Рубрики

В България процедурата по закриване на бизнес остава изключително тромава. Данните са достатъчно красноречиви - от стартирането на процедурата до обявяването във фалит на една компания минават средно 3 години.

В противовес на аргументите, с които се подготвяше и започна срещата за промените в климата в Копенхаген, нищо чудно настроението да се смени и да се окаже, че климатичната катастрофа не е толкова близка, ако изобщо се задава на хоризонта.

На 24 ноември 2009 г. Институтът за пазарна икономика изпрати по пощата до всички депутати, министри и основни политически партии своя алтернативен държавен бюджет за 2010. С реформите в него България не просто ще излезе от кризата – България ще стане номер едно в региона по икономически индикатори! Ето и подробностите.

За да се осигури тази свобода - да разполагаш с парите на другите, у нас с години не се уреждат елементарни въпроси като публичност на регистрите на фирми, на държавна и общинска собственост, на строителни разрешителни; обществените поръчки и приватизациите се разглеждат като тайна или информацията за тях се предоставя така, че те се превръщат в тайна. Защитата на частната собственост от чл.17 на конституцията се размива по множество изтънчени начини. Изобщо, ако в боравенето с парите на другите цари относително голяма свобода, разполагането със собствени пари и имущество е подложено на ограничения, контрол и се облага с данъци.

Растежът на икономиката и преодоляването на негативните ефекти от кризата изискват въвеждане на равни права за всички, намаляване на осигуровките, осъществяване на реална децентрализация, преминаване към система на лични пенсионни сметки и предоставяне на по-голям избор на гражданите. Тези промени ще позволят драстично намаляване на разходите и натоварването на българския данъкоплатец. Защото той има право на ефективно и икономично разходване на средствата му. Вие колко бихте платили за всяка една функция на държавата?

...На разходнопокривната пенсионна система се даде шанс и вече е ясно, че не работи. По-лошо - обречена е на провал. Ето защо отлагането на основния й ремонт е като отлагането на посещение при зъболекаря: всеки знае, че ще е малко болезнено, но ако го отлагаме, ще стане още по-болезнено и в крайна сметка ще дойде момент на нетърпимост. Време е да бъдем разумни и далновидни и колкото може по-скоро да започне изграждането на една по-ясна, по-справедлива и по-доходоносна пенсионна система.

Обсъждането на тази идея заглъхна без да е изчерпало темата. Това обаче не означава, че идеята няма да бъде приета изневиделица и с непредвидени последици. Отговаряй направо на въпроса, искам да кажа, че това не е малоумна, а вредна идея. Основанието, на което тя се предлага е рационално от гледище на служителите на НАП. Но е малоумие свободният достъпът до данъчните досиета да се поддържа или не среща нужната съпротива от данъкоплатците и техните избраници.

Какво ли е това да бъдеш пенсионер?! Сигурно има хиляди начини да се отговори на този въпрос, може би в зависимост от това кого питаш или пък от настроението на самия разговор. Така или иначе, на мен все повече ми се струва, че да бъдеш пенсионер в България си е някаква форма на наказание. Наказание, тъй като се случва по принуда, а пък и не звучи да е много приятно. То нещата по принуда кога ли са били приятни?

Всеки ще ви каже - има криза. И това е вярно, но основните причини в България хората да остават без работа са по-фундаментални и са валидни още преди кризата да се прояви. България е малка и отворена икономика и всяка промяна в чужбина се усеща веднага у нас. Ние сме толкова зависими от чуждото търсене, че огромната част от българските работници и работодатели трябва да са изключително гъвкави, да придобиват постоянно нови умения и знания, да се местят от сектор в сектор или от един регион в друг, за да запазят пазара и работата си.

За трети път през последните двадесет години след управление на БСП икономиката на България е в криза. Първите два пъти корените на кризата бяха в България, в анти-икономическата природа на комунизма и неговите рецидиви в правителствата на господата Луканов и Виденов . Третият път кризата дойде отвън. Но усилването на последиците от тази криза е изцяло следствие на политиката на правителството, ръководено от г-н Станишев.

... Разбирането на същността на проблема ще покаже неговото решение. Чиновниците мислят твърде краткосрочно и праволинейно, а водената от тях политиката по заетостта е толкова ирационална, че според хората не може зад това да не се крие някаква разумна причина. Уви, не е така!

