IME
Модел 4 за реформа на съдебната карта – проявление върху конкретен съдебен район
Иван Брегов и Екатерина Баксанова / 11.06.2021
През последните месеци в правните среди и в българското общество с особено внимание се наблюдават действията от страна на ВСС по отношение на дългоочакваните разрешения по реорганизация на териториалното разположение на съдилищата в Република България, придобило публичност като „реформа на съдебната карта”. Накратко планът за действие на Съвета почива на разбирането за реорганизация на районните съдилища в страната чрез драстично стесняване на родовата им подсъдност за сметка на разширяване подсъдността на окръжните и апелативните съдилища. В този случай следва да бъдат закрити редица районни съдилища, в които не може да бъде запазена специализацията на съдиите и трансформирането им в териториални отделения към най-близкия съседен районен съд.
Колко са нарушенията в обществените поръчки през 2020 г.
Зорница Славова / 11.06.2021
Годишният доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2020 г. включва отчет за проверката на 1520 обществени поръчки на обща стойност 1,2 млрд. лева. Общо установените нарушения са в 461 процедури, или близо 1/3 от проверените. Докато половината от нарушенията са свързани с неспазване на срокове, непубликуване на информация и пропуски при оформянето на документи, другата половина са свързани със съществени нарушения, като:
Писмото на Гарет Саутгейт и закъснялата реформа на футбола у нас
Петър Ганев / 11.06.2021
Днес започва поредното голямо първенство, на което националният отбор няма да участва. В основата на тези неуспехи, наред с чисто спортно-технически въпроси, стоят и неуредици в общата рамка, организацията и бизнес управлението на ниво лига и отделни клубове. През идните седмици ИПИ ще представи специален доклад, който цели по-дълбока реформа в родния футбол. Докладът стъпва на опита на най-големите първенства в Европа, дава конкретни предложения и отваря полето за дискусия по множество въпроси.
G-7 в ролята на Голям Торбалан
Красен Станчев / 11.06.2021
В българската реч „торбалан“ е бедняк, парцалан, ходи с голяма торба и събира в нея непослушните деца. В други езици „торбалан“ етимологията идва от „човек с торба за пари“ (на английски – money-bag). През XVI век това специален куфар за превоз на пари (обикновено в бронирани коли), но по-късно става нарицателно. В два преносни смисъла – „богат човек“ и „събирач на данъци и вземания“. В славянската традиция известен е Иван I-ви Калита, наричан още „Торбалан“. Той основател на Московското княжество, защото с одобрението на наследниците на Чингиз Хан започва да събира данъци от тяхно име (през 1325 и 1332 г.), да откупува заробени от хановете хора и да присъединява към княжеството градове и територии, на които преди това е дал заеми, които те не могат да върнат.
Наетите се концентрират в големите икономически центрове
Адриан Николов / 11.06.2021
Водещите икономически центрове са магнит за работна сила; това е следствие от по-добрите работни места, които предлагат по-високо заплащане и по-добрата възможност за реализация. Разпределението на наетите и относителния им дял ясно очертават водещите регионални икономики и най-добре развитите местни пазари на труда.
Запазете датата – Europe Liberty Forum Online 2021 – 22 и 23 юни 2021
ИПИ / 02.04.2021
Присъединете се към Atlas Network и Института за пазарна икономика, които тази година ще организират Европейския форум за свобода.