Сбърканата логика на европейското финансиране изначално поставя проблеми, част от които се проявяват вече и в България. Това разбира се не означава, че не сме си виновни сами. Напротив, корупцията е повсеместна, бюрокрацията – всеядна, а опитите на немалко субекти в обществото да живеят на наш гръб или на този на европейския данъкоплатец са всекидневни, упорити и нестихващи.
ИПИ за европейските пари
Макро поглед: Докладите на ЕК – повод за размишления
Още преди повече от две години, когато България все още не беше приета за член на Европейския съюз, ние от Института за пазарна икономика се опитахме да предупредим обществеността в страната, че ефектите от очакваните субсидии може да не бъдат непременно положителни. Тогава не успяхме да предизвикаме сериозна дискусия, тъй като позицията да не приемаш пари, когато ти се дават безвъзмездно, не би могла да бъде популярна. На тези средства се гледа като на начин за бързо и лесно забогатяване за чужда сметка (на европейските данъкоплатци), което, разбира се, е възможно, но за твърде ограничен кръг от хора и понякога по не съвсем законен път.
Тотална корупция
Корупция съществува навсякъде по света. Това е явление, което, когато бъде забелязано, може да бъде излекувано при наличието на политическа воля и технически средства. Докладите на Европейската комисия и последвалият обществен отзвук не само у нас показват, че е достигната точка на нетърпимост, при която няма съмнения за наличието на тотална корупция в България.
ПРИМЕР ОТ БЪЛГАРИЯ: Европейските пари и ромското включване
Как се харчат европейски пари? Усилията за интегрирането на ромите в България през последните години дават много ясен отговор на този въпрос. През последните 10-15 години много държавни органи, международни организации, неправителствени организации и сдружения са се занимавали с този проблем. Всякакви програми и проекти, обвързани с ромите, са били финансирани, както с държавни и европейски пари, така и с частни такива. Това ни дава много добра основа да оценим доколко ефективно са били похарчени публичните средства.
Изкривяването от европейските пари
...Редица разточителни проекти не насърчават заетостта и увеличаването на човешкия капацитет, нито допринасят за развитието на регионите или административния капацитет. Примери има в много от оперативните програми, без изключения. Например, финансират се дейности, които така или иначе ще се осъществят от дадени фирми, т.е. реално не е необходимо европейско финансиране, или пък се обучават хора на умения, които просто не се търсят на пазара на труда.
Моите пари или европейските пари!?
През последните няколко години в България непрестанно се говори за европейските средства. Хората стават и си лягат с термина „усвояване”. Създава се впечатлението, че тези средства са от витално значение за живота на българина – без тях няма да има инфраструктура, няма да има селско стопанство, няма да се развиват човешките ресурси и въобще всичко ще отиде по дяволите. Това възприятие обаче е фундаментално погрешно!
Алтернативите на европейските пари
През последните дни няма как да не си зададем следния въпрос – доколко е решаваща ролята на фондовете от ЕС за българската икономика? Може да бъдем дори по-крайни в разсъжденията си – имаме ли нужда от парите на европейските данъкоплатци, за да се развива икономиката ни, за да се увеличи стандартът на живот на населението? В съвременната научна литература няма доказателства, че помощите подпомагат икономическия растеж и правят хората по-богати. Напротив, те са извор на корупция, изкривени икономически стимули, култура на зависимост...
ПРИМЕР ОТ ЕВРОПА: Усвояване на структурните фондове в Ирландия
Преди икономическия си бум Ирландия в периода 1950-1988 г. отбелязва незадоволително темпо на икономически растеж поради комбинация от лоши политически решения в областта на икономиката и неефективни държавни институции. Тези незавидни първоначални условия включват ниски нива на качествени човешки ресурси, лоша физическа инфраструктура и ниски нива на инвестиции в научно-изследователската дейност, подобни на тези в България.