Изборите наближават и на преден план отново излиза въпросът трябва ли да се гласува или не. В обществен план се наблюдава пълен консенсус, като всички мнения (на политици, журналисти и експерти) са, че трябва да се гласува. В личен план обаче, нещата изглеждат различно и голяма част от хората решават да не упражнят правото си на глас, особено по-младите. Това разминаване между обществено прокламираното „правилно” действие (да се гласува) и личното „грешно” такова (да не се гласува) може и да изглежда странно, но всъщност за него може да бъде намерено логично обяснение. Това обяснение най-често има нещо общо с… липсата на избор.

Заплатите на бюджетните служители щели да бъдат замразени, нямало да се купуват климатици, компютри и забележете – вносна техника. Това са мерките на правителството за орязване на разходите, за да се спрат излишните харчове. Отделно, с 15% щели да бъдат намалени заплатите на министрите, зам.-министрите, членовете на политическите кабинети и на областните управители.

Европейските избори приключиха, след няколко седмици са тези за национален парламент, след което съответно ще се сформира и ново правителство. Тъй като вакуум във властта на такова ниво рядко се случва (доскорошната политическа криза в Белгия все пак е такъв пример), следващото правителство, както и всяко преди него, ще трябва да поеме управлението на страната от мястото, където то е било прекратено. Или с други думи, важно е не само коя/кои партии биха успели да съставят правителство, но и какви условия то ще наследи и с какви основни проблеми ще трябва да се справя.

Министърът на външните работи, Ивайло Калфин, даде заявка в публичното пространство, че не се изключва споразумение с МВФ като заяви, че би било добре следващото правителство да започне предпазни преговори с Фонда. Това не е добра новина за следващия кабинет, защото предпоставката за подобно действие е наличие на проблеми с публичните финанси и по-специално – затруднено финансиране на бюджетните разходи и появата на бюджетен дефицит. Но вместо да съкращават бюджетни разходи, политиците дават сигнали, че са готови да увеличат държавния външен дълг.

Купуването на гласове не може да бъде забранено – то е част от представителната демокрация и има дълбоки и силни традиции. Конкретната забрана на даването на пари, за да се гарантира отделен глас за една или друга партия при контрол върху тайната на избора на гласуващите, е в разрез и с досега действащото законодателство и спокойно можеше и да се предотврати, и да се преследва. Пазаруването на гласове като сделка между партии и отделен избирател не е съществен проблем на тези избори.

... Към момента на политическия хоризонт няма заявена ясна, точна и аргументирана визия за това какви трябва да са реформите по отношение на пенсионната и здравната системи в България. Това което е ясно, че следващото правителство трябва да има политическия кураж да предприеме пазарни реформи в тези два сектора, защото от това ще зависи, както икономическия растеж, така и бъдещата предвидимост на днешните спестявания на работещите.

... в края на миналата седмица бе взето решение за подпомагане на един от най-зесегнатите от финансовата криза сектор – туристическият. Правителството ще плаща таксите за издаване на туристическа виза за България на чужденците. Става въпрос за визите за руснаци, които ще се насърчат да посещават нашите курорти, спестявайки ... 11 евро. За година привлечените чужденци ще струват на българския данъкоплатец около 1.5 млн. евро.

... Постоянните грешни сметки на правителството доказват, че намесата на държавата в стопанския живот трябва да е ограничена. Тя нито има капацитета, нито знанието, нито трябва да бъде директно включена в правенето на бизнес. Нейната роля е да осигурява условията, в които бизнесът да се конкурира помежду си. И ако някой ни обвини, че сме против държавата ще сгреши, тъй като тя е имала, и ще има важна роля. Това, срещу което сме против е концентрацията на принудителна сила, използването на лъжи, измама, некомпетентни анализи и грешни прогнози в управлението и харченето на нашите пари.

Строежът на мост, свързващ Сицилия с континенталната част на Италия, се очаква да „спаси” италианската икономика от рецесия. Именно мостът до Сицилия е нарицателно за мащабните инфраструктурни проекти (на обща стойност 17 млрд. евро), замислени от италианското правителство, чиято цел е създаването на десетки хиляди работни места. В тази си част планът „Берлускони” до голяма степен наподобява на нашенския си план „Станишев”. Посланието е ясно – „в криза сме… давайте да харчим”.

В последно време редовно ни критикуват. От една страна това са европески институции предимно по структурни въпроси и липса на резултати в борбата с корупцията и източването на средства на европейските данъкоплатци. От друга страна, това са международни организации като МВФ, понякога частни компании, като Данске Банк и някои западни медии по отношение на макроикономическото ни развитие и по специално на определени показатели.

