млрд. лв. (актуализация от 6 април) на около 5,2 млрд. лв., или увеличение с 1,7 млрд. лв.