IME
Проблемни аспекти при отчуждаването на имоти за държавни и общински нужди
Правна програма на Института за пазарна икономика, Екимджиев и партньори / 20.11.2020
Представете си, че скоро сте си купили имот, започнали сте да строите къща и, понеже парцелът е голям и с добро разположение, обособявате място за автосервиз и кафене. Теглили сте кредит, банката е оценила имота на 200 000 евро. И изведнъж пристига заповед за отчуждаване понеже държавата ще изгражда магистрала, индустриална зона в този и съседните имоти, а общината предстои да прокарва път, за да има как да се стигне до новата зона и съществуващия технологичен парк. Със заповедта за отчуждаване са ви определили 30 000 лв. обезщетение, т.е. 13 пъти по-ниско от оценката на банката за имота. Обжалвате заповедта, но багерите вече проправят пътя през терена, тъй като държавата е поискала предварително изпълнение на акта за отчуждаване без да е окончателен размерът на обезщетението и без да сте го получили.
По-ниски данъци за бърз икономически растеж: Как България да влезе във „Файненшъл таймс“ като инвестиционна дестинация
Лъчезар Богданов / 20.11.2020
Пред България стоят две предизвикателства: колко бързо икономиката ще се възстанови от удара на кризата заради пандемията и какъв икономически растеж ще може да постигне в идните години, за да се доближи до нивата на доход в развитите европейски страни. В началото на седмицата с предложения Алтернативен бюджет (изготвян във всяка от последните 18 години) ИПИ вече заявихме, че намаляването на данъчно-осигурителната тежест за работещите, успешните и развиващите се бизнеси е в основата на решението. Предложението включва пакет от две данъчни мерки: на първо място, ускорена (100% в годината на придобиването) данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите.
Икономика и Администрация Vs. Медицина и Педагогика
Зорница Славова / 20.11.2020
Миналата седмица беше публикувано годишното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Натрупаните данни по десетки индикатори, които измерват различни аспекти от дейността на университетите, дават възможност да се проследи развитието и перспективите пред висшето образование в страната. Изданието за 2020 г. вече позволява сравнения за седемгодишен период (от 2013 г.) и добра основа за анализ на случващото се в 52-те направления на висшето образование във всички 52 висши училища в България.
Карта: Дял на градското население в общините
ИПИ / 20.11.2020
През 2019 г. броят на общините, където населението, живеещо в градове е 0% е 47 – в тях самият общински център е село, а урбанизирани територии отсъстват. Обратно, със 100% градско население са 6 общини, по горепосочените причини. Интересен случай е Столична община, която е с дял на градското население 95,6%, но в територията и попадат и няколко села. Най-голям брой общини спадат в диапазона между 40 и 60% население в урбанизираните райони, но в някои региони – най-вече в Северозапада и Североизтока - преобладава населението в селата. Общините с голямо население – предимно градски – обаче силно изкривяват картината, тъй като на национално ниво към 2019 г. 74% от населението живее в градовете, с тенденция делът му да расте.
Какво може и трябва да е различно в националния план за възстановяване и устойчивост?
Лъчезар Богданов / 20.11.2020
За България обаче предизвикателството не е просто преодоляване на ефекта от сегашната криза, а постигането на дългосрочен бърз икономически растеж. Това означава много нови инвестиции, много дълбоко преструктуриране на икономиката, много силно подобрение на човешкия капитал и качеството на работа на институциите. Затова буди недоумение липсата на амбиция в предложения план. Имаме картбланш за смели реформи, подкрепен директно от финансиране. Ако Франция с историческата си привързаност към регулациите и високите държавни разходи може да се осмели да намалява данъците върху бизнеса и търси начин да релокира милиарди нови индустриални инвестиции, то българското намерение да се подкрепят инвеститори, като държавата строи канализация и път до индустриални зони остават плахи, предпазливи и незабележими. С какъв „пакет“ от реформи и публична подкрепа например се надяваме в следващите три години в България да се установяват сто водещи компании в сектори, интензивни на капитал и знание, и да инвестират 5 милиарда евро?
Отговор на всяка криза – по-високи заплати и социални плащания
Калоян Стайков / 20.11.2020
По всичко изглежда, че каквото и да се случва в икономиката, управляващите имат един-единствен бюджет с точно определени мерки – повече разходи за заплати и социални плащания. Такъв е бюджетът през 2019 г., когато реалният ръст на БВП е 3,7%, такъв е през 2020 г. както при очакван ръст от 3,3% (прогнозата при приемането на бюджета в края на 2019 г.), така и при очакван спад (по оценки на Министерството на финансите) от 3%, такъв е и проектът за 2021 г. при очакван ръст (МФ) от 2,5%. Единствената сериозна бюджетна подкрепа за бизнеса е мярката 60/40, която започва да действа твърде късно през 2020 г., а през 2021 г. – повече от година след началото на пандемията, вече няма да е необходима. В бюджета липсват мерките, които да отговорят на променящата се социална и икономическа среда.
Пазарът на труда в третото тримесечие – оттласкване от дъното?
Адриан Николов / 20.11.2020
Българският пазар на труда се оказа по-издръжлив в корона-кризата от очакваното; това се потвърждава както от данните от прегледа на работната сила за третото тримесечие, така и от структурата на доходите и разходите на домакинствата и заплатите. Въпреки това, видимите разминавания в данните затрудняват точната преценка на измеренията на кризата, а заплахата от нови ограничения и затваряне на икономиката застрашават лятното възстановяване.
АЛТЕРНАТИВЕН БЮДЖЕТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ВИСОК ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ (2021 г.)
ИПИ / 16.11.2020
През 2020 г. граждани, бизнес и правителства са в „непознати води“: пандемията от Ковид-19 причини криза с невиждани в последните десетилетия внезапност, дълбочина и въздействие върху всеки аспект на социално-икономическия живот. Съставянето на бюджетна рамка за 2021 г. е предизвикателство не просто защото е трудно да прогнозираме стопанската динамика за следващата година, а и защото към момента не можем дори да оценим колко значим е ударът на пандемията през тази. Анализите и прогнозите дори на най-авторитетните международни институции стъпват на допускания, догадки и сценарии за развитието на събитията през зимата и пролетта, при все още оскъдни данни за ефекта на пандемията върху потребители и инвеститори през октомври и ноември.