... Такъв вид анализи трябва да се правят и по отношение на всички нови предложения. Особено в предизборния период политиците имат навика да харчат парите на данъкоплатците за популистки проекти с недоказана икономическа ефективност. Принципът на анализ на въздействието на регулациите и политиките, ако се прилага на практика, би помогнал да се предотврати именно взимането на прибързани решения с популистки привкус.

Отрицателните ефекти на субсидиите за земеделието и изкуственото поддържане на губещи предприятия като Кремиковци и БДЖ вече стават все по-ясни на обществеността. Шепа държавни чиновници решават кой трябва да получи пари и колко. По-лошо – това става по непрозрачен за хората начин. Това често създава условия за източване на парите в някои лични сметки, както стана известно. И по-второстепенният ефект – обезсърчава се ефективното предприемачество и инициатива.

... Все пак трябва да се каже, че дори и при наличието на тези пречки мастната администрация би могла да бъде по-активна в сферите, в които може да действа без ограниченията на централната власт. Такива политики са: намаляване на администрираните регулационни режими, които в повечето случай са противозаконни (спрямо действащите норми на ЗОАРАКСД), развитие на концепцията на е-правителство, едно гише и административните услуги, като цяло и др.

... Опростено описано, по този начин се породили индивидуалната собственост и личният интерес. Всички членове имали облага от тази промяна, а отделните индивиди станали предприемчиви и предпазливи по отношение на собствеността си, защото притежанието на собственост върви рамо до рамо с риска. Така групата печелела от всички успешни експерименти на някой индивид върху собствеността му (напр. в земеделието) и в същото време не страдала от грешките му...

Напоследък името на Нуриел Рубини нашумя доста в България. Икономистът от Нюйоркския университет получава солидна доза внимание главно заради широко разпространеното мнение, че е предвидил финансовата криза, както и поради фактът, че през последните седмици започна да коментира състоянието и перспективите пред икономиката на страната ни. Оценките му за България, типично в негов стил, бяха негативни. Всъщност, Рубини определено не е от икономистите, които се славят с позитивните си очаквания за бъдещето. Някои дори го наричат „черноглед”.

В последната половин година популистките изказвания от страна на коалиционните партньори, опозицията, професионални и други заинтересовани групи са доста повече, от когато и да било през последното десетилетие. Това разбира се е свързано с финансовата и икономическа криза, а като допълнение могат да се споменат и предстоящите избори за европейски и национален парламент. Очаквано всички или повечето от изказванията са свързани с търсенето, намирането и обосноваването на едно или друго решение, което според инициатора си би намерило изход на зараждащите се икономически проблеми или на някаква част от тях.

Представете си ситуация, в която млад студент от Техническия университет има идея за нов софтуер, пенсионер иска заедно с колеги да предоставя преводачески услуги или току що освободен специалист по вътрешно обзавеждане има хиляди творчески идеи, които да осъществи сам. И в трите примера първоначалният капитал са идеите, двигателят е желанието за риск, а осъществяването им изисква единствено компютър и клиент, който да закупи съответния продукт/услуга. Оказва се, че тези начинания няма да се осъществят толкова лесно. За да регистрираш ООД у нас е необходим минимален капитал от 5 000 лв., като поне 30% (1 750 лв.) трябва да е внесен при регистрацията.

... Институт за пазарна икономика предложи три стъпки, които гледат напред в бъдещето: 1) рязко ограничаване на държавните разходи за 2009 г.; 2) увеличаване на възможностите на гражданите и бизнеса свободно да реагират и да се приспособяват към всякакви развития в бъдеще – чрез намаление на данъците и рязко подобряване на бизнес средата; 3) забрана за харчене на допълнителни средства под формата на анти-кризисен план. Това е нашата рецепта за растеж, повече работни места и минимизиране на сътресенията от кризата.

През изминалите месеци правителството нееднократно обявяваше намеренията си за големи харчове в различни начинания. От своя страна финансовата криза откри нова плоскост за политическо харчене. Големите харчове на правителството се легитимират по линията на т.нар. правителствени мерки против кризата. Тук българското правителство има допирни точки с новата администрация на Обама – една част от програмите и на двете страни за стимулиране на икономиката са насочени в инфраструктурни проекти.

Точно преди 15 години американската фондация Херитидж, заедно с Уолстрийт Джърнъл, започват да мерят нивото на икономическа свобода по света. Авторите формулират 10 фактора, които оказват най-голямо влияние върху нивото на свобода на една икономика – свобода на бизнеса, търговията, инвестициите, труда, паричната свобода, свобода от правителството, фискална свобода, право на собственост, финансова свобода и свобода от корупция.

