IME
Планът за възстановяване: може ли ефектът да дойде преди 2024 г.?
Лъчезар Богданов / 04.06.2021
Служебното правителство преработва Плана за възстановяване и устойчивост със заявка да предложи нов вариант до края на дейността си. По думите на отговорния вицепремиер Атанас Пеканов, в досегашния си вид той все още има технически неизправности, които трябва да се преодолеят в комуникация с експерти на Европейската комисия. Другите насоки – поне публично обявените – са за „повече амбиция“ в областта на декарбонизацията и повишаване на ефективността на предложените инвестиционни проекти.
Фискалните приоритети в края на пролетта
Калоян Стайков / 04.06.2021
След дълго политическо говорене от целия спектър за окаяното състояние, в което са намират публичните финанси, дори и служебният министър на финансите потвърди, че това е силно преувеличено. „Няма да има проблем да останем в дефицита от 4,9 млрд. лв., който е бюджетиран. Но трябва да се направи актуализация на бюджета на разходните пера“, обясни той. Това е стар проблем, за който сме писали неведнъж – бюджетната прогноза подценява приходите и надценява разходите, в резултат на което правителството получава своебразна черна каса, от която харчи за каквото поиска без прозрачност и оценка на въздействието, а накрая дори бюджетните показатели са по-добри от прогнозата. Именно това беше и дебатът преди изборите – правителството прави непредвидени, предизборни и популистки разходи, включително от антикризисните буфери в бюджета, които влошават салдото. За момента изглежда, че е вярна само първата част, като рискът от увеличаване на дефицита изглежда силно преувеличен.
Карта: дял на децата по общини
ИПИ / 04.06.2021
В седмицата на 1 юни на „265 истории за икономика“ представяме данните за дела на децата в общото население на общините в страната. Индикаторът от една страна илюстрира възрастовата структура на населението в различните части на страната, а от друга насочва към бъдещото състояние на местните пазари на труда и достъпа до работна сила. Картата следва възрастовите групи, представяни от Националния статистически институт, и по тази причина под „деца“ се има предвид населението на възраст под 15 години.
Моделът сменя лицата си
Иван Брегов / 04.06.2021
През седмицата най-после фактическото състояние на българската държава бе признато и чрез юридически акт – шепа лица, завзели институциите, на практика са преустановили нормалното функциониране на държавата като правова и организирана съобразно Конституцията и законите. Неприятното е, че тези разкрития и санкции идват отвън, тоест ние като общество сме безсилни така да организираме политическия и административен живот в страната, щото сами да се избавим от проблемите си. Разкритията и санкциите по Закона Магнитски биват произнесени и след като моделът функционира едно десетилетие, тоест късно. Повод за особена радост няма, защото моделът на Гешев-Доган-Борисов и Пеевски работи успешно и опасността някой тихомълком да го онаследи е голяма. Затова сме длъжни да следим развитието оттук насетне.
Администрацията – колко е и какво прави
Зорница Славова / 04.06.2021
Докладът за състоянието на администрацията показва, че през 2020 г. щатната численост в българската администрация наброява 142 613 души, от които 36 422 в териториалните структури. Спрямо 2019 г. числеността намалява с малко (със 134 бройки, или 0,09%), но като цяло се забелязва ясно увеличаване на държавните служители през последните години – със 7,5% спрямо 2016 година. Съотношението спрямо населението в още по-голяма степен показва разрастването на администрацията. Още през 2018 г. щатната численост на държавните служители преминава границата от 2 хиляди на 100 хиляди души от населението, а през 2020 г. достига 2062. Това е в разрез със стремежа и опитите за по-голямата степен на електронизация на административните услуги и изнасянето на дейности извън прякото бюджетно финансиране.