Търсене
Резултати от търсенето на:
Защо трябва да се радваме, че не сме член на еврозоната (3)
Създаването на нови спасителни и стабилизационни фондове и общи дългови инструменти само биха могли да увеличат моралния риск и да създадат грешни стимули за вземането на повече дълг, вместо за намаляването му. Споделената отговорност всъщност дава възможност за прехвърляне на отговорност от фискално безотговорните към финансово здравите и разумни правителства.
Фискална устойчивост в България – поглед в бъдещето*
Анализът на развитието на държавните дългове и рисковете за фискалната устойчивост е от решаващо значение в настоящия момент за страните от еврозоната и ЕС като цяло. Високите нива на дълг и/или значителните бюджетни дефицити трябва да бъдат преразгледани решително, така че да бъде осигурена бъдещата стабилност на публичните финанси.
Защо трябва да се радваме, че не сме член на еврозоната (2)
Предложенията за „реформа” на еврозоната в средносрочен план не се различават особено от краткосрочните мерки – засилват моралния риск и създават предпоставки за увеличаване на дълговото бреме, вместо за неговото намаление. Предвид техния по-голям мащаб и „размах”, обаче, те са значително по-опасни.
Защо трябва да се радваме, че не сме член на еврозоната?
Преди дни Европейската комисия публикува комюнике за „дълбок и истински Европейски икономически и паричен съюз”, в което излага редица предложения за разрешаване на дълговата криза и по-нататъшна интеграция на еврозоната.
Фискалната девалвацията като лек за неволите в Еврозоната - може ли да работи?*
Проблемните страни от еврозоната са изправени пред трудно предизвикателство за възстановяване на конкурентоспособността без възможност за девалвация на валута си. Възможна ли е фискална девалвация, т.е. пренасочване на данъци от страна на работодателите към потребителите, да има благоприятен ефект в подобна ситуация?
Детерминанти на инфлацията в еврозоната: Ролята на институциите*
След въвеждането на еврото страните от периферията поддържат големи и устойчиви инфлационни различия спрямо средната стойност за еврозоната. Инфлационните различия в периферните страни се натрупват като загуба на конкурентоспособност, поставяйки под натиск търгуемия сектор на тези икономики и баланса по текущата сметка.
Младите хора и NEET в Европа*
В исторически план безработицата сред младежите е по-податлива на промени в БВП, отколкото общата безработица. Поради тази причина в периоди на рецесия младите хора са особено уязвими: те са често първите, които излизат и последните, които влизат в трудовия пазар, тъй като трябва да се конкурират с други безработни с повече трудов опит при пазар с по-малко работни места. В контекста на данните от Евростат за 2011г. младите хора в Европа са били засегнати особено тежко от рецесията по отношение на техните перспективи за заетост.