... Все пак Камарата на независимите оценители е поредната подобна структура. Колко още такива структури ще се създадат, за да стане ясно, че те не са ефективни и не е необходимо налагането им от държавата? Опитът показва, че свободното предлагане и свободното търсене при установени правила са най-добрият критерий за ефективност и прозрачност.

Протестите в България зачестяха. Всяка година някой иска нещо. Тъй като в повечето случаи аз не чувам нормални аргументи, които да ме убедят в правотата на протестиращите, а напротив – изкарват ме извън нерви, се замислих какво е държавата за хората? Помислете само – ако си направим труда да попитаме случайно срещнат човек на улицата какво той/тя очаква държавата да прави по принцип, колко различни отговора ще получим. Тъй като ми е невъзможно практически да го направя, реших да подходя по обратния начин – да видя какво прави държавата у нас.

Една от радикалните реформи на това правителство бе въвеждането на плоския данък. Наскоро пък стана известно, че ще бъдат намалени и квазиданъците, поне един от тях – изискването за минимален капитал при регистрация на фирма. Нищо чудно и на това поприще "социалистите" да се окажат по-радикални от "демократите". Защо се прави това?

През изминалата седмица двама от министрите в кабинета изразиха доста категорична подкрепа за въвеждане на еврото в България, не по установения ред, а предсрочно и едностранно. Поне до момента няма индикации това да е официалната позиция на цялото правителство, на някоя от коалиционните партии като цяло, на Българската народна банка или на мнозинството в Народното събрание.

Защо българите толерират пенсионна система, която не работи? Защо сме склонни да приемем пенсионна система, която прави хората зависими от политиците? Защо търпим пенсионна система, която „ограбва“ младите хора и едновременно „дава“ на възрастните толкова малко?

Шестият пореден Алтернативен бюджет с ниски данъци на Институт за пазарна икономика беше представен преди два дена, в периода между първо и второ четене на Бюджет 2009 в парламента. Алтернативните бюджети на ИПИ винаги са имали за цел да покажат един различен поглед върху държавните финанси, изграден върху вярването, че промените в България са възможни и то не отложени във времето, а предприети сега, на момента.

На обсъждане на проекто-бюджет 2009 изминалата седмица в Парламента бяха изказани няколко абсолютно погрешни тези, които обаче сякаш завладяват публичната дискусия у нас. Истината е, че ако бяха верни сега щяхме да сме по-бедни от някои африкански държави. Ето и подробностите с пояснение защо твърденията са абсурдни.

От целия активизъм не просто няма смисъл, той направо е противоположен на онова, което може и следва да се върши. Ако то трябва да бъде резюмирано в една фраза, тя е - да не се прави нищо особено. За пръв път подобна антиактивистка линия спрямо нова Европа поемат и международните банки. Опитайте се да намерите екстравагантни идеи в изказванията от миналата седмица на Кристалина Георгиева, Уорън Коутс или в обзора на Прадееп Митра пред годишната среща на Световната банка - от такива идеи няма и помен. Защото е очевидно, че правителствата на страни като България трябва да не повтарят активизма на правителствата на САЩ и Западна Европа. Разбира се, правителството на България трябва да се хареса на местната публика. А сетне - и потоп.

Дойде време за подготовка на държавния бюджет за следващата година. В момента коалиционните партньори се намират в уникална ситуация, защото от една страна статутът на политици ги принуждава да “действат”, да предприемат мерки срещу неблагоприятното отражение на кризата върху българската икономика, въпреки че от икономическа гледна точка всяка една допълнителна интервенция би имала съмнителни резултати и може да навреди повече, отколкото да помогне на икономиката.

... Като цяло кризата представлява сериозно предизвикателство пред всяко правителство по света в момента. В случая е особено важно да се провежда правилна стопанска политика, тъй като грешките в такива моменти се усещат много по-болезнено. Решенията трябва да са насочени към засилване на пазарната дисциплина, а намесата на държавата е възможно допълнително да влоши ситуацията.

Където и да се огледаме по света ще видим примери на успешни реформи в здравеопазването, пенсионната реформа, борбата с корупцията, образованието и пазара на труда. Затова често се чудим защо българските правителства трябва да откриват топлата вода и да пропиляват години за скъпия за обществото процес на проба и грешка докато най-после достигнат до разумните идеи и ги приложат на практика.

Многократно е ставало въпрос за въздействието на административните бариери и бюрократичните пречки върху средата за бизнес. Обикновено се разглеждат разбира се регламенти на централно ниво без да се обръща особено внимание на онова, което се приема, съответно следва да се спазва на ниво местна власт. Причините за това са ясни – от една страна, това е по-широкият обхват и значимост на националното законодателство, съответно по-големият мащаб на разходите (или ползите ако има такива).

В голяма част от по-развитите и по-модерни от наша гледна точка страни, процесът на преминаване от аналогово към цифрово излъчване на всички ТВ платформи отдавна вече е започнал. Великобритания (1998), Швеция (1998) и Испания (2000) бяха сред лидерите, които пуснаха цифрова наземна телевизия с платформи, силно разчитащи на платената телевизия. Унгария започна тестове за цифрова ефирна платформа преди четири години като се очаква до края на настоящата година два мултиплекса да бъдат напълно цифровизирани.

Националният съвет за тристранно сътрудничество одобри законопроект за създаването на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система или така-наречения Сребърен фонд. Във фонда ще се акумулират 50% от приходите от приватизация, постъпили в централния бюджет, 25% от излишъка на републиканския бюджет за съответната година, приходите от концесии.

След като от няколко месеца насам в политическото пространство се говори за нуждата от изготвянето на експортна стратегия на България, към момента темата върви към изсветляване. Управляващият политически елит одобри проекта на стратегия за експортна политика на България. Най-общо целта на стратегията е подпомагането на икономиката да превъзмогне дисбалансите по платежния баланс. Очаква се през септември 2008 г. документът да бъде внесен за одобрение в Народното събрание.

През последните няколко години периодът след средата на бюджетната година е време, което се характеризира първоначално с дебат, а след това с фактическо изразходване на преизпълнението на приходите в бюджета. Според данните на Министерството на финансите през първата половина на 2008 г. бюджетният излишък възлиза на 3.78 млрд. лв., което се равнява на над 5.5% от очаквания брутен вътрешен продукт. Поставената цел за този показател е над 1.8 млрд. лв., но може да се очаква тя да бъде повишена до около 2.3 млрд. лв. поради по-високата номинална стойност на БВП от първоначално заложената при правенето на разчетите.

Дали има някаква цикличност в действията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – е, не би трябвало, тъй като нелоялната конкурнция, картелните споразумения и другите сфери от „по-тъмния” стопански живот, които комисията трябва да следи, едва ли имат установена динамика. Доколкото общо взето става въпрос за два пика на активност в рамките на настоящия мандат, то това може, разбира се, да се дължи и на отсъствие на оперативна или нормативна подготвеност през повечето време и концентрирани в два отрязъка усилия на принципа проба-грешка през останалото.

Изминаха малко над две години откакто Министерството на образованието изработи Националната програма за развитие на училищното образование. През миналата седмица министър Вълчев представи доклад за свършеното по програмата през предходната учебна година и актуализира основните мерки и цели в развитието на образованието. Важно е да припомним, че реформите в образованието започнаха да се случват в следствие на кризисната ситуация покрай учителските протести от предишната есен.

Европейската комисия представи доклад за постигнатото за три години по инициативата i2010, стартирана на 1 юни 2005 г., която беше първата рамка за последователна политика за ерата на сближаващи се далекосъобщителни и медийни услуги в Еврообщността. Чрез тази стратегия и съответните европейски директиви беше въведена нова регулаторна рамка за аудиовизуални медийни услуги; направени са предложения за реформа в регулирането на електронните комуникации; в действие е регламент за създаване на единен пазар за трансгранично използване на мобилни телефони; обсъждат се инициативи за увеличаване на достъпното в режим онлайн информационно съдържание в Европа.

Тази седмица правителството трябва да разгледа създаването на Агенция по безопасност на храните и се очаква тя да заработи от началото на следващата година. Новата структура най-вероятно ще е на подчинение на премиера. По думите на министъра на земеделието Валери Цветанов тя ще е симбиоза от някои от функциите на Регионална ветеринаромедицинска служба (РВМС) и Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ).

Евентуалните приходи от приватизация на общински и държавни активи намаляват ежеминутно, защото държавата е лош стопанин, чиято некомпетентност намалява стойността на управляваните активи. Решението е бърза, ефективна, прозрачна, пълна и конкурентна приватизация на всички държавни и общински дялове в предприятия, които надвишават правомощията на държавата за намеса в стопанския живот над осигуряването на ред и сигурност и защита на частните права.

Въпреки че България за второ поредно тримесечие отбеляза третия най-висок растеж на брутния вътрешен продукт на годишна база в Европейския съюз (7.1%), глобалната финансова криза, която взима все повече жертви, няма да подмине българската икономика. Тя вече оказва влияние, но ефектите от нейното проявление още не са се отразили в повечето макроикономически индикатори, тъй като има времеви лаг за приспособяване на икономическите агенти към новата икономическа действителност.

В края на миналата година Европейската комисия стартира инициатива за публична консултация с всички заинтересувани страни по насоките за развитието и промяната на бюджета на ЕС през следващото десетилетие. До средата на април е срокът за всеки, който има мнение и иска да даде предложения относно бюджета на Евросъюза, да изпрати коментарите си. “Коалиция за свободна Европа”, в която участва Институт за пазарна икономика и 12 други независими неправителствени организации и мозъчни тръстове от Западна и Източна Европа, представиха своята позиция публично и изпратиха своите конкретни препоръки.

През март се навършиха 15 години от регистрацията на Института за пазарна икономика, когато подобни организации все още са рядкост в Централна и Източна Европа. Начинът на работа в Института от неговото създаване досега е почти непроменен. Буквално той е замислен като „think tank”, което може да бъде преведено като „резервоар на мисли”, „мислителен таран” и „мозъчен тръст”. Трите превода са еднакво верни и изразяват идеята, че такива организации са основани върху ясно определени ценности.

Повече от 10 години Институт за пазарна икономика издава седмичен преглед на стопанската политика в България. Затова ако искаме да проследим до къде сме стигнали с реформите в България е полезно да видим актуалните теми към април всяка година. Ясно е, че има реформи, които се обсъждат от години, но за съжаление прогрес няма.

През 50-те и 60-те години на 20 век интелектуалните дискусии относно престъпленията са доминирани от мнението, че поведението на престъпника е предизвикано от душевно заболяване или някаква форма на социално потисничество, а оттам се налага и изводът, че престъпниците са ‘безпомощни жертви’. Това разбиране оказва сериозно влияние върху политиките за борба с престъпността, като законите биват променени в посока повече права за престъпниците и съответно по-малко защита на населението. През последните години, разбира се, това схващане се променило чувствително.

Наскоро Българската народна банка оповести предварителните данни за платежния баланс на страната, които показват най-общо развитието на външния сектор през миналата 2007 г. Продължава нарастването на положителното салдо по финансовата сметка, което допринася за по-високо общо търсене и оттам за повишаване на отрицателното салдо по текущата сметка.

Свикнахме все по-често да четем и слушаме, как икономиката ни трябва да се развива си на базата на знанието, новите технологии, предприемачеството и иновациите. Всички тези резултативно-ориентирани величини могат да се случат благодарение на правилно водени политики от страна на държавата във всички сфери на социално-икономическия живот.

Където и да се огледаме по света ще видим примери на успешни реформи в здравеопазването, пенсионната реформа, борбата с корупцията, образованието и пазара на труда. Затова често се чудим защо българските правителства трябва да откриват топлата вода и да пропиляват години за скъпия за обществото процес на проба и грешка докато най-после достигнат до разумните идеи и ги приложат на практика. Новата социално – икономическа политика, оповестена след последната среща на коалицията отново страда от половинчатост, неяснота, не-смели предложения и кошмарно отлагане на промени.

Секторът на пощенските услуги никога не е бил особено атрактивен от медийна гледна точка. Поради тази причина, знанието на обществото за предизвикателствата пред развитието на този сектор е твърде малко. Преди няколко месеца бяха взети някои дългоочаквани решения, които със сигурност ще предизвикат сериозни промени на пазара на пощенски услуги в България. Във връзка с това е добре да се знаят няколко основни неща, които се случиха и предстоят да се случват на пазара на пощенски услуги в България.

... Изменена е обстановката: преди правителството чакаше доклад на ЕС за присъединяването на България към съюза, сега – за членството й в ЕС и грабенето на средства на данъкоплатци от други страни. Комисията на ЕС иска да бъде заблудена. Народните представители и правителството искат, както и в миналото, да помогнат на комисията да се самозаблуди.

Напоследък вниманието на управниците по света е насочено върху все по-сериозните ефекти на финансовата криза. Погълнати от страхове за рецесия, високите цени на петрола, растящата инфлация и недоволни електорати политиците лесно забравят формулата, която много икономисти считат за най-удачния стимул на забавена и изоставаща икономика, а именно намаляване на данъците и съкращаване на излишъците в държавната администрация.

На 1 юли се навършват 11 години от въвеждането на валутния борд, който представлява една от най-успешните реформи в България след демократичните промени. Този паричен режим е един от ключовите фактори за икономическия подем, като поставя края на безконтролното печатане на пари и осигурява стабилност на лева и възвръщане на доверието в него.

Първата версия на Лисабонската стратегия е приета от ЕС през март 2000 г. като основната и цел е да превърне икономиките на страните членки в най-конкурентоспособните, най-динамичните и основани на знанието икономики в света. Според задачите и целите заложени в стратегията, Европейският съюз трябваше вече да е успял да генерира бърз и устойчив растеж, да създава повече и по-добри работни места, да гарантира повсеместна социална интеграция и да инвестира в “знание” ...

Философията и идеите, които обединяват природозащитниците в нещо като социално движение по целия свят, не са дефинирани с един единствен термин в България. Най-често използваната дума „Environmentalism” (environment = околна среда) няма еквивалент в родния език и затова ще използваме по опростения термин „екологизъм”. Най-просто казано, екологизмът е движение насочено изцяло към опазването и консервирането на околната среда.

През изминалата седмица на пресконференция социалната министърка заяви, че 13 460 лица ще отпаднат от системата за социални помощи. Преобладаващата част от безработните, отпадащи от месечно социално подпомагане, са без образование и без квалификация. Въпреки предлаганите им възможности за реализация, има безработни, които не желаят да се включат в тях.

... Най-важният извод, който важи не само за двата казуса, но и за много други професии в България е, че винаги трябва да се подхожда към регулациите само ако са оправдани, а не защото „така трябва”. Ако все пак в обществото има консенсус, че са необходими допълнителни регулации – нека има сметки – колко ще се вдигнат цените, колко ще се ограничи предлагането и изборът и т.н. И ако всички са съгласни – нека се прави. Без подобни изчисления обаче не трябва да се въвеждат ограничения.

На първо място трябва да се обърне внимание на промените в данъчната политика на правителството. Прякото данъчно облагане в България през 2008 г. ще бъде едно от най-ниските в Европа. (1) Въвеждане на 10% данък печалба (решението беше взето през 2007 г), (2) 10% данък върху доходите, (3) в предлаганите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е записано, че данъкът върху дивидентите ще бъде намален от 7% на 5%, (4) предвижда се през 2008 г. патентният данък да премине към местните данъци.

Тези дни от Българския фармацевтичен съюз бяха така любезни да алармират обществото, че аптеките в България масово ще започнат да фалират. Цените на лекарствата ще паднат, фармацевтите няма да могат да покрият разходите си и накрая всички ще останем без лекарства – каква перспектива само!

Струва ми се, че основното настроение след доклада на съответната комисия за сътрудниците на тайните служби на изборни длъжности след 1990 г. е глупаво, кога съзнателно, кога не, неглежиране на значението на този доклад. Принизяването на смисъла на доклада от страна на свързаните с бившите комунисти е напълно обяснимо – те изпъкват в доста лоша светлина пред местната и международната публика.

В петък правителството представи отчет за две години от управлението си. Това е добър повод за равносметка и за очертаване на позициите на управляващите по ключови въпроси, свързани с развитието на икономиката.

Обратно на онова, което си мисли неинформираното мнозинство, това опълчение има дълга история и по света, и в България, и по-специално след 1989 г. Отрядите от граждани, които са нащрек за решаването на важни обществени задачи, са по-първичен и фундаментален обществен феномен от органите на реда и държавните армия и полиция.

България въвежда плоския данък! От 01 януари 2008 г., всички лични доходи ще бъдат облагани с единна ставка 10 %. Това сериозно намаление на данък общ доход и премахването на прогресивната скала е придружено и с премахване на необлагаемият минимум, което е абсолютно необходимо условие при въвеждане на единна ставка. Революцията на плоския данък продължава и България вече е част от нея.

Въвеждането на плосък 10% данък за доходите на физическите лица от 2008 г. и намалението на осигурителната тежест с 3% от 1 октомври 2007 г. несъмнено са добри новини, израз на политическа воля за промени, която можем само да приветстваме. Дали това се прави с предизборна цел?

Почти 3 седмици след като се навършиха 10 години от въвеждането на валутния борд в България Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) реши да провежда парична политика от чист вид чрез повишаването до 12% от депозитната база на минималните задължителни резерви (МЗР), които поддържат търговските банки при централната.

През изминалата седмица стана ясно, че Столичната община ще открие нови детски градини и ще освободи заети от наематели помещения като с това от следващата година ще има 1000 нови места. Подобен процес има и във Варна, и Бургас.

Тази седмица ще станат ясни мерките, които министърът на финансите, заедно с НАП, предлага на министър-председателя за повишаване на данъчните приходи в бюджета. Вече се появи информация за някои от тях – да се декларират всички приходи за да се осветлят доходите на хората и бизнеса, да се ограничат до 10 000 лв. плащанията в брой, да се създаде данъчна полиция и т.н.

Министър Орешарски не трябваше да се поддава... Не беше трудно да се предвиди, че след увеличението на шофьорските заплати, подобни искания ще се появят и от други области, където доходите се определят по административен път – лекари, научни работници, пенсионери.

В края на миналата седмица се проведоха две събития, които до голяма степен би трябвало да покажат посоката на политиката на две от партиите в управляващата коалиция. Става въпрос за пленума на Българската социалистическа партия и конгреса на Националното движение Симеон Втори. Въпреки че чисто икономическите проблеми бяха слабо застъпени в хода на дискусиите, те представляват добър повод за анализ.

Сигурен съм, че ако правителството доведе нова обща криза, това не ще бъде поради дефицита по текущата сметка или някаква друга измислена макроикономическа причина. Най-вероятно тя ще дойде от това, че правителството – малко повече от кабинета на Сакскобурготски и много повече от кабинета на Костов, но при липса на видима съпротива – си приписва все повече работа и задължения.

Въпреки че е сравнително нова научна област, концепцията за устойчивото развитие набира все по-голяма популярност в България. Вече почти не се чуват понятията икономическо развитие и икономически растеж, без към тях да бъде прикрепен и „устойчивия” мотив.

Вече повече от около две години, може би най-значимият въпрос, свързан с европейското членство на страната остава напълно извън фокуса на общественото внимание

„Колкото повече са забраните, толкова по-бедни са хората. Колкото повече закони влизат в сила, толкоз повече се множат крадците и бандитите... Ако действам с бездействие, хората от само себе си ще благоденства, казал владетелят”

През изминалата седмица президентът представи своите тридесетина съветника. И неочаквано един седмичник публикува извадки от стенограма за заседание на тези и други хора с президента, състояло се преди Великден.

Предизборната кампания за европарламента, както и желанието на Българската социалистическа партия да спре понижението на подкрепата си сред избирателите доведоха до активизиране на социалистите. Обявените от БСП цели са да се повишат доходите, да се осигури достоен стандарт на живот, икономиката да стане конкурентоспособна и технологична.

Спомняте ли си как протичаше празничното пазаруване преди 18 години? Дълги опашки за банани и други “екзотични” стоки, шоколадовите яйца се купуваха само от Кореком, асортиментът от стоки беше ограничен и еднообразен, налагаше се да познаваш “правилните” хора, за да можеш да напазаруваш деликатеси, а да прекараш Великден във Венеция беше просто немислимо.

Често ни обвиняват, че сме популисти и незапознати с ефектите от намалението на данъците върху бюджета и икономиката. Аргументите са, че няма пари за намаление на данъците; трябва да плащаме вноска в европейския бюджет; исканията за увеличение на заплатите на държавната администрация учителите, пенсиите и другите социални плащания няма да могат да бъдат удовлетворени, ако се намалят данъците.

Честването на годишнината от създаването на ЕС е повод да се прави равносметка до колко са изпълнени целите, които се поставени преди 50 години. България като най-скорошен член обаче трябва да гледа напред и да има дългосрочна стратегия за това от какъв Европейски съюз иска да е част.

Мисля, че няма коментар за това споразумение, който да не започва с нещо като „най-после, преговорите започнаха преди цели тринадесет години”. По-нататък следва повторение на вече известното. А основният въпрос остава без отговор. И той е: имаше ли по-изгодни за българските фирми и граждани варианти?

Членството на България в ЕС не доведе до краен оптимизъм и представяне в розови светлини на българската икономика пред чуждестранните инвеститори. Напротив, международните финансови организации като МВФ, Световната банка, Дойче банк сякаш се надпреварват да предупреждават за прегряване на икономиката.

От началото на годината правителствената политика се занимава с всичко друго, но не и с онова, което правителството е обявило като приоритети и приоритетни отрасли. Както ще видим по-долу, в това няма нищо странно. Но нека си припомним все пак за какво ставаше дума.

Икономистите се интересуват от ефективното използване на оскъдните ресурси. Понятието ефективност намира своето важно място при изследването на дейностите на правителствата по изразходване и събиране на средства.